Слава Украине в новото руско кино

Когато бях малък, тъпчеха съзнанието ми с потресаващи руски филми за войната. Днес, близо 40 години по-късно, все още не мога да се отърся от някои кадри на „Иди и виж“, например.

Животинската агресия, пресъздадена толкова силно графично, беше част от руската пропаганда. Аз, наравно с хиляди мои връстници, бях дресиран да мразя насилниците фашисти, които причиняваха по перверзен начин смърт и страдания.

Сега руснаците пак снимат такива филми. Днес изгледах един – пленен украински войник, съвсем егоисточно изкопал гроб само за себе си, агресивно пуши цигара, трови околните. Накрая нагрубява широката руска душа със „Слава Украине“ и затова бива посечен от православни автоматични откоси, от две страни. Тялото му, скършена решетъчна лъжица, пушеше от горещите куршуми.

Този руски филм не е художествена измислица. Ужасна реалност е. Художествена измислица е „широката руска душа“.

От профила на автора във Фейсбук