След „Земя на номади“ тръгва и „Земя“ на Робин Райт

С отхлабването на Ковид-мерките в културата, афишите на киносалоните у нас стават все по-интригуващи – от 7 май в избрани киносалони може да се гледа „Земя“, режисьорският дебют на американската актриса Робин Райт („Къща от карти“). Досега филмът, който направи силно впечатление на чуждестранната кинокритика, имаше само фестивално разпространение.

В „Земя“ Робин Райт влиза в образа на Иди Холцер – жена, сполетяна от разтърсваща трагедия, открила начин да продължи живота си в усамотение сред великолепната, но сурова дива природа на Америка. Изправена пред бъдеще, което никога не си е представяла, тя решава да прекъсне всякаква връзка с предишния си живот. Купува отдалечено късче земя със стара дървена колиба сред дивата пустош на Уайоминг, запасява се с провизии за няколко месеца и започва своето ново съществуване в свят, където миг невнимание може да бъде фатален. Скоро лятото се превръща в есен, а след това в зима, и въпреки силата и упорството си, Иди постепенно губи битката с дивата природа и се оказва на прага на смъртта.

Животът ѝ е спасен от местния ловец Мигел Борас (Деймиън Бичир), който минава наблизо. Тих и с търпелив характер, Мигел, който сам е преживял лична трагедия, помага на Иди да си стъпи на краката и я учи на умението да оцелява. Въпреки нежеланието и на двамата да говорят за миналото си, между тях възниква неочаквано приятелство, което носи изцеление и успокоение на изтерзаните им души.

Райт режисира „Земя“ по сценария на Ерин Дигнам и Джеси Чатам. Пред камерата, освен Бичир, ѝ партнират още Ким Дикенс и Сара Доун Пледж. Райт не за пръв път застава зад камерата, режисирала е и няколко епизода от сериала „Къща от карти“.

„Земя“ е история за човек, попаднал в екстремна ситуация – коментира Райт. – Надявам се филмът да вдъхнови зрителите да повярват в собствената си издръжливост и в способността на хората да правят добро.“

Първият игрален филм на актрисата се приема преобладаващо позитивно от критиката.

„Райт е спокойна и почти в състояние на медитация, докато се наслаждава на красотата на хоризонта, а нейното просто режисиране обхваща могъществото на природата“, пише Джони Олексински в „Ню Йорк Поуст“.

Макар мотивите и емоциите зад решенията на Иди да са повече от ясни, филмът все пак успява да завладее зрителя, отбелязва „Лос Анджелис Таймс“.

„Красотата на филма не може да се отрече, но все пак той остава на повърхността, мимолетно прелита над потта и мръсотията на протагониста си, докато той прави малките си открития, независимо дали засажда градина или изкормва първия си труп – казва Джъстин Чанг. – Тук терапевтичната сила на природата се разглежда като даденост.“