Сладките Ботев и Левски

В Деня на будителите, преди него и след това будители дебнат отвсякъде. Дори да оставим настрана факта, че вече мнозина поздравяват себе си и близкото си обкръжение с празника, самонаричайки се „будители“, не можем да пренебрегнем настоятелното появяване на образи на възрожденци и национални герои на абсурдни места.

Вече станаха клише татуировките на Левски и Ботев по прасците и бицепсите на яките фитнес мъжкари. Тениски с национални герои има в гардероба си всеки площаден политик. Преди няколко години Ботев и Левски бяха изтипосани върху спални чаршафи, така че въпрос на време е някой запален патриот да спи и с Паисий, и с Бозвели, и с Райко Жинзифов, стига да му се обясни кои са.

България очевидно трябва да бъде обичана демонстративно и натрапчиво, а това българинът прави най-вече на маса. Салатите и платата, аранжирани като българското знаме, като бесилката на Левски и лобното място на Ботев, са хит в социалните мрежи. Дори в българското президентство преди години тортата за националния празник 3 март изобразяваше боя на Шипка с малки фигурки на опълченци (напълно годни за ядене).

Бесилката и гробът на Левски, издигнати от колбас и зеленчуци. Снимка: Фейсбук

Тогава не е редно да се учудваме и на най-новата идея на предприемчиви сладкари, които изработват бисквитки с образите на видните ни възрожденци (видео тук). Украсени с розички, те са готови да бъдат схрускани, обезглавени, погълнати. Българските стомашни герои пълнят търбуха – националният идеал е осъществен.

Бисквитките вероятно имат и просветителска функция. Мога да си представя диалога между гордата патриотична майка и нейния добре подкован с „история“ и курабийка син.

„Ето ти, маме, този знаеш ли го кой е? Знам, Раковски е, мамо! А така, браво, кусай го, маме, отличникът ми той! И внимавай да не се задавиш.”

Тортата за Трети март в президентството. Снимка: Фейсбук

От години цели стадиони крещят „Долу Левски“. Или „к*р за Ботев“. Футболните ни отбори са бисквитките за татковците – адреналинът и агресията се изливат върху нищо неподозиращите национални герои някак невинно, случайно. Уж всеки прави разлика между отбора и героя, но подсъзнанието възприема ясно – тези имена явно стават за поругаване.

Всичко, което пишман патриотите искат, е патриотизмът им да става за ядене, пиене и викане. Някакво телесно родолюбие, което превръща хладилника в индикатор как живеем. Всички проблеми на обществото изглеждат незначителни в очите на стомашните патриоти, когато на масата има достатъчно храна. Моралът, лъжите, неуредиците не са повод за тяхното недоволство. Но ако нямат пари за курабийка с главата на Левски или Паисий, тогава ще ревнат гороломно: „Хляб или свинец!“. И ще вярват, че „свинец“ е нещо от прасето, заклано по Коледа.