Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Огромен скок за човечеството: НАСА в орбита около Юпитер

Космическият апарат Джуно достигна петата планета в Слънчевата система след 5-годишен полет

Юпитер може би се е образувал от голям газов облак преди около 4,5 милиарда години под слабата светлина на тогава младото Слънце.  - Огромен скок за човечеството: НАСА в орбита около Юпитер

Юпитер може би се е образувал от голям газов облак преди около 4,5 милиарда години под слабата светлина на тогава младото Слънце.

След пет години полет от 2,8 милиарда километра, апаратът на НАСА Джуно достигна орбитата на Юпитер. Наречена на Юнона, съпругата на митичното божество Юпитер, машината най-сетне успешно достигна своята цел. Из социалните мрежи вече се разпространява шегата, че спътниците на Юпитер, до един наречени с имена на любовници на античния бог, са сърдити. Конфузен момент за небесното семейство – и огромен скок за човечеството, отбелязва „Гардиън“.

Изправяйки се срещу мощна радиация, магнитно поле и метеоритен пояс, машината навлиза в орбитата на най-голямата планета в Слънчевата система в 03,18 ч. сутринта, според часовниците във Флорида. Мисията е важен успех за НАСА.

Маневрата е изключително сложна. Апаратът първо трябва да забави скоростта си и сетне да се обърне около оста си, за да навлезе в орбита около планетата в точния момент. Успехът увенчава усилията на огромен научен екип, проследил със затаен дъх последните етапи от полета с технологично забавяне от около десет минути.

„Джуно, добре дошла до Юпитер”, казва коментаторката по контрола на мисията Дженифър Делаван от „Локхийд Мартин”, компанията, построила машината.

„Вие сте най-добрият екип на всички времена! Постигнахме най-големия успех на НАСА досега!”, заявява Скот Болтън, отговарящ за техническия контрол.

На пресконференция малко по-късно Даян Браун, проектният мениджър, казва просто:

„Невероятно е. Рисковете, които трябваше да преодолеем, бяха огромни, това е нещо изключитгелно. Колкото повече знаеш за мисията, толкова по-наясно си, че е била невъобразимо деликатна. Сега сме уверени, че вечерта ще си легнем и сутринта няма да се тревожим какво ли се е случило.”

Целта на Джуно е да снима през облачната атмосфера на планетата и да картографира по-ниските слоеве от изгодната си наблюдателна позиция над единия полюс. Между главните въпроси са: колко вода има там? Има ли твърдо ядро? Защо полярните сияния са най-ярките в цялата Слънчева система?

„Джуно трябва да ни покаже какво има под видимата повърхност – казва Болтън още преди пристигането на апарата. – Трябва да слезем долу и да видим какво има там, да разберем как е създадена планетата, на каква дълбочина под атмосферната повърхност достигат познатите ни характеристики и видими явления, да научим истинските му тайни.”

Петата скала, броено откъм Слънцето и най-масивната планета в системата, Юпитер е това, което наричаме газов гигант – огромна топка водород и хелий – за разлика от Земята и Марс.

Натоварен с измервателни уреди, Джуно ще навлезе и в самата атмосфера на Юпитер, за да набере информация относно оформянето на планетата, какво причинява полярните й сияния, как сложният й климат създава и поддържа голямото червено петно и кривите линии, характеризиращи външните й слоеве.

Юпитер може би се е образувал от голям газов облак преди около 4,5 милиарда години под слабата светлина на тогава младото Слънце. Материал, отделил се от звездата, дава начало на останалите планети, астероидите и кометите. Целият обем на останалите тела в Слънчевата система би се побрал в сфера с размерите на Юпитер, 11 пъти по-голяма и 300 пъти по-тежка от Земята.

„Основната ни идея е да схванем рецептата, по която е сготвена Слънчевата система – казва Болтън. – Това, което уредите ще ни покажат, може да ни помогне и изобщо да разберем процеса по формиране на планети.”

Но струващият 1,1 милиарда долара апарат първо е трябвало да пристигне благополучно. Ако ракетният тласък бе спрял твърде рано или твърде късно, мисията щеше да бъде поставена под заплаха и апаратът или нямаше изобщо да стигне до орбита, или щеше да подмине газовия гигант и просто постепенно да пропадне към Слънцето. В случая не го е имало поне рискът от прихващане в орбитата на планетата под неподходящ ъгъл, защото предвиденото разстояние за подход е било достатъчно голямо. Ако това не бе предвидено от екипа, към другите опасности щеше да се прибави и тази за зрелищно впримчване на „Джуно” от чудовищната гравитация на Юпитер, която би смазала машината, без да са постигнати никакви резултати.

„Това беше комбинация от напрежение и тревога, защото маневрата беше безкрайно трудна, а всичко зависеше от нея. Трябваше да стигнем до орбита – казва Болтън, –  а ракетният двигател трябваше да работи в точния момент, в правилната посока, за идеално време.”

Напрегнат момент и за екипа от Муг Уесткот в Бъкингамшър, построил машината.

„Годините на дизайн, развитие и сурови технически проверки от отдаден на работата си научен персонал получават финалната си оценка при едно 35-минутно запалване на двигателя – казва мениджърът Роб Селби. – Хората ни следяха предаването на НАСА с огромна надежда.

Най-чувствителната електроника е затворена в титаниева кутия, за да бъде предпазена от радиоактивното излъчване, най-силно около екватора на планетата. За да се избегнат най-вредните последици от враждебната среда, Джуно ще се движи по висока елиптична орбита над двата полюса преди да се оттегли на разстояние от над три милиона километра. Но дори и така част от екипировката ще бъде унищожена много преди края на мисията.

След 37 орбити от по 14 дни, Джуно ще се доближи на около 4 000 километра от облачната покривка на Юпитер. Докато камерите и микровълновите инструменти картографират пейзажа отдолу, учените ще отбелязват всяка промяна в излъчванията от повърхността, причинени от нестабилността на гравитационното поле, дължаща се на разнородната вътрешна структура. От тези измервания изследователите се надяват да потвърдят дали Юпитер има или няма твърдо ядро.

Изстрелян през 2011-а, когато НАСА изпитваше недостиг на любимото си гориво, плутоний 238, Джуно разчита на слънчевите лъчи и в момента е най-отдалеченият от Земята космически съд, поддържащ дейността си със слънчева енергия. Но въпреки трите си слънчеви панела, на такова разстояние от Слънцето Джуно може да произведе едва 500 вата, за да зареди своите 29 сензора и 9 други инструмента.

Джуно е с размери от 3,5 на 3,5 метра, но на борда му са качени и трима членове на „Лего”: фигурки на римския бог Юпитер, наметнал около себе си плащ от облаци, на жена му Юнона, която е прозряла през облаците, и на Галилео Галилей с телескоп в ръка, защото е открил четири от луните на Юпитер.

Първите близки снимки на Юпитер от Джуно ще дойдат едва в края на август, когато апаратът ще се приближи до повърхността и ще включи камерите си. През следващите 20 месеца машината ще създаде безпрецедентна карта на планетата преди инструментите окончателно да откажат и механизмът да рухне в дълбоките слоеве на атмосферата, където ще бъде унищожен от природните сили.

Джуно е едва втората мисия, изпратена към Юпитер с цел траен престой и комуникация от този далечен свят. „Галилео”, изстрелян през 1989-а, прекарва в орбита около планетата близо десет години, изпращайки към Земята невероятни гледки от планетата и нейните многобройни луни. Открива следи от океан под ледената повърхност на спътника Европа, смятан за основна потенциална възможност за наличие на живот далеч от Земята.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Още по темата

Светлината на Юпитер

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах