Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Слава на Трифонова България

Да си представим скъпата ни Родина под властта на високия мъж. За България на мачовците

Нацията е зашеметена от успеха – Слави Трифонов избран за президент! Да си представим как би изглеждала България при тази перспектива... Снимка: БГНЕС - Слава на Трифонова България

Нацията е зашеметена от успеха – Слави Трифонов избран за президент! Да си представим как би изглеждала България при тази перспектива... Снимка: БГНЕС

„… на глуха виола кремонска аз свиря под светлите двери…“
Емануил Попдимитров

Някъде през есента на 2016 година Станислав Трифонов бива избран за президент на Република България. Конкурентните му кандидати са били Жан Виденов, някогашният цар и министър-председател на всички българи Симеон Втори, Ирина Бокова и пророкът на бог Тангра Йоло Денев, така че резултатът не буди учудване. Незначителна подробност е, че на изборите са гласували общо около хиляда души, защото повечето граждани на страната него ден са били болни, за гъби или на гости при мама. Това няма значение, защото от хилядата гласували близо осемстотин са отдали вота си на високия мъж, а това технически означава бляскава победа с 80% от дадените гласове. Нацията е зашеметена от успеха.

Победата веднага е отпразнувана с гигантски мегаконцерт на националния стадион „Васил Левски”, на който в продължение на осем часа президентът Трифонов стои на колене, повтаря, че за него е чест, просълзява се и отново и отново, може би към 60 пъти, изпълнява на бис националния химн – с балкански аранжимент, създаден специално за тържествения момент. Публиката щрака с пръсти и реве от възторг. Странно, от около двайсет хиляди зрители само споменатите осемстотин души са гласували за новия държавен глава, но така или иначе всички дошли вярват, че на сцената пред тях стои „истински мъж” и „голям българин”, който „милее за народа”. Стотина момичета пробиват охраната на сцената и се хвърлят към своя идол, но той ги успокоява с няколко мили думи, прегръдки и целуване на ръка.

Седмица след изборите „Шоуто на Слави” замества „Държавен вестник” като официално средство за обнародване на законите. Предаването „Господари на ефира” е забранено, а сценаристите и водещите му са изселени във Видинско, без право на интернет и достъп до снимачна техника. Адреналинките са пощадени срещу обещание да се включат в балет „Магаданс”, при повикване. Конституционният съд е разформирован като антиконстутиционен. Президентът организира турне-допитване под надслов „При народа” из цялата страна. Концертите преминават при небивал успех, билетите се продават на народни цени от 5,50 лв. и Народното събрание започва да публикува текстовете на законите вече само в стихотворна форма, подавани от сценаристите, и подходяща не само за чалга изпълнение. Министър-председателят Бойко Борисов се опитва да наеме поети и певци с висок морал за юридически консултанти, но президентът обявява всички творци за свои почетни съветници.

В една тъмна декемврийска нощ Вежди Рашидов и Божидар Димитров са забелязани на колене в снега пред Президентството – досущ като император Хайнрих пред замъка Каноса. Президентът добродушно слиза при тях, изправя ги, прегръща ги един по един и ги кани да се стоплят и да изпият по един топъл чай. Отчаян, министър-председателят коментира: „Изоставиха ме сам като куче” и подава оставка, както е обещал.

На последвалите парламентарни избори партията „Шоуто на президента” печели 100% от гласовете, защото е гласувал само самият президент. Населението едновременно не ходи до урните и е във възторг, което обърква международната преса, но забавлява самите българи. Факултетът по политически науки в Тюбингенския университет праща изследователи на терен в България да проучат новия феномен – безразличен ентусиазъм. Президентът се чуди дали да не назначи целия балет „Магаданс” за правителство, но приятели го предупреждават, че бившите адреналинки от „Господари на ефира” биха представлявали опасна вътрешна опозиция, така че накрая той поставя Иван Кулеков на премиерския пост с думите:

„Ванката е голямо момче, да се оправя”.

А Годжи? Той се е оттеглил като омбудсман и тайно пописва оди за своя президент.

През януари 2017-а „МТел” организира ново президентско турне-допитване с девиза „Смарт на народа”, а конкурентните компании „Теленор” и „Виваком” напускат България, защото никога не са се сетили да предложат услугата „Прима патриот“.

Някъде през напъпилата с нови надежди пролет е проведен референдумът, така жадуван от президента и неговите поддръжници. Странно, за самия плебисцит са гласували стотици хиляди хора, а при провеждането му активността е от около хиляда и двеста души. Пресслужбата на Президентството и управляващата партия „Шоуто на президента” съобщават, че 50%-то увеличение на избирателната активност в сравнение със самите избори за държавен глава е поредният огромен успех на високия мъж. Въведено е електронно гласуване за пица, супа и скара (с намаление за редовни клиентина във веригата „Ресторанти Ку-ку”). Броят на депутатите в Парламента е намален до трийсет души, които вече ще заседават в Народно читалище „Пробуда” в квартал Гевгелийски – за да не заемат място в центъра, където ще се правят концерти-допитвания.

Твърди се, че британската министър-председателка Тереза Мей завидяла на българския президент и възкликнала:

„По-ефективен БГекзит не съм си и представяла!”

Ердоган и Путин канят президента на лов за архари, но той заминава на море и се отдава на поредица концерти-допитвания край Ахтопол.

Музикалната индустрия процъфтява, а сценарист-министрите предлагат за шеф на културния ресор бившия каварненски кмет и патрон на хардрока Цонко Цонев. Президентът отначало не е много убеден, защото има некои принципни съображения, но в крайна сметка се съгласява.

А междувременно народът се тълпи и радостно шуми около новата статуя на президента, наречена „Със златна виола в ръка“. Президентът е изобразен с черни очила, които светят в червено. Издигната е в близост до паметника на Самуил – за да бъде изтъкнат високия ръст на брутния вътрешен продукт – 196 см. Открива го новият ректор на Музикалната акамедия проф. Боянов, по-известен сред широките суверенни маси като Азис. В ръце носи малко кученце, което по-късно дарява на сиропиталище за даровити деца.

Три години по-късно в България царят спокойствие и постоянни концерт-допитвания, патриотизмът расте стабилно, а „Индипендънт” и „Гардиън” публикуват все по-възхитени статии за музикалната революция на любовта в малката източноевропейска държава. На държавния герб „Съединението прави силата” е заменено с „Добрите момчета отиват в казармата, а лошите – където си поискат”.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах