След края на света, когато Фейсбук спря

Денят, в който осъзнахме колко сме зависими от фалшивата реалност

Собственикът и създател на Фейсбук
Марк Зукърбърг стана обект на подигравки в Туитър, където Фейсбук обяви за срива си. Колаж: Народно творчество - След края на света, когато Фейсбук спря

Собственикът и създател на Фейсбук Марк Зукърбърг стана обект на подигравки в Туитър, където Фейсбук обяви за срива си. Колаж: Народно творчество

Фейсбук се върна и в него се втурнаха купища хора, които напоително заобясняваха в статуси колко добре им е било без Фейсбук. Този парадокс описва най-ясно какво е за нас социалната мрежа.

Бавно и полека основна тъкан на ежедневието ни станаха местата за онлайн комуникация. При това не толкова тези, където се общува пряко с хората, а онези, в които общуването е по-скоро излагане на собствената личност за общо обозрение на витрината – като Фейсбук, Инстаграм, Тик-Ток. Приложенията за чат и видеоразговори са вторични – те са по-скоро интимно преживяване, а не разходка по стъргалото.

И така, Фейсбук и Инстаграм се сринаха. Паниката бе всеобща, много хора разказват как са започнали трескаво да преинсталират приложенията, да рестартират телефоните си, да проверяват рутерите… Интересна реакция – вярата в стабилността на социалните мрежи е по-голяма от вярата в качеството на технологиите, които ни ги доставят. Хората са по-склонни да се усъмнят, че материалната техника ги е предала, а не виртуалната, съвсем условна реалност, в която живеят.

Малко по-късно, когато става ясно, че повредата е всеобща и не се очертава скорошно оправяне, идва краткото отпускане. „О, чудесно, след малко ще „пуснат тока“, време е да се позабавляваме в позабравената реалност.“ Телефонът, превърнал се в продължение на дланта, отива да си почива, хората се оглеждат наоколо и забелязват недочетени книги, недогледани филми, недовършени разговори. Но скролването вече е втора природа и само час-два по-късно пръстите жадуват да усетят познатото приплъзване, а мозъкът изпитва тежка абстиненция по прелитащата през екрана информация. И се започва ровене. Търсят се други социални мрежи (вследствие на което те също започват да рухват от претоварване), отварят се сайтове директно, за да приеме юзърът дозата информация, от която е бил лишен. Най-много липсва възможността да изразиш чувствата си по повод най-странното събитие, което ти се е случвало във виртуала – да бъдеш лишен от екосредата си, без която вече не знаеш как да живееш.

Проблемът продължава твърде дълго и идва страхът. А може би става дума за края на света? Ето, проблеми имат вече и Туитър, и Линкдин, и Джимейл, дори и Тиндър! Дори не можеш да си уредиш среща за изпразнената от виртуално забавление вечер. Може би става дума за злонамерени атаки от араби, руснаци, извънземни (задраскай излишното според убежденията си). Може би утре ще се събудиш и ще се наложи да пиеш кафе без да държиш телефона. И ако снимаш храната си тази вечер, утре вече това ще е стара новина, какво да правиш със снимките?

Тук започват и теориите на конспирациите – Зукърбърг го прави нарочно, за да избегне проблем с ФБР, „вътрешният човек“ Франсис Хауген лично е спряла сървърите, за да му отмъсти, има връзка с потеглилия по тръбите вчера руски газ, има връзка с ваксините. Подобни тези се изливаха във всеки възможен канал – в почти изоставените форуми, в коментарите под публикациите в медиите… Това беше и едно от най-видимите доказателства, че теориите на конспирациите се раждат, когато нямаш контрол над нещата, от които си зависим.

Със сигурност вчерашният срив във Фейсбук и прилежащите му приложения промени много неща в отношението на хората към тях. Потребителите вече знаят, че социалните мрежи не са им гарантирани, не са им дом и крепост, че са летливи и лесно унищожими. Вероятно мнозина ще подходят рационално и ще потърсят вариант да останат свързани с хората, с които общуват само във Фейсбук, и по други канали. Други ще се оттеглят тихо и постепенно, връщайки се към ограниченото общуване с малцина реални, а не виртуални приятели. Трети ще разширят максимално присъствието си онлайн, за да имат опции, когато една от мрежите се срине. Но едва ли някой ще осъзнае наистина, че Фейсбук, Инстаграм, Снапчат, Тик-Ток, Туитър и всички останали места за себеизява не са нищо повече от илюзия за общуване.

Особено социалната мрежа на „старците“, както е известен Фейсбук, в който хора под 25 рядко стъпват, е място за развихряне на омраза и конфронтация, която сякаш е заложена в самата му основа. Безнаказаното изливане на хейт, благодарение на недосегаемата автономност на личния профил, засилва негативната енергия и в реалността. Това е място, където самоувереността едновременно се надува до безкрай, но и се превръща в своята противоположност – неувереност в истинността на каквото и да е, включително и на собствената си личност. Фейсбук е най-благоприятната среда за безконтролно разпространение на фалшиви новини, фалшиви самоличности, фалшива реалност, много повече отколкото която и да е от останалите социални мрежи. Но вече сме пристрастени към тях, дори и само за да има какво да осмиваме, от какво да се възмущаваме.

Остроумниченето, иронизирането на всичко и на всеки – това също е изживяване, от което не можем да се лишим безболезнено. И не Зукърбърг е виновен за това. Той и неговият екип просто създадоха среда, в която тъмните страни на човека се проявяват съвършено неусетно, но много ярко. И когато тази среда изчезне, макар и за кратко, сякаш за кратко е изтрита личността. Ще отнеме време да бъде възстановена, ако бъде лишена от виртуалните си социални изяви.

Затова да се надяваме, че Фейсбук ще спира по-често, а празнините ще бъдат запълнени от нещо по-смислено. Да се надяваме, че хората ще излязат от лепкавото си пристрастяване към общите места и ще намират варианти за по-интимно, по-стегнато и в по-ограничен кръг социално общуване. Въпрос на време е някой да го измисли. Е, няма да печели милиарди, но пък хората ще го обичат повече от Марк.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах