В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.
Историята в „Сляпата Вайша“ разказва за момиче, обречено цял живот да е незрящо за настоящето. С едното си око то гледа в миналото, а с другото в бъдещето – и вечно остава раздвоено.
Още по темата