Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Сладура, който бе убит, защото им се смееше

Специален концерт и литургия ще почетат паметта на жертвите на комунизма на 1 февруари. Един от тях бе виртуозният цигулар Сашо Сладура

Александър Николов (Сашо Сладура) - в центъра, и негови колеги от джаз оркестъра. Снимка: Държавен архив-Пловдив - Сладура, който бе убит, защото им се смееше

Александър Николов (Сашо Сладура) - в центъра, и негови колеги от джаз оркестъра. Снимка: Държавен архив-Пловдив

Жертвите на комунизма не са безлика маса от безименни хора. Те имат имена, съдби и в по-голямата си част са били изключително талантливи, с голям интелектуален и творчески потенциал. Затова е важно да си ги спомняме поименно, да разказваме за трагедиите, рисуващи нечовешкото лице на комунистическия режим.

Фондация „Остров Белене“ и тази година на 1 февруари ще почете паметта на жертвите на комунизма с тържествена литургия и концерт в Католическата катедрала в София от 19 ч. Събитието ще бъде посветено на творчеството на виртуозния цигулар и бохем Александър Николов, известен с прякора Сашо Сладура. В концерта ще участват проф. Йосиф Радионов (цигулка), Иван Пенчев (цигулка), Деница Димитрова (арфа), Рашко Младенов (пиано), Развигор Попов (пиано). Водещ на събитието ще бъде Рашко Младенов.

Ще изпълним творби от Бах, Дворжак, Чардаш-Монти, любими танго-пиеси, всичко в духа на онова време и от любимия репертоар на Сашо Сладура“, разказа за „Площад Славейков“ цигуларят Иван Пенчев.

Той допълни, че Александър Николов с прякор Сладура, е бил страхотен цигулар, който е предпочитал „леките“ „Компарсита“ и „Чардаш“ пред класическите творби и е разказвал вицове между изпълненията си.

„Съдбата му се превръща в символ на погубения свободен дух на Артиста“, каза Пенчев.

Входът за концерта е свободен.

Сашо Сладура вече е почти митична фигура в мрачната историческа епоха на ранната комунистическа диктатура. Митична е и защото голяма част от документите за живота и творчеството му са унищожени от същата онази власт, която унищожи и човека и музикант Александър Николов.

Сладура е роден в Плевен на 15 септември 1917 година. Баща му е инженер Георги Николов, един от създателите на емблематичните и до днес паркове – Борисовата градина в столицата, Кайлъка в Плевен и Цар-Симеоновата градина в Пловдив. Майката на Сашо Сладура е от Чехия, а дядо му е от Швеция. Той завършва най-елитното учебно заведение в България по онова време – Френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив. После следва в Консерваторията в Прага.

Вече завърнал се в България, по време на Втората световна война той е мобилизиран във Фронтовия театър. Известно време свири в Царския военен симфоничен оркестър. След държавния преврат, през 1944 г. оркестърът е закрит в този вид от социалистическата власт. Виртуозният цигулар започва да свири лека и забавна музика в салонни оркестри. Част е от съставите на прочутите навремето „Джаз Асен Овчаров“, Джаза на оптимистите, с оркестрите на Димитър Ганев и Емил Георгиев. Постъпва отново във Филхармонията, когато новата власт я реорганизира в Държавен симфоничен оркестър – и напуска, защото не иска да бъде ограничаван от стриктните правила на големия оркестър.

В началото на 50-те години на ХХ век Николов е концертмайстор в първия български голям естрадно-джазово-симфоничен оркестър под диригентството на Руслан Райчев.

След това започва да свири като солист цигулар в оркестъра на ресторант „България“, където става любимец на публиката. Заради веселия си и шеговит характер получава прякора Сашо Сладура.

Все още се носят легенди за изпълненията му на френски шансони – „Преди да умра“, „Ще те чакам аз“, „Аз съм сам тази вечер“, „Той плаче върху пътя“, „Пардоне моа“ и други сантиментални песни. Любимите му танга са били „Тристес“, „Компарсита“, „Илюзион“, „Флорианополис“, „Целувки в тъмното“, „Сърдечна мъка“. Обичал да свири Дебюси, Сарасате, Шопен, Моцарт, Бетовен и други.

Писал е стихове и е бил и добър художник портретист.

А докато свирел, между изпълненията разказвал вицове, в които пиперливият му език не щадял никого. Една вечер комунистическият диктатор Вълко Червенков си тръгва от ресторанта, в който Сашо свири, а музикантът подвиква след него:

Откога Ви чакаме да си тръгнете, г-н Червенков“.

Особено опасно става за него времето след 1956 година, когато на власт идва Тодор Живков. Държавна сигурност започва да следи Сладура, агенти на службите го подслушват и докладват ежедневно и навсякъде. Папката на „Обекта“, както ченгетата са кръстили Сашо в досието му, става все по-дебела. Зевзекът обаче не прощава с вицовете си и на новите управници. На 25 декември 1959 година той получава първата си присъда за уронване престижа на народната власт и на българо-съветските отношения. Осъден на 1 година, Александър Николов излежава в затвора 7 месеца.

Той обаче не се радва дълго на свободата си. На 19 август МВР издава заповед музикантът да бъде изселен в разградското село Ушинци и да работи в местното ТКЗС. Още в края на 1959 година Мирчо Спасов обаче е започнал да съставя списък за ликвидирането на „упадъчни елементи“ и на първо място в него е Александър Николов „Сладура“. Определен е да бъде изпратен в ТВО Ловеч. Има pазлични веpcии. Споpед една от тяx пpичината музикантът да попадне в лагер е „милиционерски“ виц.

Вижте още: „…ДА ИЗГОНИМ ОТ СОФИЯ МАЛКО СВОЛОЧ. С ПОЗДРАВ: МИРЧО СПАСОВ“

На 23 септември 1961 година черна Волга спира пред ресторант „България“, в салона влиза агент и отвежда Сашо от подиума „за малка справка“. След като прекарва осем нощи в килиите на ДС, той се озовава в трудовия концлагер „Слънчев бряг“ край Ловеч. Инструкциите към началника на лагера Николай Газдов и помощниците му са ясни – Сладура да бъде докаран до „естествена смърт“. Според едни, музикантът е убит още в деня на пристигането си в Ловеч, според други, успява да преживее едва 11 дни. След побои, малтретиране, унижения и подигравки е убит. В смъртния акт безцеремонно е записана причина за смъртта – ангина пекторис.

Паметник на Сашо Сладура е вдигнат в Пловдив – през септември 2002 година – в пространството между Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство и Античния театър.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС