Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Случаят „Челкаш“

Истината за смъртта на първия главен редактор на „Стършел“

Писателят Димитър Чавдаров – Челкаш (1912 - 1972) - Случаят „Челкаш“

Писателят Димитър Чавдаров – Челкаш (1912 - 1972)

Попадна ми тънката книжка „Лицето на Горгоната“ (в полицейската психиатрия) – автор Владимир Свинтила, издателство „Протус“, София, 1992 г. Там прочетох следния пасаж:

„Един, да го наречем писател, мой личен враг, си изпати по най-лошия начин.

Той бе изпаднал в немилост. Години наред под формата на „сатири“ той бе изпълнявал поръчки на държавна сигурност – да оскандали този или онзи интелигент. (…) Неизвестно кога и защо той стана неудобен. Изхвърлиха го от всякъде. Негов силен приятел го взе със себе си в една наша легация, където той преседя две-три години. Но пълномощният министър се върна и той нямаше как да остане в чужбина.

Представи в едно издателство събрани свои, да ги наречем сатири. Но редакторката, силна политически в онова време, демонстративно пред самия него хвърли папките в коша. Даде му да се разбере.

Тогава той почна странни демонстрации. Ходеше с изваден навън хастар на джобовете си – да демонстрира своето нямане. На някакво събрание на писатели произнесе крайно еретическа реч с извадени навън джобове. Навън вече го чакаха синьошапковците. Още невярвайки на ареста, той каза весело: „Карайте ме в лудницата! Явно е, че съм се смахнал“. И го откараха точно там. След два дни го върнаха на близките му в ковчег. Слухът казва,че ковчегът бил отворен и той бил намерен със счупен череп. На роднините казали, че непослушните в психиатрията ги биели. От тук нататък почва мълчанието: на семейството му, на интелектуалните среди, на българската общественост“.

Авторът Владимир Свинтила не споменава името на жертвата. Но аз я идентифицирах в днешно време: става дума за писателя Димитър Чавдаров – Челкаш (1912 – 1972), основател и първи главен редактор на „Стършел“. За него в Уикипедия се казва:

„За своята литературна и обществена дейност Челкаш е удостоен с държавни отличия и звания, а през 1973 г. му е присъдена посмъртно националната литературна награда „Чудомир“ за 1972 г.“.

Никой в „Стършел“ преди промените не бе споменал и дума за трагичния край на Челкаш, пълно мълчание на българската общественост, мълчали са даже и най-близките му другари, съоснователи на вестника – Павел Вежинов и Богомил Райнов, тогава на високи постове в писателската йерархия. В по-ново време Йордан Попов спомена кратко в свой текст истината за смъртта на първия стършелов главен редактор, но никой не му обърна внимание.

Това друго свидетелство на Владимир Свинтила в „Лицето на Горгоната“ може да предизвика ровене в документи – ако има интерес сред историци и литературни изследователи. За да излезе най-после на бял свят истината за съдбата на един сатирик – първоначално силно предан на режима, а после и убит от него.


Източник: в. „Стършел“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах