Скулпторът Крум Дамянов: Бих набил този, който маца паметниците

„Този, който маца паметниците, бих го набил“, признава скулпторът Крум Дамянов.

Авторът на едни от най-мащабните проекти по времето на тоталитарния режим разкрива в интервю пред Мариана Първанова за в. „Монитор“, че му е трудно да дефинира изкуство ли е боядисването на паметници у нас, или вандализъм: „Комбинирано е. Някои от резултатите чисто художнически, като хрумка, ме разсмиват. И ги намирам за удачни. Димитър Благоев беше добър Дядо Коледа. При Паметника на Съветската армия присъства елемент на модерното изкуство. Но, общо взето, този, който маца, бих го набил. Сложно е. Не мога да преценя. Не знам дали има политически ефект от това.“

Една от скулптурните композиции от Паметника на съветската армия бе оцветена „в крак с времето“.

Дамянов е убеден в едно: „Направеното преди нас не бива да се разрушава. Това означава, че нивото на обществото въобще не се е придвижило. Унищожава всичко преди него, най-важния документ – не преразказано какво е било, а това, което човек вижда. Това не бива да се унищожава. И това интелигентните нации не го правят. Във Виена си стои паметникът на Съветската армия, в Берлин също. Няма да забравя Мюнхен. Разхождах се и видях в една стъклена кутия торс, прострелян с автомат. Отдолу германците бяха написали: „Спри. Виж. Помисли за тези, които са го направили, и за тези, които са го разстреляли.” Там всичко е запазено, от всичките периоди. При нас нито първият е много качествен, нито вторият е интелигентен.“

Крум Дамянов е печелил немалко конкурси за мегаконструкции по времето на социализма. Един от най-скъпите и сложни за изпълнение е паметникът „Създатели на българската държава“ в Шумен.

„Създателите на българската държава“ в Шумен много напомнят на героите от филма „Трансформърс“.

„Тази работа се оказа най-трудна, най-палава, най-конфликтна – паметникът в Шумен, – казва скулпторът. – Когато чуя добра дума за него, ми става много приятно. Такава огромна задача дава резултат, който във времето ще се утвърждава все повече. И я прави да я обичаме. Например архитектът Георги Гечев, лека му пръст, като най-много изстрадал, най-много я обичаше. За намесите – там ни принудиха на две места, при завършен обект, да коригираме неща, с които не бях съгласен. През тази година и половина допълнителна работа аз чувах ругатните на стотиците хора, които всеки ден отиваха там. Не ни беше приятно. Единственият паметник, който почти с раждането си беше приет и някак си пасна на вкуса на обществото, беше паметникът на Асеневци в Търново. Имаше малко конфликти, но в сравнение с Шумен…“.

Дамянов разказва, че в държавните комисии за избора на проект за тези монументи имали значителен състав – двама политици и 15 архитекти, скулптори и художници. Често от Политбюро са му се месели в работата: „Почти всички паметници бяха под сянката на Пенчо Кубадински. Чак на третия паметник се научих да шикалкавя, да не бъда ударен и смачкан на даден етап. И се оказа, че ако Кубадински се убеди в нещо, отстъпва.“

Кубадински се намесил драстично в проекта за паметника на Асеневци във Велико Търново. На мястото на меча според идеята на Крум Дамянов имало Богородица, разказа пред „Площад Славейков“ Светлин Русев (Вижте в ОЩЕ ПО ТЕМАТА).

В първоначалната идея на Крум Дамянов за Асеневци присъствала Богородица на мястото на меча в средата на композицията.

Дамянов е автор и на „Камбаните“. „Преводач на тази задача между Людмила Живкова и мен беше Любо Левчев, – разказва скулпторът пред „Монитор“. – Той ми каза за това през януари-февруари и аз започнах да си правя някакви рисунчици с балони. Не вярвах много на тази задача. Април месец в срок от 3 до 4 дни се стъпи на идеята, заедно журирахме рисунките с Левчев. Много се изписа какво представлява високата част, а това е детска дама, на която играят децата на асфалта. Кръгът е кълбото. Спомням си, че Левчев каза, че това е интересно. И чак при готов макет Людмила каза на стълбите, по които слизаше в паркхотел „Москва”, където се провеждаше конкурсът, че го приема… Има смешен детайл – от комисията не искаха да приемат камбаните, защото висят на въже. Архитектите бяха против. Бай Дечко Узунов, който водеше съвета, каза: „То туй в небето много хубаво, бе! Дай да го приемем.” Всъщност той го прие. Харесваше ми във въздуха да висят камбани. Дано някой отново да ги провери за 30 години. Всички инженерни съоръжения се проверяват. Никой не иска да провери да не се дрънне някоя камбана долу.“