Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Скелети от една отминала епоха

 - Скелети от една отминала епоха

На 1 ноември най-авторитетният испански вестник „Ел Паис“ публикува специален брой, посветен на 25 години от падането на Берлинската стена. Във вестника беше поместено и специално написано за El Pais есе от нашата писателка Леа Коен „Скелети от Берлинската стена“. Леа Коен е издадена в Испания и книгите й получиха много добри отзиви от страна на испанската критика.

Берлинската стена, фрустрацията на германското разделение, по официални данни беше дълга 155 километра, но представляваше фактически видимата част от 3000 километра Желязна завеса, която пресичаше почти цяла Европа. Зад тази строго охранявана разделителна линия живееха 100 милиона източноевропейци. Едни от тях маршируваха дисциплинирано в крак точно като германците на „Александър плац“, а други предпочитаха рокендрола, бананите и свободната преса, и бяха готови на всякакви рискове, за да ги достигнат. Германците от източната зона бягаха и дори прехвърчаха с балони при благоденствието „оттатък“, където ги чакаха с приготвени паспорти. По същото време бегълците от други страни на Източна Европа минаваха с риск за живота си, както през телените мрежи на собствената си държава, така и през иглените уши на западните имиграционни служби, които ги държаха с месеци в изолирани лагери.

Тази драматична тема пък е фрустрацията на негерманските източноевропейци. Тя е в основата на един от моите романи и на сценарий на игрален филм по него, „Преследвачът на звуци“(2008 г.), в който няколко млади джазови музиканти от България и Чехия се опитват да преминат зад Желязната завеса, за да търсят повече свобода за изкуството си.

След падането на Берлинската стена германците вкупом се намериха „оттатък“, благодарение на обединението, докато ние, останалите източноевропейци, останахме у дома, където трябваше да започнем всичко отначало и почти без чужда помощ. Нашият път и досега е изпълнен с надежди, но и със загуба на илюзии, с не винаги достойно възнаграден труд, но и с нови открития, които ни правят по-уверени и по-силни, с мечти за по-добър живот на младите хора, но и с разочарования от света на свободната конкуренция и пазар, за който те не са винаги подготвени. Един от последните ми романи „Сбогом, Брюксел“ (2012 г.) е посветен на тази тема, която е реален проблем за стотици хиляди български емигранти, напуснали страната си в търсене на по-добър живот.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Темата за разделението между Изтока и Запада присъства, като се замисля, в почти всички мои десет романа. За мен тя не е изчерпала своето значение и до днес. Тя е между страниците като малки късчета от онази грозна на вид, но чудовищно здрава като съоръжение Берлинска стена, която 28 години беше символ на забраната да живеем, както самите ние разбираме това.

Днес оригинално парче от Берлинската стена се намира на около триста метра от дома ми във вид на не особено сполучлив паметник на тоталитаризма. А Чек Пойнт Чарли е име на луксозен ресторант в центъра на София, в който се сервира предимно френска кухня. Минавам покрай тях без никакво вълнение, като край скелетни останки от една отминала епоха.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах