Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

„Следи“ от киното на моралното безпокойство

Берлинале: двата най-високо оценени от критиката филми са на жени

Разказът на Агнешка Холанд в „Следи“ е за ексцентрична самотница, някога строила мостове в Либия и Сирия. - „Следи“ от киното на моралното безпокойство

Разказът на Агнешка Холанд в „Следи“ е за ексцентрична самотница, някога строила мостове в Либия и Сирия.

БЕРЛИН, специално за „Площад Славейков“

Наричат полската режисьорка Агнешка Холанд „желязната лейди на европейското кино”. Има защо. На първо място, поразява изключителната й работоспособност. Въпреки възрастта си (родена е 1948 година), снима непрекъснато – или амбициозни арт филми, или впечатляващи телевизионни сериали. Във филмографията си има повече от 30 заглавия. Печелила е всички авторитетни награди в капризния свят на киното, където няма непощадени таланти. Но тя, въпреки засадите на съдбата, има в колекцията си престижните отличия „Еми”, „Златен глобус”, „Златен лъв” от Венеция, награди на Британската филмова академия и три номинации „Оскар”. От няколко години е председател на Борда на Европейската филмова академия. Постоянно пътува на фестивали, конгреси, заседания и всякакви подобни ангажименти. Пише сценариите на филмите си, но и много други за свои колеги. А понеже е учила в престижното пражко филмово училище ФАМУ и знае добре чешки език, между другото е превела на полски шедьовъра на Милан Кундера „Непосилната лекота на битието”.

Сега, в Берлин, Холанд участва в официалния конкурс със световна премиера на новия си филм „Следи”. Сюжетът му, поднесен като кратка анотация, не звучи особено въодушевяващо: пенсионирана възрастна жена, бивш строителен инженер, живее самотно в планинско село, близо да полско-чешката граница, в своята горска къща. Някога е строила мостове в Либия и Сирия. Сега е ексцентрична самотница, но изключително харизматична при общуването с деца, които я обожават; отдадена е на своите занимания с астрология, спазва строг вегетариански режим, в ранните утрини посреща слънцето и общува с природата. Живее с двете си кучета и книгите в дома си. Тъгува по убитите от ловци диви животни, не приема бруталното „право на по-силния” – както по отношение на природата, още повече в човешките отношения.

Самотна възрастна жена живее в горска къща, тъгува по убитите от ловци диви животни, не приема бруталното „право на по-силния”…

Дотук Агнешка Холанд е вярна своите ярки драми, с които е извоювала името си на един от моралните стожери в полското кино. Трябва обаче да отворим скоба и си припомним неговите силни десетилетия през 70-те и 80-те години на миналия век. Тогава цяло едно поколение изключително талантливи режисьори създадоха редица забележителни филми, които зад умело психологизираните си сюжети засягаха болезнени социални проблеми, замазани под лъскавата фасада на социализма. Така се роди емблематичната запазена марка „кино на моралното безпокойство”, което участваше пряко във формирането на социалната контестация, довела до раждането на „Солидарност”. Режисьори като Кшищоф Кешловски („Кинолюбител”, 1979; „Случайност”, 1981), Кшищоф Зануси („Структурата на кристала”, 1969; „Защитни цветове”, 1976; „Година на спокойното слънце”, 1984), самата Агнешка Холанд („Провинциални актьори”, 1979; „Да убиеш свещеник”, 1988) и много други изграждаха безспорното реноме на полското кино. А неформален патрон на това мощно течение бе големият Анджей Вайда, който ги покровителстваше, а и сам засне бележите си филми „Човекът от мрамор” (1977) и „Човек от желязо” (1981).

Агнешка Холанд

Като ехо от онова време днес Агнешка Холанд отново декларира подобно „морално безпокойство”, но пряко адресирано към днешния разлюлян, объркан и все по-безсмислен свят на материална алчност и корупция, безпардонно погазен морал, безразсъдно унищожавана природа, лекомислено поругани етични стойности и обезсмислено човешко достойнство. В този смисъл „Следи” е пряко потопен в днешната полска реалност, но без плакатна декларативност, без евтина злободневност или пропагандни лозунги.

Сценарият е по романа на известната и уважавана полска писателка Олга Токарчук, а продуцент на филма е не друг, а тъкмо Кшищоф Зануси. При преработката на романа, за да избяга от дидактика и баналност, а филмът да не звучи като клиширана проповед, Агнешка Холанд смело залага на сръчно оплетени загадки в сюжета. Разказът се разгъва в жанров микс от крими детектив, еко-трилър и дори щипка феминистка ирония. Впрочем, в досега показаната конкурсна селекция от първите четири дни на „Берлинале“, именно филмите на две режисьорки – „За тялото и душата” на унгарката Илдико Ениеди и „Следи” на Агнешка Холанд, получават най-високи оценки.

След по-малко от месец Агнешка Холанд ще бъде в София като специален гост на предстоящия 21-и „София филм фест“ (9-19 март). Ще получи престижната „Награда на София” и българските зрители ще могат да видят „Следи”. А тя ще доведе със себе си и целия Борд на Европейската филмова академия за негово редовно заседание. Та нали София бе обявена за Творчески град на киното! Подобни събития оправдават това задължаващо название.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах