Следственият разпит на Васил Левски в Софийския конак

Неколцина актьори ще пресъздават пред публика всяка събота и неделя съдебно-следствения разпит на Васил Левски в Софийския конак през 1873 г. Въстановката ще бъде в залите на Националната галерия, където в четвъртък ще бъде открита изложбата „Васил Левски – символи и епоха“ с картини, на които е изобразен Апостола. Представени са редки документи и снимки на Дякона и негови съратници в борбата срещу османското владичество. Експозицията е наредена в памет на българина, дал живота си за Освобождението. Левски е обесен на 19 февруари преди 143 години.

Във възстановката на разпита участват Веселин Плачков в образа на Апостола, Васил Михайлов като генерал Мазхар паша – Софийски губернатор, Иван Несторов като генерал Али Саиб паша – председател на Държавния съвет, Богдан Глишев като майор Шакир Мехмед Салим и Борис Луканов като българина Иванчо Хаджипенчович.

Един от акцентите в изложбата е картината „Залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче“ от Никола Кожухаров.

Съдебно-следственият разпит на Левски в Софийския конак е проведен в пет дни – 5, 6, 7, 8 и 9 януари 1873 г. Всяка дума на българина и всеки въпрос на съдиите, записвани от турския писар, са запазени в архивите на отдел „Османистика“ на Националната библиотека. Папките със записите от разпитите на Васил Левски стоят заключени в подземията на имперската канцелария в Истанбул до 1931 г., когато българското разузнаване успява да прибере в София няколко вагона безценни свидетелства за историята ни, откупени като стара хартия от Османските архиви, разказва председателят на Общобългарския комитет „Васил Левски“ Васил Василев – организатор на изложбата и възстановката.

Ножът и револверът на Васил Левски, изложени в Националната галерия

Протоколите започват с въпроса „Какво е името ти?“ и завършват с присъдата „смърт чрез обесване“.

„Обикалях, за да давам упование на българите“, казва Левски пред турските съдии.

Не издава никого.

Извадка от съдебно-следствения разпит на Васил Дякон Левски

Разпит на Васила
5 януари 1873

– Как е името ти, как е името на баща ти, откъде си, какво е занятието ти, на колко си години?

– Васил, на баща ми – Иван, от Карлово съм [и] съм на двадесет и шест-двадесет и седем години, занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование.

– Кога излезе от родното си място Карлово и къде ходи?

– Излязох преди седем години, отидох в Сърбия и обикалях из Влашко.

– Викаха те в бунтовническия комитет за каква служба?

– Възложиха ми да обнадеждавам цяла България.

– В какво се състои това твое обнадеждяване и как щеше да го извършваш?

– Данъци много, а нямаш спокойствие. [Ето], за това щях да ги обнадеждявам.

– Къде ходи с тая цел и какво правеше из местата, където ходеше?

– Ходих в Свищов, Ловеч, Търново и Пловдив, защото Сърбия, Влашко, Черна гора и Гърция са готови да заграбят България, затова, за да не дадем земята си. Обикалях [и] в местата, дето ходех, оставях книжа; три пъти идвах [и] в София.

– Какво пишеше в дадените ти от комитета предписания и в разпространените от тебе книжа?

– Дадените от комитета книжа бяха запечатани, какво пишеше в тях – не зная.

– Ти каза вече, че са те извикали в комитета, за да изпълняваш тая служба. Най-напред къде отиде, как обикаляше казаните от теб места, какво правеше [там] и как намираше хората?

– [След] като ме упълномощиха от комисията във Влашко, аз отидох най-напред в Свищов. Пристигнах вечерта, сутринта влязох в кафенето, но комитетските хора не познавах. Те обаче ме знаяха. Когато излязох от кафенето, те изпратиха след мене човек. В ръцете на тоя [човек] имаше някакъв знак; знака аз познавах. Когато излизах на края на селото, показваха ми знака. Щом виждах тоя знак, предавах дадените от комисията предписания. Те [ги] отваряха и [ги] прочитаха. Предписанията оставих най-напред в Свищов, обаче от кои [се четяха] – имената им не зная. Дигнах се от Свищов и отидох в Ловеч. Отидох в хана на дядо Станчо. Както [и] преди казах, излязох на края на града, излезе един със знак в ръката, аз му дадох предписанията, обаче как е името му – не зная и не го познавам. От там заминах за Търново и после за Пловдив. Наставленията предадох както по-преди.

– Как ти посочваха тия знаци?

– Когато ме виждаха, подсвирваха и размахваха намиращия се в ръката знак. Аз разбирах и предавах наставленията…

Вляво – Васил Левски и един от братята му, вдясно – Апостола в четническа униформа

(…)

с. 188

– Колко време обикаля?

– С тая година обикалям три години.

– Къде е постоянното ти местожителство?

– Никъде не живеех постоянно…

(…)

– Нямаше ли приятели в местата, където обикаляше, и не се ли срещаше с някого?

– Не се срещах с никого, защото те не ми се изказваха.

– Много хора те познават и са се срещали с тебе, защо не ги изкажеш?

– Никого не познавам.

– Не познаваш ли Димитра, който седи насреща ти, не си ли разговарял с него върху комитета и не си ли обикалял заедно с него?

– Виждах го два пъти във Влашко, но че ходи по тия работи – не зная…

– Заедно с Димитра ние сте обиколили твърде много села, правили сте комитетски събрания, [това той] ти казва в лицето, какво ще кажеш ти?

– Аз с тогова никога не съм ходил, обикалях сам-самичък.

– Ако дойдат тука хората от селата, които сте обикаляли заедно, и ти кажат в лицето, че сте правили комитетски събрания, какво ще речеш?

– Във всяко село има комитетски човек, но тях аз никак не познавах [поради това], че според намиращите се у мене наставления, аз не [трябва] да ги познавам…

с. 192

Нов разпит на Васил Дякон Левски
6 януари 1873

– Ти не виждаше ли, не познаваше ли комитетските хора?

– Според изискванията на устава, не ми беше работа да ги познавам.

Васил Левски в хайдушко облекло, рисунка, Архив на БАН

– Сега ли не искаш да ги познаваш, като вадиш [за пример] устава, или и преди не си ги познавал?

– Не ги познавам и тогава не ги познавах.

– И куриерите ли не познаваше?

– Те бяха техни [на комитетите] хора, и тях не познавам.

– Къде предаваше писмата, или имаше пощенска кутия, подобно на държавната поща?

– Когато приготвях осем-десет писма и исках да изпратя някъде някое писмо, аз излизах на края на града, уговаряхме чрез знак с дошлия човек, той вземаше писмата [и] къде ги носеше – той знае.

(…)

– Докъде се простираха границите на твоята дейност?

– Свищов, Ловеч, Търново, Пловдив – комитетите в тия четири града.

– Как се казват [там] кафеджиите?

– Имената им не зная.