Папа Лъв Десети мечтаел да издигне на това място фамилен мемориал. Микеланджело пък създава паметник в чест на изящните изкуства. На тяхната способност да триумфират над времето, над смяната на ден и нощ, над действието и съзерцанието, над зората и залеза. Новата сакристия на „Сан Лоренцо“ всъщност никога не е служила по предназначението си. Гробницата на Джулиано, херцог на Немур, се намира срещу тази на Лоренцо, херцог на Урбино. Хора от целия свят идват да се възхитят на тази втора Сикстинска капела в камък, където красотата триумфира над смъртта и където рухват най-здравите йерархии: тук Лоренцо Великолепни почива заедно със семейството си в прост гранитен саркофаг под грациозния силует на Девата, разказва „Фигаро“.
В малката стая вляво от олтара започва тясно стълбище. То води до подземното помещение. От превръщането на сакристията в музей при обединението на Италия, там не слиза никой. Чак през 1975 г. директорът на параклисите на Медичите Паоло дел Поджето инспектира мястото. Капакът в пода, покриващ стълбите, е разкрит при преместването на тежък шкаф. Самото подземие било пълно с отпадъци: тесните прозорчета, гледащи към улицата, са били залети при надигането на река Арно през 1966-а. Всичко е разчистено и от стените е свален слой мръсотия. Самото помещение става помощен изход от библиотеката на Медичите.
На 15 ноември 1975-а директорът е повикан по спешност от работниците, които твърдят, че са попаднали на нещо интресно. Зад поредния слой мръсотия из цялото помещение, точно на височината на човешки ръст е открит пласт рисунки с въглен по стените: етюди на крака, ръце, глави, контури на торсове, женско лице, глави на антични статуи.
Качеството на работата, сложността на ракурсите, перфектната анатомия, разположението и моделите – всичко това навежда на мисълта за Микеланджело. Единият от етюдите на крака е на Джулиано, чиято надгробна статуя е едва на няколко метра. Малко по-нататък – Давид-Аполон от музея Барджело. Другаде – главата на елинистическия Лаокоон, открит в Рим при папа Юлий ІІ през 1506-а и идентифициран от самия Микеланджело на хълма Есквилин. Висящи във въздуха тела напомнят свода на Сикстинската капела и Падането на Фаетон. Дешифрирани са и петдесетина надписа. В тях е споменат Марко Мелини, един от приятелите на Микеланджело.
Тогава Паоло дел Поджето си спомня за биографиите на великия художник. Вазари и Кондиви разказват, че при завръщането на Алесандро Медичи във Флоренция през 1530-а, Микеландело трябвало да се укрие „у приятел“, за да избегне отмъщението, което го грозяло заради участието му в републиканското управление, противопоставящо се на Медичите. До откритието се смятало, че се е крил в камбанарията на „Сан Николо Олтрано“. Но защо не тук? От 1521-а сакристията била негово скулптурно ателие. И е известно, че Микеланджело е бил в приятелски отношения с приора на „Сан Лоренцо“ Джован Батиста Фиджовани. Още повече, че в един от трансептите на църквата, свързан със сакристията, вляво от олтара на капелата на семейство Мартели, една вратичка се отваря към таен коридор, позволяващ да се достигне уличката „Дзанети“, където се намира градският дворец на семейство Мартели. Микеланджело е приятел и на стопанина на двореца, Николо Мартели, който има поетични амбиции и възхвалява гения на Буонароти в стиховете си.
„От това подземно скривалище Микеланджело е можел да следи движението по улицата през прозорчетата. В случай на опаснаст е можел да се измъкне в църквата и оттам да стигне дома на своя приятел“, смята днешната кураторка на двореца Мартели, Моника Биети.
Откритието на Паоло дел Поджето е от такова значение, че моментално поражда полемика между историците на изкуството. Американецът Фредерик Харт смята, че намереното е с огромно значение за ХХ в. Той смята, че в криптата има и рисунки на някой от учениците, но и че част от тях несъмнено са направени със свободата и майсторството, издаващи Микеланджело. Британката Карълайн Елъм пък ги смята за проява на „ограничения талант на група художници“. Компромисно би било да се приеме, че става дума за етюди на Микеланделовите ученици Антонио Мини и Джован Анджело Монторсоли, които добре познават стила на майстора.
Специалистът по творчеството на Микеланджело и директор на галерията „Уфици“, Антонио Натали, отказва да се произнесе официално, тъй като сам не е изследвал рисунките достатъчно задълбочено.
„Стилът им е много близък до Микелонджеловия – признава Натали. – Остава да разберем защо Микеланджело би правил тук толкова грижливи рисунки.“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение