Скулптурите се завръщат в музея „Андрей Николов“

Преди 5 години скулптурите на Андрей Николов напускат дома му на столичната ул. „Любен Каравелов“ № 15, за да станат част от сбирката на новата галерия Квадрат 500. Решението за изнасянето им е на куратора на Квадрата Светлин Русев, уточни пред „Площад Славейков“ директорът на Националната галерия Яра Бубнова. Академикът дава обещание един ден творбите да се завърнат в къщата музей, където е било ателието на знаменития скулптор. На 1 септември това ще стане факт. Но изложбата ще бъде камерна, разположена в т.нар. Малко ателие. Голямото ателие и още части от емблематичната червена сграда в момента са частна собственист, след като през 2000 г. са реституирани от един от наследниците на скулптора.

Изложбата

Седемнайсет произведения ще бъдат изложени в музея „Андрей Николов“, създадени между 1902-а и 1931 г. Сред тях е мраморният портрет на цар Борис III от 1930 г. 36-годишният тогава владетел позирал на Андрей Николов от натура, което е документирано и с фотографии. Посетителите на музея ще могат да видят една от тях в експозицията. Скулпторът създава два идентични портрета на царя, с размери 68х54х34 см. Единият ще бъде в музея „Андрей Николов“, а вторият може да бъде видян в Двореца, в изложбата „Дворецът за изкуството“ с произведения от сбирката на царското семейство, днес част от фонда на държавната галерия.

Андрей Николов, Бюст на цар Борис III, 1930 г. Снимка: Национална галерия

Друго от интересните произведения в изложбата е гипсовата отливка на бронзовата пластика „Чочара“, от 1924 г., създадена в Рим. Оригиналът се намира в Квадрат 500, където са изложени 22 творби на Андрей Николов. Майсторът изобразява италианка от областта Чочария, но това не е някоя ярка красавица като София Лорен от легендарния филм на Виторио де Сика със София Лорен от 1960-а, а портрет на старица с дълбоки следи на времето върху лицето ѝ.

В музея ще бъдат изложени още гипсовият етюд на лъва за Паметника на незнайния воин, както и макет на паметника, също мъжки, женски, детски портрети, бронзовият щраус от 1915-а. Ще бъде поставен и един портрет на учителя на Николов от първия випуск на Държавното рисувално училище – Борис Шатц (1866 – 1931).

Андрей Николов, Глава на млада жена, 1926 г. Снимка: Национална галерия

Спорове за Червената къща

Къщата на Андрей Николов е построена под влияние на Италия, където скулпторът живее до 1927-а. Ваятелят решава да се завърне в родината след покана от министър-председателя Александър Стамболийски. Прави го 8 години след срещата със Стамболийски, а къщата вдига две години по-късно – през 1929-а.

След смъртта на скулптора е решено сградата да стане музей, филиал на Националната галерия. Но формалностите са парафирани девет години по-късно, междувременно в къщата живеят наследници на скулптора. Окончателното решение за музея е взето от ЦК на БКП през 1968 г. Държавата, в лицето на Националната галерия, става собственик на имота през 1970-а чрез отчуждаване, компенсации и като дарение от сина на скулптора. Музей обаче така и не е създаден. През годините в сградата са настанявани администрациите на различни ведомства, ателиетата са използвани от скулпторите Иван Варчев, Владимир Гиновски и Величко Минеков. През 1990-а сградата е върната на Националната галерия. Десет години по-късно чрез реституция част от имота е върнат на един от наследниците на скулптора.

През същата 2000 г. в къщата се настанява „Гъливер клиринг хаус“, които сключват договор с Министерството на културата за безвъзмездно ползване на къщата срещу основен ремонт. Сградата по онова време е в окаяно състояние. Ремонтът приключва през 2004-а и в сградата започва дейност Центърът за култура и дебат „Червената къща“. Две години след по-късно в залите е наредена постоянна експозиция с произведения на Андрей Николов, собственост на Националната галерия.

Андрей Николов, Щраус, 1915 г. Снимка: Национална галерия

Червената къща обаче се превръща в ябълка на раздора между „Гъливер клиринг хаус“ и Вежди Рашидов, който в периода си на министър решава да прекрати договора. Настоява да ги отстрани, защото сградата вече не била музей на Андрей Николов. Войната срещу тях той продължи и в следващия си властови период – като председател на Комисията за култура и медии в НС.

При гостуване при Георги Любенов през май тази година Рашидов казва:

„Аз прибрах изхвърлените произведения на Андрей Николов, те са до Музея на социализма в едно депо. Аз ги прибрах на милия Андрей Николов. И още са там. Каква изложба ще ми правят? Този музей аз го направих. Сега стоят едни хора и дерибействат“.

В интерес на фактите, експозицията с произведения на Андрей Николов Червената къща поддържа в продължение на 9 години – от 2006-а до 2015-а, когато по времето на Рашидов са изнесени, за да допълнят сбирката на Квадрат 500.

Творба на Андрей Николов, изложена в Квадрат 500, а преди откриването му бе в Червената къща. Снимка: Румен Добрев/Площад Славейков

През май 2020-а Рашидов отвово направи публичен скандал на тема „Червената къща“, съобщавайки, че част от къщата е обявена за продан. Обявата още същия ден бе свалена и, както обясни министърът на кулутурата Боил Банов, „отдаването под наем може да стане само в съгласие между собствениците и чрез публичен търг“, а като такъв Министерството на културата не е давало.

От министерството правят стъпки за придобиване на цялата собственост на имота. Частни са първи надпартерен етаж, 12/14-ти части от Голямото ателие на скулптора и едната от избите. Държавата стопанисва 2/14-ти части от ателието и последния етаж от сградата.

В музея в момента има и трети обитател – Фондация „България 2002“, които имат договор с Националната галерия за заснемането на филм за Андрей Николов.

Така от големия български скулптор Андрей Николов е останала къща със статут на музей, в която музей няма, но от 1 септември поне ще има негови произведения.