След 600 хил. лв. инвестиции, Стобските пирамиди се нуждаят от спасение

Мнозина от нас, които сме родени в рилското с. Стоб и от момента на своето проглеждане сме отправили поглед към красивите Стобски пирамиди, не можем да бъдем безразлични към тяхната нерадостна съдба. Последните тридесет години свидетелстват за два категорични извода относно красивия природен феномен: коварни опити на частни интереси да „приватизират“ Стобските пирамиди и довеждането им до състояние на почти пълна разруха. И двата тъжни резултата се дължат на неправилна общинска политика за съхранение и експлоатация на един от символите на Югозападна България, който е и част от герба на община Кочериново.

От 1964 г. пирамидите имат статут на природна забележителност. Ето кратка хронология на случващото се през последните десетилетия.

През 2004 г. общината изгради с близо 400 000 лв. евросредства основната екопътека по Кулски рид – най-важната част на пирамидите. Бяха поставени две дървени беседки, няколко пейки, парапети и стъпала. За съжаление, огромната част от средствата бяха изразходвани безсмислено: изгради се монолитно т. нар. „Информационен център“, който служи за всичко друго, само не и за информация на туристите – центърът няма никаква функционална и физическа връзка с пирамидите, защото бе поставен встрани от потока с туристи, встрани от площада и пр. Резултатът е: туристи там не стъпват. Все пак – с тази първа пътека поне бе поставено началото на дълго чакано облагородяване.

Табела „информира“ туристите по основния маршрут. Снимка: Веселин Вучков

Ала освен изграждане, всеки обект се нуждае и от поддръжка. Отново се подходи недалновидно: незабавно бе поставена бариера, назначени служители и определена входна такса от 2 лв. Минаха няколко месеца и пътеката започна да се руши. Но събраните такси не се ползват за поддръжка на пътеката, защото разрухата е повсеместна и очевидна за всеки и взима застрашителни размери.

Всеки може да се разходи и да види следната „картинка“: водата се стича по пътеката и изравя огромни канали по средата; стъпалата са изровени и често стърчат арматурни железа и разковани летви; указателните табели са изпочупени, надписи рядко се откриват; кошчетата за боклук са препълнени; поставените тук-там огради или парапети се клатят и подвеждат туристите… Въпрос на време е да се случи трагичен инцидент. И това при положение, че около пирамидите се изхарчиха стотици хиляди лева публични пари на данъкоплатците.

Дървените беседки имат нужда от ремонт. Снимка: Веселин Вучков

Самият аз, който съм се изкачвал има-няма стотина пъти, започвам да изпитвам срам от това, което виждат българските и чуждите туристи! Ако по този начин ще представяме родния ни край и милата ни Родина – Боже опази!

Тук изобщо не споменавам паркинга до черквата „Св. Прокопий“ пред бариерата на пътеката, където спират коли и автобуси. Той бе направен по друг европроект и само след 2-3 години вече е осеян с дупки и пропадания и понякога автобусите затъват – това е специфичен български „принос“ към изпълнението на проекти и (изглежда) у всички нас се поражда безразличие към всякакви строителни безобразия и харчене на общите ни пари.

Впрочем, черквата също е с огромно историческо значение, защото в нея е зазидан кръст от 1373 г. и е упомената в знаменития Хрисовул на цар Иван Шишман от 1378 г.

През 2011 г., след упорита работа, пирамидите бяха включени сред 100-те национални туристически обекта. Това е мечта за много села, градове, общини и области в България, защото веднага се засилва туристическият поток. Това се случи и със Стобските пирамиди, където в някои дни туристите са стотици.

Красивите Стобски пирамиди привличат хиляди туристи. Снимка: Веселин Вучков

През 2012 г. в дерето „Буковец“ бе изградена с над 200 000 лв. евросредства втора пътека – за хора в неравностойно положение. Планирането и изпълнението са безобразни: в корито на дере, където често има пороища, а пътят до там е трудно проходим. Днешната гледка там е плачевна: напълно разрушени пейки и канавки, мръсотия, обрасли пътеки. Абсолютно непонятно е как тогава общината събира такса по 2 лв. и за тази „екопътека“, след като туристите си тръгват с неприятно чувство от видяното. Очевидно е, че след няколко години тази втора пътека ще е напълно разрушена.

Пътеката за хора в неравностойно положение е в разруха. Снимка: Веселин Вучков

Снимка: Веселин Вучков

Независимо от всичко, два момента са „важни“ за кратката история на Стобските пирамиди. Първо, преди седем години жител на селото заведе няколко възрастни хора пред дупнишки нотариус, където те набързо се разписаха, че той е владял години наред голяма част от паркинга. И изведнъж човекът се „сдоби“ с констативен нотариален акт „по обстоятелствена проверка“ за собственост върху част от паркинга на пирамидите – като цялото село е свидетел, че този човек не е владял паркинга и една секунда. Това е все едно някой да заведе пред нотариус свидетели, които да „докажат“, че е владял последните години площада с фонтаните в Благоевград, да си получи нотариален акт и общината да не предприеме нищо. Преди години общественото възмущение, съчетано с полицейски и прокурорски действия, предотврати влизането във владение върху паркинга, където може да се развива и стопанска дейност. В родното ми село упорито се говори, че тогава общината сключила с този човек договор за дарение, може би дори със срок – това е абсурдно: да даряваш нещо, което не притежаваш. При всяко положение властта е длъжна да даде публичен отговор пред жителите около този казус. Общината е длъжна да защити публичния интерес, като предприеме енергични административни и съдебни действия за защита на паркинга, още повече, че цялата информация е налична из полицейските канцеларии.

Второ, в началото на май тази година по бърза процедура бе внесена докладна записка в ОбС-Кочериново да се даде право на кмета да търси частен оператор на пирамидите, чрез обществена поръчка. Обществеността не бе информирана, предложението бе гласувано на комисия светкавично и внесено в дневен ред на сесия за броени дни, точно около няколко почивни дни. Дори кметът на селото нищо не знаеше. Единствено бурната реакция от жители по време на сесията предотврати засега отдаването на пирамидите на частен оператор. Ако хората не бяха отишли на сесията – търсенето на частен оператор вече щеше да е факт! Намирам тази идея за съвършено порочна, защото частното дружество се интересува основно от печалбите. В случая този туристически обект обслужва изключително обществени нужди и отдаване на частно дружество е абдикация на общината от основната ѝ функция! Не мога да си представя, че други общини и държавни органи ще отдават на частници някои от 100-те национални обекта – крепостта Баба Вида във Видин, паметника на Шипка, връх Мусала и пр. Освен това има и сериозен юридически проблем, тъй като актовете за собственост са спорни, обектите са изградени с публични пари на европейския и български данъкоплатец и казусът може да потъне в юридическите дебри между областен управител, административен съд и т. н. Затова с учудване видях как председателят на ОбС-Кочериново, който е адвокат, пръв измежду всички гласува „за“ упълномощаването на кмета да търси частен оператор.

Единствено бурната реакция от жители по време на сесията предотврати засега отдаването на пирамидите на частен оператор. Снимка: Веселин Вучков

Разбирам тежкото финансово състояние на община Кочериново – 700 000 лв. дългове е тежко бреме. Но мисля, че имам право да кажа мнението си, защото години наред не пестя усилия за популяризиране на този природен феномен чрез публикации във вестници, списания, електронни медии и Уикипедия, чрез съдействие за включване в списъка на 100-те национални обекта или осигуряване на средства и проекти. Всички длъжностни лица, които олицетворяват местната публична власт: общински кмет, общински съветници, селски кмет и пр., трябва да намерят вярно решение за стопанисване на Стобските пирамиди, след като там са изхарчени стотици хиляди левове.

Ще споделя някои свои идеи, дано помогнат на местната власт. Необходимо е разходите за персонал около пирамидите (заплати и осигуровки) да се орежат драстично. Не може всичко да отива за заплати и осигуровки, а нищо да не се влага за поддръжка. Неправилно е за обслужване на екопътеките да се назначават на целогодишни трудови договори четирима служители. Основната екопътека може да се обслужва от максимум двама служители на срочен трудов или граждански договор за периода от април до октомври. И ежедневно да се полагат грижи за обезопасяване и облагородяване на пътеката чрез постоянно почистване, осигуряване на работещи тоалетни, поддържане на информация чрез табели и в интернет. Задължително е да се изградят подпорни стени, особено в най-високата част, където е била Петрова кула, защото пътеката е пред срутване и най-красивият дял от пирамидите скоро ще бъде недостъпен. Това може да става чрез събираните такси от 2 лева, като част от сумата може да се ползва и за други селски нужди. А за втората екопътека, предвид плачевното ѝ състояние и сигурното разрушаване след години, такси изобщо не трябва да се събират.

Общината би могла да си структурира общинско предприятие или дружество за управление на местния туризъм (подчертавам – общинско!). Ще напомня, че освен Стобските пирамиди на нейна територия е и друг изключителен исторически паметник – огромното неолитно селище край с. Мурсалево, което е на повече от 8 хиляди години. То стана популярно неотдавна при строителството на магистрала „Струма“, но е известно още от преди век заради строежа на ж.п. линия. Изобщо: общината може да потърси всякакви правилни решения, вместо да изповядва максимата – след като не мога да се справя, ще го дам на частник! Това се явява – по моему – актуален и категоричен обществен императив!

В заключение отново ще заявя, че подобряване състоянието на Стобските пирамиди е дълг на общината, вместо да се отдават на частно търговско дружество. Само по този начин ще се защити този красив кът на Родината чрез привличане на туристи, изграждане къщи за гости (в селото функционират вече две такива), заведения и пр. По този начин, в крайна сметка, общината ще е изпълнила и своята мисия към идните поколения, които и след време ще се гордеят с хилядолетната история на този природен феномен.

* Веселин Вучков е бивш вътрешен министър в кабинета „Борисов II“ (от 7 ноември 2014-а до 11 март 2015 г.) и заместник-министър на вътрешните работи в кабинета „Борисов I“ (2009 – 2013), народен представител от парламентарната група на ГЕРБ в 42-ото и 43-ото Народно събрание. Той е преподавател в Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, от 2016 г. е професор по наказателен процес. Преподава и в Академията на МВР-София. Роден е в рилското с. Стоб.