От 2016-а насам Турция очаква биографичния филм за турския президент Реджеп Тайип Ердоган. „Раис” или „Капитанът” ще проследи живота на днешния национален водач от детството му до върха на политическата власт и всъщност ще бъде непрекъсната двучасова възхвала. Лентата ще се излъчва по турските кина от 3 март.
Трейлърите, излъчвани с рекламна цел по националните телевизии, не оставят съмнение в пропагандния характер на филма. Премиерата му е подбрана неслучайно, седмици преди референдума за конституционни промени, чиято единствена цел в очите на мнозина е консолидацията и удължаването на личния режим на държавния глава. Погледнато по-широко, „Капитанът” ще бъде филм не просто за личността на президента, а за самата турска република.
Една от сцените в началото на филма обръща внимание на противоречивата забрана призивът за молитва да бъде изпълняван на арабски. Кемалистката забрана е спазвана до 1950 г. и вместо познатото „Алла(х)-у акбар” или „екбер”, езанът звучи като „Танръ-е бююк”. И двата повика означават „Бог е велик”, но за консервативните мюсюлмани призивът на друг език – освен на кораничен арабски – е кощунство.
Докато непопулярният турскоезичен езан се разнася от високо минаре, дързък имам влиза в двора на джамия и се осмелява да рецитира арабския призив за молитва. Войник, на когото е заповядано да спира такива „реакционни” жестове, принуждава имама да млъкне и го бие с приклада на пушката си. Младият внук на духовника обаче доказва храбростта си, продължавайки рецитацията въпреки заплашителното присъствие на въоръжени войници.
Друга драматична сцена е разположена в 1961 г. Турция е под управлението на светската военна хунта, свалила демократично избраното правителство на Демократическата партия. Момчето, някога изрецитирало арабския призив за молитва, сега е благочестив мюсюлманин с кауза. Камион, пълен с войници, нахлува в скромния му квартал, вратата на младежа е разбита и той е арестуван по време на молитва. За да е абсолютна драмата, възрастните родители се опитват да спрат войниците. Съборени са грубо на земята и цялата сцена напомня епизод от филм за Холокоста.
В това време друго момче от махалата наблюдава ставащото с тъга, но и с нещо като мъдро предусещане, че мрачните дни ще отминат. Точно това е моментът, в който се чува познатият ни глас на Ердоган, цитиращ ред от популярно стихотворение:
„Господи, не оставяй тази нация без герои”.
Посланието е очевидно.
Повечето емоционално натоварени сцени – например тази с краткото задържане на Ердоган от още един светски военен режим през 1998-а – подчертават същото просто послание: добрите, религиозни, скромни хора на Анадола са надвили порочния, светски естаблишмънт на Турция, благодарение на Ердоган, храбрия „Капитан”. Разбира се, той не се бои от нищо, дори и от смъртта, която за него е „събиране с Бога”. Той води хората около себе си към правилни постъпки. Спазва всичките си обещания и винаги е самоуверен. Силен е срещу злото, но е състрадателен към слабите, бедните и потиснатите.
Екипът зад филма е на „Филмова академия Кафкасор” и явно е първи проект за компанията. В продукцията са инвестирани значителни средства. Снимките са правени в Турция и Кипър, в общо пет града и с над 3 000 участници. Бюджетът е възлязъл на около 8 милиона долара, а това е сериозна сума за турската киноиндустрия.
„Капитанът” е много повече пропаганда, отколкото биографична драма. В демократичните страни филми за политически водачи се правят обикновено след смъртта или поне след оттеглянето им от власт. И обикновено сюжетът включва поне опит за усъмняване в успеха и морала на главния герой. В „Капитанът” такова съмнение липсва и филмът прославя Ердоган, докато той е в зенита на управлението си и иска още власт. На практика филмът поставя пред турците въпроса дали искат всемогъщия Ердоган за неопределено дълъг период.
Привържениците на президента са развълнувани и трейлърите са гледани над 130 милиона пъти. Повечето от тях вероятно ще пропуснат историческата ирония, че за ранната турска република е бил характерен не само секуларизмът, който те дълбоко презират, но и култ към личността, еднакъв с техния. И до днес думите „Ататюрк” и „статуя” са синоними в турския речник.
Век по-късно в Турция отново е налице култ към личността, създаден от тези, които дълго се подиграваха с паметта на Ататюрк. Статуите не са на мода, но пък киното ги замени. „Капитанът” е само началото. Продуцентите гордо съобщават, че предстоят „Капитанът II”, “Капитанът III” и други филми от този вид. Предпремиерните излъчвания ще започнат още на 26 февруари. Това е рождсеният ден на президента и е редно той да бъде специален празник за цялата нация, нали?
https://youtu.be/tszgp6PaFVg
Бел. ред. – със съкращения.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение