Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Скокът към свободата на един премиер балетист

Украинецът Сергей Полунин я намира не на Запад, а в Русия. Но е готов да зареже всичко в името на холивудските екшъни

Критиката в Русия определя украинеца като „изключителен“, но също така „ненадежден“ и „водещ безразборен начин на живот“ балетист. - Скокът към свободата на един премиер балетист

Критиката в Русия определя украинеца като „изключителен“, но също така „ненадежден“ и „водещ безразборен начин на живот“ балетист.

За юлската премиера на балета на британския класик Кенет Макмилан „Манон“ в московския Музикален театър „Станиславски“ билетите бяха изчерпани почти мигновено. И как иначе, след като главната мъжка партия е на Сергей Полунин, който се прочу и извън консервативния свят на класическия балет с участието си в алтернативното видео към песента Take Me to the Church на прочутия американски фотограф и режисьор Дейвид ЛаШапел.

Бившият премиер балетист на „Ковънт Гардън“ с пиперлива биография, ярка харизма и брилянтна техника, чието пристигане в Москва преди година предизвика не по-малка сензация от договора на Дейвид Холберг с Болшой театър, танцува младия кавалер де Грие. Той е влюбен в девицата Манон, чийто алчен брат иска да я даде на възрастен комарджия.

„Моят герой е слаб, безхарактерен. Отнемат му любимата, а той не се съпротивлява! Но може би аз ще открия в него нещо ново. Бях на 20 години, когато танцувах де Грие в Лондон, а на тази възраст ти се иска да беснееш на сцената. Сега ще пробвам да представя всичко това по различен начин“, обясни малко преди премиерата на „Манон“ Полунин, облечен в тениска с череп и черни панталони, полуизлегнат на задния вход на Музикалния театър.

И изпълни обещанието си, след което хвърли в екстаз претенциозната московска публика и измести поне за кратко от фокуса на общественото внимание големия конкурент на „Станиславски“ – Болшой театър.

Полунин смята, че балетът е добра основа, от която да отскочиш към нещо по-високо.

Полунин смята, че балетът е добра основа, от която да отскочиш към нещо по-високо.

Полунин е роден през 1989 г. в украинския град Херсон. Когато става на 10, заминава заедно с майка си за Киев, за да учи в хореографското училище – парите за наема на едностайното жилище пращат баща му и баба му, които работят в Европа. В балета талантливите момчета винаги са били много търсени и на 13 години Серьожа вече прави пируети и арабески в престижната школа „Уайт Лодж“ в Лондон. Амбициозният украинец започва самообучение по английски, а цялото си свободно време прекарва в репетиции. По характер не е никак общителен и в Англия го пращат в клас с 2 години по-големи от него момчета.

„Също така ми допадат самотните персонажи… „Малкият принц“, „Робинзон Крузо“. Не съм чел кой знае колко много, но когато чета, книгите ме грабват и се потапям в тях толкова дълбоко, че става страшно“, признава Полунин.

На 19 Сергей става най-младият премиер балетист на „Ковънт Гардън“ в цялата история на кралската трупа. Балетът е като армията: жестока дисциплина. Затова се разразява чутовен скандал, когато три години по-късно украинецът напуска сцената насред репетиция и не се връща повече. За самоотлъчката си той си спомня с явно удоволствие:

„Както казва Стив Джобс, ако четири поредни дни се събуждаш с мисълта, че не ти се ходи на работа, не отивай. Докато си млад, трябва да пробваш нови неща. След като си станал премиер балетист в Лондон, изведнъж разбираш, че не е това, което си искал“.

А какво е искал ли?

„Пълна свобода, много пари, да плавам с яхта в морето, да се снимам в реклами и киното, накратко казано – да бъда знаменитост – отговаря напълно сериозно Полунин. – Но нищо подобно не се случи и аз осъзнах, че ми е нужна промяна“.

Той не е първият изключително надарен балетист, който не желае да се съобразява със стройната театрална йерархия и прави скок към свободата. Любопитното е, че през XXI век, за разлика от Баришников и Нуреев, скокът е от Запад на Изток.

„В Русия има повече свобода от където и да било, дори на много хора да не им се вярва в това – твърди Сергей. – Знаете какво казват: руснакът може да излезе от Русия, но Русия от руснака – никога. Тук има нещо особено, което е жизнено необходимо на руснаците.“

Полунин напуска „Ковънт Гардън“, пристига в Москва, побеждава в проекта „Большой балет“ на телевизия „Культура“ и приема поканата на Музикалния театър „Станиславски“, където попада на мъдър и търпелив ментор в лицето на Игор Зеленски. Художественият ръководител му позволява да не ходи на общите репетиции и свободно да се изявява в други театри. Отношението на професионалистите към капризния премиер балетист не е еднозначно: наричат го „изключителен“, но също така „ненадежден“ и „водещ безразборен начин на живот“. Сергей не крие нощните си похождения, но уточнява:

„Обикновено отиваме в клубовете след спектакъл – на сцената има такъв мощен приток на адреналин, че така или иначе после не можеш да заспиш. А следващият ден и без това винаги е почивен“.

Полунин се вдъхновява само от жени в балета.

Полунин се вдъхновява само от жени в балета.

Полунин не крие, че в Лондон най-добрият му приятел е бил гангстерът Антъни Ламин – три пъти осъждан престъпник, замесен в кървави войни между групировки, който заедно с балетиста държи студио за татуировки в покрайнините на Лондон.

„Харесва ми да откривам доброто у хора, за които всички говорят, че са лоши. Когато преди години в Лондон разбиваха витрини, познавах двайсетина човека от онези, които полицията издирваше. Те са нормални момчета, имат семейства, деца, но просто не можеха да пропуснат такова събитие. Вълнува ме границата между законното и незаконното. Аз самият никога не бих крал, но ми е интересно да съм в компанията на такива хора“, откровен е премиер балетистът.

Полунин обича да дружи с гангстери и да открива доброто у хора, за които всички говорят, че са лоши.

Полунин обича да дружи с гангстери и да открива доброто у хора, за които всички говорят, че са лоши.

В Лондон украинецът оставя бившата си възлюбена. Романсът му с балерината Хелън Крауфорд от „Ройъл Опера Хаус“ приключва малко преди Сергей да напусне лондонския театър.

„Когато си се опарил при раздялата си с някого, не искаш веднага да се влюбиш отново, ставаш по-внимателен – казва Сергей. – Когато се преместваш в друга страна, физически не остава време за нова любов. Трябва да се концентрираш основно върху балета“.

Момичета, които не умеят да ходят на пръсти, трудно биха впечатлили Полунин.

„Свикваш със стандартите на балета. И всички останали жени ти се струват странни – тук или там все не им достигат мускули“, казва 25-годишният мъж, когото „Ню Йорк Таймс“ описва като „приказен танцьор с желязна техника и прекрасна физика“.

Сергей не разкрива плановете си за бъдещето и само намеква, че през есента ще има проекти в Болшой теътър, Мариинския театър и вероятно в Лондон. След две години Игор Зеленски ще стане художествен ръководител на Баварския балет, тъй че и в Германия ще се намери работа за Полунин.

„Не мисля да се местя, но не би било лошо да танцувам там примерно десетина спектакъла годишно“, отбелязва звездата на „Манон“.

Наскоро в Русия тръгнаха слухове, че Сергей има намерение да напусне Москва завинаги.

„Да, вярно е, че през пролетта исках да зарежа всичко. Явно бях зациклил: бяха ми обещали нещо и не го бяха изпълнили, от друго място пък не ми се обадиха и т.н. Но една сутрин излязох на балкона, светлината беше някак странна, постоях там два часа и ме осени: не бъди глупак, разбираш ли изобщо какво е приятелство, кое е важното в живота и кое носи щастие? И когато се замислих за тези неща, всичко си дойде на мястото. Започнах да ходя в театъра с удоволствие и заваляха предложения отвсякъде. Сякаш всички са изчаквали накъде ще поема: към егоизма или не“.

Сергей не е чак толкова безотговорен и неуравновесен, колкото изглежда. И е единственият, който може да си позволи да каже:

„Балетът не е връхната точка. Танцът е добра основа, която не бива да губиш и от която можеш да отскочиш. Сутрин и вечер прави каквото трябва, а през деня – каквото искаш. Преди балета съм се занимавал със спортна гимнастика, а след него мисля, че ще успея да пробия в киното. Във филми от сорта на „Рамбо“, „Роки“… Кумири са ми Сталоун, Мики Рурк – те дори не трябва да се преструват, просто застават в кадър и нещата им се получават. У нас в Русия цялото кино е тъжно, а според мен хубавият филм предоставя шанс да избягаш от ежедневието“.

Голямата мечта на Сергей е да се снима във филми като „Рамбо“ и „Роки“.

Голямата мечта на Сергей е да се снима във филми като „Рамбо“ и „Роки“.

През есента Полунин ще се снима с идола си Мики Рурк във лента за прочут ръгбист. Холивудският хулиган сам написал сценария и поканил балетиста. Сергей има и една мечта, която – изненадващо – е свързана с балета. И това е партията на Спартак.

„Ето къде можеш да се откъснеш и от тялото, и от душата си. В детството си постоянно гледах спектакъла с Владимир Василиев. Зеленски ми предложи да танцувам Спартак в Новосибирск, но смятам, че има някои роли, които трябва да бъдат оставени за по-късно. Иначе няма да е интересно.“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах