Слънчевото затъмнение в античните легенди

Слънчево затъмнение ще потопи Европа, части от Азия, Северна Африка и Северна Америка в полумрак в днешния петък. За България максималната фаза ще настъпи минути преди 12 часа, слънчевият диск ще е скрит около 50%, но от Фарьорските острови ще може да се наблюдава почти пълно затъмнение. Рядкото и зрелищно подреждане на небесните тела, при което Луната застава точно между Слънцето и Земята и хвърля плътна сянка върху повърхността на планетата, винаги е предизвиквало огромна тревога у човечеството. Мракът посред бял ден води до пълна тишина, а от древността се говори, че дори птиците спират да пеят, предусещайки нещо, което се задава.

Събитието е възприемано като толкова травматично и неестествено, че от праисторически времена митове и легенди във всяка култура се опитват да обяснят явлението и да защитят обществата от него. Древните гърци вярвали, че слънчевите затъмнения са поличби, предупреждения за бедствия. На прекъсването на установения ред, особено на Слънцето, което е водещ фактор в редица култури, е гледано като на страховито събитие, знак от съдбата.

Честа тема в митовете и легендите е поглъщането на слънцето или луната от свръхестествени създания. Във Виетнам се е вярвало, че слънчевият диск е погълнат от гигантска жаба.

В Корея се е смятало, че изчезването му е в резултат на нападение от огромни хрътки. Митичните огнени кучета се изпращат от бога на подземното царство да преследват и хапят слънцето и луната. Слънцето обаче е толкова горещо, а луната – толкова студена, че те не могат да ги ядат твърде дълго и скоро се завръщат ранени и без възнаграждение.

Викингите са си обяснявали затъмненията чрез небесни вълци, които преследват слънцето и луната, за да ги изядат.

Затъмненията са духовете на мъртвите, опитващи да изядат слънцето или луната, смятат индианците серано. Затова и по време на явлението шаманите и церемониалните им асистенти пеят и танцуват, за да успокоят духовете, докато всички останали хора крещят, за да ги уплашат.

В индуизма се разказва легенда, в която демонът Раху опитал да вкуси еликсира на безсмъртието, но слънцето и луната казали на бога Вишну за прегрешението му. Вишну отрязал главата на Раху, докато демонът пиел – така главата му станала безсмъртна, но тялото починало. В гняв и безсилие оттогава главата Раху продължавала да гони слънцето и луната, а понякога и да ги хваща и поглъща – заради липсата му на тяло обаче те се измъквали и падали през дъното ѝ.

И до днес много култури извършват различни практики, за да предотвратят злото, което може да предизвика слънчевото затъмнение. Някои страни препоръчват постенето в този ден, а децата и бременните жени са призовавани да си стоят вкъщи. Други традиции включват чупене на саксии, удряне на барабани, вдигане на силен шум, за да се изплашат злите сили и да се възстанови правилния ред на небесните тела.

Без значение от вярванията и легендите обаче събития като слънчевите затъмнения всъщност обединяват хората – поне докато наблюдават заедно природното явление и споделят въодушевлението си от силата и драматизма му. Или нещо, в което вярва племето Батамалиба от Западна Африка – че по време на затъмнение слънцето и луната се бият и единственият начин да се спре конфликтът им е хората на Земята да пренебрегнат различията си.

Гледайте слънчевото затъмнение на живо!