След утрешния ден в Софийската градска галерия

Има живот след края на света, е вярвал някога художникът Стефан Гацев, и след седмица може да видим неговата версия за бъдещето – в ретроспективната му изложба в Софийската градска художествена галерия. Експозицията „Аз, художникът“ ще бъде открита на 15 април от 18 ч.

Повод за събитието е 90-годишнината от рождението на Стефан Гацев (1935 – 1986). Ще бъдат подредени около 80 произведения, които хронологично ще проследят творческия му път.

Основното ядро на живописното си творчество Гацев създава през 60-те и 70-те години на ХХ век. От този период – когато е на около 30-ина години, са фундаменталните за творчеството му голямоформатни фигурални композиции, тогава са създадени „Бетон“ (1964 г.), „Висота“ (1967 г.), „Апокалипсис“ (1968 г.) и „Релси“ (1969 г.). 70-те започват за Гацев в нова, по-ведра тоналност, в периода 1972 – 1975 г. той рисува полиптиха „Зората“. След средата на 70-те години Гацев се отдава на декоративно-монументалното изкуство, а живописното му творчество се свежда до по-камерни формати, в които основна роля заема линията – формоизграждаща, точна, но същевременно изразителна.

„Зората“, рисувана в периода 1972 – 1975 г. 

През 1965 г. получава членство в секция „Живопис“ на Съюза на българските художници, но много скоро, през 70-те, започва да губи интерес към дейността на организацията, когато осъзнава, че неговите пластични концепции се различават от тези поощряваните в тогавашната културна политика. През 80-те Гацев се оттегля в декоративно-монументалните изкуства. В този период заедно със съпругата си създава детска школа по изобразителни изкуства в читалище „Христо Ботев“ в София.

„Момче от покрайнините“, 1965 г. Снимка: Цветан Игнатовски/СГХГ

Завършил първия випуск на Художествената гимназия, а след това „Живопис“ в Националната художествена академия при проф. Илия Петров и „Декоративно-монументални изкуства“ при проф. Георги Богданов, Стефан Гацев си извоюва място в каталога на българските художници като живописец с категоричен рисунък и точна проницателност, които го правят майстор на композирането. Той притежава подчертаното чувство за монументалност на формата и завиден усет към тектоничността на обемите, като едновременно с това съумява да бъде лаконичен и внушителен с най-пестеливи средства, изтъкват от Софийската градска художествена галерия.

Ретроспективната експозиция включва творби, собственост на семейството на художника, произведения от частни колекции, от фондовете на СГХГ, Национална галерия, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Градска художествена галерия „Петко Чурчулиев“ – Димитровград, Художествена галерия – Добрич, Градска художествена галерия – Пловдив, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Регионален исторически музей – Благоевград и Регионален исторически музей – Кърджали.

„Аз, художникът“ може да бъде разгледана в Софийската градска галерия до 25 май.

„Релси“, 1969 г. Снимка: Цветан Игнатовски/Градска художествена галерия – Пловдив

„Бетон“, 1964 г. Снимка: Цветан Игнатовски/Градска художествена галерия „Петко Чурчулиев“ – Димитровград

„Висота“, 1967 г. Снимка: Цветан Игнатовски/Регионален исторически музей – Кърджали