Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Слабата памет за време разделно

Пропагандата на престъпния комунистически режим работи и днес, 32 години след „Голямата екскурзия“

Август 1989 г. Снимка: Иван Григоров - Слабата памет за време разделно

Август 1989 г. Снимка: Иван Григоров

Между 29 май и 3 юни 1989 г. над 350 хиляди български граждани са ничии. Вече не са желани в родината си, предстои да заминат за държава, която им е чужда. Прогонени от България, неприети докрай от Турция. На 29 май 1989 г. Тодор Живков се появява на екрана на Българска телевизия с изявление, в което приканва южната ни съседка да отвори границите си за българите мюсюлмани. Започва „Голямата екскурзия“ – заключителната трагична развръзка на „Възродителния процес“, започнал още през 70-те години и формулиран отчетливо и категорично от ЦК на БКП през 1985 г.

Насилствената асимилация на мюсюлманското население е превърната в целенасочена държавна политика. Партията и правителството правят всичко, за да засилят пропагандата и да настроят етносите в България един срещу друг. След смяната на имената, започнала през 1985 г., започва и целенасочена пропаганда, включително и с помощта на така наречената тогава „художествено-творческа интелигенция“. Именно в този период се появява филмът „Време разделно“, както и множество други игрални и документални филми, книги и всякакви културни събития, които налагат великобългарската идея и създават среда на омраза към турскоговорящите българи. Като илюстрация на целенасочената цензура по този въпрос може да бъде припомнена историята на романа „Калуня-Каля“ от Георги Божинов, който излиза в същата година, както и филмът „Време разделно“ – 1988 г. Но историята на мюсюлманина, помогнал на Априлското въстание, не е изгодна на пропагандата и книгата тихомълком е скрита, за да се появи отново (почти случайно) четвърт век по-късно.

От „Голямата екскурзия“ до днес са минали 32 години – недостатъчно време за забрава. Все още са активни и с разума си хората, които гледаха телевизионните репортажи по единствената тогава телевизия, в които се виждаше как разсипани и лишени от всичко свое хора потеглят към неизвестността в чужда държава. „Голямата екскурзия“ и целият „Възродителен процес“ бяха признати почти веднага за едно от най-големите престъпления на комунистическия режим.

Но се оказва, че паметта на народа ни е ужасяващо слаба, лесна за манипулиране и податлива на лъжи. Пропагандата на престъпния комунистически режим работи и днес, не по-малко по-активно. Подменените ценности се оказаха неизкореним плевел. И разделението е още по-силно днес, само половин живот по-късно.

След публикации вчера в памет на трагичните събития от 29 май 1989 г. се появиха много реакции. Тъжното е, че твърде много от тях са в подкрепа на варварските действия на БКП и Тодор Живков. Много от коментиралите в социалните мрежи твърдят, че подобно нещо не е имало или е изглеждало по различен начин. (Запазваме оригиналния правопис на коментарите – бел. авт.)

„Сами си тръгнаха !Ако е било насила имотите им щяха да са взети.Сега се връщат да гласуват и да определят ние как да живеем.“

„Кое ви дава право да лъжете с 10 години за българската история?1989 г Т.Живков подаде оставка,а цитираното му изявление се случва през 1979 г!!!”

„И защо да е престъпление? Хората са отворили границите и който е припознал Турция за своя родина си е хванал пътя и е отишъл там. Няма драми! Да, комунистическия режим е потушил със сила няколко бунта, но нима в нашата южна съседка биха реагирали другояче? Я, вижте на какво са подложени кюрдите там? Хайде стига с тия антобългарски статии!”

„Като сте решили да разкривате истината разкривайте я до край! Т.Живков не е гонил никой, даде възможност на всички които искат да се изселят да заминават за Турция, а тези от тях които остават да се определят като българи и да приемат български имена. В началото никой от тях не желаеше да тръгне и тогава тръгнаха по къщите тяхни „емисари“ които директно заставяха кои семейства от дадена фамилия да тръгват. Насочваха се предимно към млади семейства. Голяма част от махалата ни е с къщи на турци и лично те разказваха как ги принуждават, заставят , да тръгват! След промяна на режима и след завръщането на една голяма част от тези турци , отново разказваха същата история както и за останалите им премеждия и беди които им бяха причинени от турското правителство, а не от българското.”

„Вдигнаха се да си правят Държава напаво си беше бунт”

Други „паметливи“ се опитват да обвържат „Възродителния процес“ с Възраждането и дори днес, в ХХІ век, да мъстят за исторически неправди, с които са запознати основно от пропагандните материали на социализма.

„Навремето хората плашеха децата с турците! Турчин преведено на български означава страх, омраза, неприязън, смъртен враг! Тези, които не разбират превода – справка Батак!”

„Когато става дума за т.н.Възродителен процес (кой ли го измисли това),трябва да се разровим в далечния произход на днешните български турци.В тоя въпрос има искрици светлина за наличието на български гени у тях.Как са се пояили? Женитба между българин и туркиня в ония османски времена е нещо почти невъзможно.Следователно бг гените са предавани по женска страна.И тук вариантите са разнообразни:Агите са си избирали хубави български моми и са намирали начин в ония безправни за женския пол времена, да ги вземат в харема си-това е легалният начин.Но има и нехуманни по отношение на българската жена начини и вие се досещате за какво става дума.Родените от тези насилствени съвокупления деца са началото на смесения българотурски етнос.Тези,които по-нататък са останали верни на своя бг корен,се считат за българи,говорят български,но турският ген в хромозомите ги кара да имат по-особено мнение за робството,което наричат османско присъствие,за Освобождението в РТОвойна,което наричат поробване и т.н.А другите,в които турският ген с годините се подсилва от следващите бракове,се чувстват за турци и българското от началния грях на предците е избеляло като розовите шалвари на баба им.Имената им са турски и подкокоросвани от старото величие на османската империя тайно и явно са мечтали България да стане турска провинция.И затова някои от тях посвещават живота си за тази-справедлива според тях кауза.Имено за тия явни врагове на България и народа български Тодор Живков и БКП отвори границите,за да омиротворят избухналите страсти.А починът със смяна на имената си беше една зловредна измислица на хора със плитък ум и голямо самочувствие.Бг имена трябваше да се дават само на новородени от турския етнос,но със отенък на турския произход.Пример-българите живеещи извън границите ни.Джон Атанасоф,примерно.”

Има и такива, които призовават към повторение на тази срамна част от историята, но поради агресивното им естество няма да ги цитираме.

Всичко цитирано дотук са реални изказвания на реални хора във Фейсбук под различни публикации за „Голямата екскурзия“. Настойчиви, категорични, яростни, те показват, че не просто не помним това, което е било вчера, но сме и склонни да повторим – дори и с участието си в избори – престъпленията на миналото. Като аквариумни рибки помним до следващия завой. А говорим с апломб за „традиционни ценности“.

„Силно да любят и мразят“, е казал Ботев. Справяме се само с втората част от това послание. И мразим наред и докрай.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах