След общия живот с Димитър Начев

Когато от този свят си отиде един от най-близките приятели, празнотата в живота ти е болезнена. С Димитър Начев имахме не просто обикновена мъжка дружба, имахме общ живот. От близостта на нашите деца и съпруги, през дългите вечери на чаша червено вино, отгледано от самия него, до няколкото премиери на негови пиеси в моя постановка.

Сега, затворен в дома си, взех книгите му на работното си бюро и ги запрехвърлях. Всичките с посвещения за нашето семейство, с кратки, топли искрени думи. А по-нататък – неговите герои, истории взети от живота и отиващи много по-далече от бита, ежедневието и обикновеното мислене. До един образите от новелите и разказите на Митко сме срещали всички ние, но точно той е видял по-дълбоко в душите и психиката им, издигнал е простата човешка съдба до обобщение, до философия. И всичко това в петнайсет-двайсет издания, малки книжки, нито една луксозна, но веднъж разтворена, не те оставя докато не я прочетеш до края. Човешката му скромност израстваше по страниците в мащабно мислене, в мощен интелект, който предизвиква интерес и съпричастие към разказа.

Новелите в „Абадон“ и „Не съм виновен“, романите „Страх“, и „Покушение“, сборниците „Шепа зърно“, „Защо не ръждясват рибите“, „Една Любов и толкова звезди“, „Нощ без теб“, „Жената от номер седем“ и др. Книгите му са преведени на много чужди езици, издадени са в Германия, Русия, Съединените щати и само неговата природа на скромен, ненавиждащ ширещата се пробивност, всячески избягващ показност и слава талант, не го направиха достатъчно популярен.

Тези, които са проследили пътя му на писател, драматург и сценарист, със сигурност биха го наредили между най-достойните имена на българската литература през миналия и началото на нашия век. Още повече, че неговата писателска дарба се разпростираше и в изкуствата на театъра и киното.

Първата му пиеса „Клопка“ беше поставена в Народния театър от режисьора Кръстю Мирски, а да започнеш от Народния театър не се е удавало на много драматурзи. Същата пиеса поставих в Драматичен театър Варна и реакцията на публиката и многото представления доказваха появата на ново силно име в българския театър. Последваха „След сезона“ (ДТ – Враца, реж. Андрей Калудов), телевизионен театър: „След сезона“ (с Доротея Тончева), „Разсед“ (с Венелин Пехливанов), сценария на филма „Кръговрат“ (реж. Дочо Боджаков).

Моят приятел си отиде, но създадените от него художествени светове са живи и знам, сигурен съм, че ще будят още много време чувства и мисли.