Летен сезон

Смъртоносният танц, който никой не иска да прекрати

Книгата „Безумие и слава” на американския автор Тим Уайнър разказва за политическата война между двете мегаимперии САЩ и Русия (откъс)

Снимка: „Площад Славейков“ - Смъртоносният танц, който никой не иска да прекрати

Снимка: „Площад Славейков“

Дори само няколко реда от тази книга могат да предизвикат панически страх у мислещия читател. Не защото са апокалиптични, а защото подреждат пъзела. Тим Уайнър в „Безумие и слава“ не гримира реалността, не ретушира образите. Всичко е там – не като конспирация и подозрения, а като факти.

Става дума за отношенията САЩ-Русия, които формират облика на света от края на Втората световна война до днес, а както изглежда – ще продължат да го правят още дълго. Двете мегаимперии, пропити от усещането за собствената си мощ, се опитват да подредят световния ред по свой вкус, макар и с различни методи. При това няма невинни, няма морални победители.

Политическото воюване неизбежно взима жертви. Те рядко са сред пълководците. Осъзнаването, че главнокомандващи в тази война са САЩ и Русия (доста идентична като методи и наследство с СССР) е болезнено, особено за Европа, която дори не е трети играч в сложната постановка. Тя е лесна за жертване фигура на геополитическата дъска, още повече, че отказва да прилага безогледните методи на двамата гиганти.

Тим Уайнър е един от най-значимите журналисти на нашето време. Носител е на най-престижната награда за журналистика „Пулицър“ и на националната литературна награда на САЩ за книгата „Наследство от пепелища: Историята на ЦРУ“, издадена и у нас през 2009 г. Като кореспондент на „Ню Йорк Таймс“ следи дейността на ЦРУ, ФБР и Пентагона във Вашингтон и е военен репортер в Афганистан, Пакистан, Судан и много други държави в продължение на почти 20 години. Преподавател е по история и творческо писане в Принстънския университет и в Колумбийския университет в Ню Йорк.

Изследването на Уайнър в „Безумие и слава“ е посветено на битката за умовете на хората, която две свръхдържави водят от десетилетия. Руската тайна полиция, кулминираща в Министерството на страха и най-голямата разузнавателна служба в света – КГБ, се гради от Иван Грозни до Владимир Путин, пише Свилен Спасов, автор на предговора и създател на поредицата „Власт и отговорност“, част от която е тази книга:

„Най-могъщата страна в света през 1945 г. – САЩ, пък е в „бебешки пелени“ в разузнаването по думите на легендарния Рудолф Абел. Но най-могъща означава и с най-голям човешки капацитет във всяка област. Външнополитическият кръг „Джорджтаун“, или както го нарича Уолтър Айзъксън – „Шестима мъдри мъже и светът, който те създадоха“, излъчва своя прозорлив стратег за отношенията с Русия. През 1946 г. телеграмата (доклад) на Джордж Кенан заключава: за да се спре съветската експанзия, е необходимо на „огъня да се отвръща с огън“. И така, ЦРУ е създадено през 1947 г. с едва 200 служители.

Съперничеството се разгаря навсякъде – Африка, Азия, Латинска Америка, Близкия изток, Европа. Воюва се за ресурси, за влияние, за позиции, необходими сега и за в бъдеще…“

Предлагаме ви глава от „Безумие и слава“, в която се разказва за това как руснаците подменят реалността, влизат в главите на американците и отклоняват хода на историята с брилянтен план, подпомагани от американци.

„Американската разузнавателна общност, все още погълната от борбата с тероризма след 15 дълги години, гледа подновяването на руските активни мероприятия, без да знае точно какво вижда. Тази липса на въображение не е само нейна грешка. Цялата американска политическа върхушка във и извън правителството стои като втрещена и гледа неразбиращо със зяпнали очи, както крава гледа преминаващ влак“, пише Уайнър.

Тази кибервойна засяга и България, макар и да сме само едно от незначителните бойни полета.

Глава 10
Демокрация в Америка

Агенцията за интернет изследвания започва да променя мисленето на американския политически организъм през пролетта на 2014 година. Тя изпълнява заповедите на Кремъл и работи в синхрон с руското разузнаване, като се превръща в информационен КГБ. Финансирана от осъждания за сводничество олигарх Евгений Пригожин, станал близък довереник на Путин, агенцията започва да събира работна сила от 400 тролове, работещи на 12-часови смени в четириетажна сграда в Санкт Петербург. Много от тях са хипстъри на по 20-30 години, облечени стилно и с модерни прически. Марат Миндяров, безработен учител, изкарал четири месеца в агенцията, казва, че работата е изисквала от него „да казвам на черното бяло и на бялото черно. Първото ти усещане, когато се озовеш там, е, че си в някаква фабрика, където лъжите и неистините са превърнати в индустриална поточна линия“.

Агенцията създава нов клон: Американско бюро, известно още като Преводачески отдел. Той проверява познанията на новоназначените по американски английски, които често са леко несъвършени, както и уменията им да разбират нюансите на американския политически дискурс, които често са впечатляващи. Младите и умеещи да боравят с интернет служители са обучавани да разбират проблемите, които разделят американците – оръжия, права на гейовете, имиграция, знамето на Конфедерацията и неговите расистки конотации. Те учат как да спорят онлайн по начини, които задълбочават разривите в американската политическа система. Александра Крилова, третата по ранг служителка на агенцията, и Анна Богачова, новоназначена служителка, която отговаря за анализа на данни, отиват на мисия от Западния до Източния бряг на САЩ през лятото на 2014 година. Те правят спирки в Калифорния, Невада, Ню Мексико, Колорадо, Илинойс, Мичиган, Луизиана, Тексас и Ню Йорк, като през цялото време събират информация. Друг служител, представящ се за американец, си чати с член на местна политическа организация в Тексас, благодарение на което разбира, че агенцията трябва да се фокусира върху политически разделени „лилави щати“ като Флорида, където президентските избори през 2000 г. биват решени от неколкостотин спорни бюлетини.

Агенцията изучава американците, за да разбере какво ги ядосва, да се научи как да мисли, говори и пише като тях, а когато му дойде времето, да бъде острието на нова политическа война срещу САЩ.

„Нашата задача бе да настроим американците срещу собственото им правителство: да предизвикаме смут и недоволство“, казва след време един от петербургските тролове пред руски репортер.

От самото начало мисията е да се предизвика гражданска война в американската политическа система. Както се казва в доклад на Комисията по разузнаването към Сената, целта на руснаците е „да замажат линиите между реалност и фикция, да подкопаят доверието в медиите и информационната среда, в правителството, помежду им и в самата демокрация“. Минават няколко години, преди американците да разберат това. Нито президентът на САЩ, нито неговите военни и разузнавателни служби имат и най-малка представа за атаката, която се задава през 2015 година. Към този момент САЩ почти са се оттеглили от сферата на политическата война, докато руснаците вилнеят в нея.

Американската демокрация вече е в беда, силата ѝ е изцедена през раните, които сама си е нанесла. Като последица от това изнасянето на демократични идеали от американското правителство стига до задънена улица.

„Може би най-тревожното измерение на демократичната рецесия е упадъкът на демократичната ефикасност, енергия и самоувереност на Запада, в това число САЩ – пише през януари 2015 г. известният американски политически социолог Лари Даймънд. – Все по-силно е усещането както у нас, така и в чужбина, че демокрацията в Съединените щати не функционира ефикасно.“

Избирателната активност спада. Цената на предизборните кампании е смазваща. Ролята на мръсните пари в политиката нараства. Общественото доверие в правителството избледнява. Вежливостта, любезността и допускането, че другият човек може да има право, умират. На мода са теориите на конспирацията. Анализаторите се надвикват. Всеки спори с всеки. Политическият дебат в Конгреса, по телевизията, във Фейсбук и Туитър става по-груб с всеки изминал час. Путин и неговите държавни медии се наслаждават на мъките на Америка, подиграват се с демокрацията и аплодират самовластието.

„Светът си взема бележка от всичко това“, предупреждава Даймънд.

Демократичната рецесия кара „автократите да усещат, че вече не са под натиск: те могат да правят каквото си искат, да цензурират медиите, да стъпчат опозицията и да си осигурят дълго управление“.

На 16 юни 2015 г. една от най-недодяланите обществени личности в Америка обявява кандидатурата си за президент на Съединените щати. Само някой „много богат“ като него може „да вземе бранда Съединени щати и да го направи отново велик“. По въпроса за заплахата от джихад – „Ислямският тероризъм разяжда големи части от Близкия изток. Те станаха богати. Аз се съревновавам с тях“ – парите ще променят всичко. Що се отнася до заплахата от вътрешни врагове – „Когато Мексико изпраща своите хора, то не изпраща най-добрите. Те не пращат вас. Те не пращат вас… Те изпращат хора, които имат много проблеми и те докарват тези проблеми със себе си. Пренасят наркотици, внасят престъпност, те са изнасилвачи“, – експертността му в сферата на недвижимите имоти ще спаси страната. „Ще построя голяма стена. А никой не строи стени по-добре от мен, вярвайте ми. И ще ги построя много евтино. Ще построя голяма стена по нашата южна граница и ще накарам Мексико да плати за тази стена.“

Писатели предвиждат появата на човек като този. „Това не може да стане тук“, бестселърът на Синклер Люис от 1935 г., разказва за всяващия омраза сенатор Бъз Уиндрип – „вулгарен, почти неграмотен, всеизвестен и лесно разпознаваем лъжец“, – който печели президентските избори през 1936 г., който кара хората да се страхуват от имигрантите и предприема нашествие в Мексико. „Мъртвата зона“ на Стивън Кинг, трилър от 1979 г., описва „циничен карнавален амбулантен търговец“, който прави измами с недвижими имоти, сдобива се с политическа власт благодарение на популистката си пламенност и се прицелва в Белия дом. Но това е белетристика.

Малцина вземат Доналд Тръмп твърде на сериозно в началото. Идеята, че той може да бъде президент, е смущаваща. Той е мошеник и шарлатанин. Тръмп се представя за финансов гений, въпреки че е наследил богатството си. Състоянието, което не е прахосал с глупост, успява да запази чрез измама. Той полира позлатената си персона по телевизията и в таблоидите. Често казва, че е измислил словосъчетанието „фалшиви новини“ – „един от най-великите изрази, които са ми идвали на ум“ – и произвежда такива от 70-те години насам, за да хвали себе си и да скастря неприятелите си.

През 2009 г. Тръмп открива Туитър. Той пише язвителни коментари по адрес на президента на САЩ през 2011 и 2012 г. и пуска конспиративната теория, че Обама е роден в Африка, че не е истински американец, че е нелегитимен президент, самозванец. През юни 2013 г. той изразява в Туитър копнеж за политическа среща с един определен ветеран от КГБ:

„Мислите ли, че Путин ще отиде на конкурса „Мис Вселена“ през ноември в Москва – ако да, дали ще стане новият ми най-добър приятел?“

Любопитно е, че той заявява публично и неколкократно, че те вече имат отношения. Това, по всичко личи, е невярно. На своя собствен конкурс за красота в Москва Тръмп е като изоставена пред олтара булка и пита отново и отново дали Путин ще дойде, или не. Получава утешителна награда: На Конференцията за консервативни политически действия през март 2014 г. той казва с тържествуващ тон, че Путин му е изпратил „хубав подарък с хубава бележка“. Това е вярно – черна лакирана кутия със затворено с печат писмо в нея. Какво се казва в писмото, остава тайна. Няколко дни по-късно той туитва:

„Смятам, че Путин ще продължи да възстановява Руската империя“.

През май задълбочава мистерията около това ухажване:

„Говорил съм индиректно – и директно – с президента Путин, който бе изключително мил“.

Двамата никога не са се срещали. Ако нещо е станало между тях, то е, както Уинстън Чърчил казва за Сталинова Русия, „загадка, обвита в мистерия, енигма“.

В Санкт Петербург и Москва лидерите на руската атака срещу американската демокрация изучават Тръмп отблизо и измислят стратегия за политическа война, която съвпада с неговата кандидатура. На 11 юли 2015 г., 25 дни след началото на предизборната кампания, Тръмп говори на „Фрийдъм фест“, либертариански конгрес в Лас Вегас. В публиката е Мария Бутина, агентка на руското разузнаване с огненочервена коса, изпратена да се внедри в Националната асоциация на притежателите на огнестрелни оръжия и да влияе върху десни активисти. Тя му задава директно въпрос по заръка на началниците си в Москва. Ще продължи ли Тръмп наказателните икономически и политически санкции, наложени от Обама на Русия след нахлуването в Украйна?

„Познавам Путин – казва той – още една лесно установена лъжа. – Ще се разбирам много добре с Путин… Не мисля, че са нужни санкциите.“

Това е жизненоважна информация за Кремъл. Санкциите предизвикват спад на курса на руската рубла, което пречи на енергийната индустрия, единствения жизнен орган на руската икономика, да си рефинансира дълговете. Според някои изчисления за една година те предизвикват спад на руската икономика с от една четвърт до една трета. Заплатите на хората намаляват, бедността се увеличава и политическата опозиция срещу Путин нараства въпреки яростните репресии.

Няколко седмици след форума в Лас Вегас Константин Риков, един от водещите пропагандатори на Путин, започва да работи в полза на Тръмп. Риков прави милиони и печели избори за руския парламент благодарение на уменията си в интернет. Той е и водещ външнополитически трол на Кремъл в Туитър. Създава уебсайт – trump2016.ru – с който осигурява подкрепа за прохождащата кампания на Тръмп. Това прави впечатление на Тръмп.

„Русия и светът започнаха отново да ни уважават!“, пише той в Туитър.

Самият Путин не след дълго дава едно рамо, като нарича Тръмп „колоритен“, „талантлив“ и „абсолютен лидер в президентската надпревара“. Тръмп доразвива тези възгледи.

„Когато хората те наричат „брилянтен“, това винаги е добре, особено когато (коментарът идва от) човека, оглавяващ Русия“, казва той.

Той се откроява от останалите кандидати републиканци, като възхвалява Путин и повтаря, че НАТО е „остаряла“ организация. Казва, че алиансът е съставен от шепа безделници, че държави от Англия до Естония „обират САЩ“, като не плащат полагаемия им се дял за отбраната на свободния свят.

„Или трябва да плащат повече… или да се махат. И ако това доведе до разпадането на НАТО, нека така да бъде.“

Всичко това е много привлекателно за руснаците, които знаят, че техният фаворит за Белия дом преговаря тайно с една от дружките на Путин, за да построи „Тръмп тауър“ в Москва, рискова инвестиция, от която може да прибере 50 милиона долара и повече, и където планира да предложи на Путин разкошен мезонет за без пари.

Шпионите на Путин и троловете на Агенцията за интернет изследвания влизат в президентската надпревара с пълна сила след обявяването на кандидатурата на Тръмп. Тяхната кампания е „много по-комплексно и стратегическо нападение срещу Съединените щати, отколкото бе известно първоначално“, съобщава в доклад сенатската комисия по разузнаването през октомври 2019 година. Агенцията достига до десетки милиони избиратели. Тя се свързва с най-малко 126 милиона американци във Фейсбук, 20 милиона в Инстаграм и 1,4 милиона в Туитър. Това генерира 76 милиона харесвания, коментари и споделяния във Фейсбук и 187 милиона в Инстаграм. Публикации на нейни профили в Туитър са споделяни от Тръмп, синовете му, най-близките му сътрудници и безброй други, в това число около 40 американски журналисти. Публикациите и споделеното съдържание на агенцията в подкрепа на Тръмп – 2563 във Фейсбук, 13 106 в Инстаграм и 430 185 в Туитър – далеч надвишават съобщенията, насочени срещу неговите съперници. Агенцията качва над 1000 видеа в Ютюб. Изхарчва общо около 15 милиона долара и плаща на стотина американци, които организират 40 политически протеста на различни места в САЩ. Към средата на лятото на 2015 г. щурмоваците на агенцията, невидима дивизия от хиляди фалшиви профили, представящи се за американци, са на война в подкрепа на своя кандидат. Най-често срещаните думи в техните профили в Туитър са Бог, християнин и Тръмп.

Тази армия се сражава на три фронта: десен, ляв и черен.

Десният фронт покровителства Тръмп, атакува неговите опоненти републиканци, работи по всеки пораждащ разделения въпрос от имиграцията през ислямския джихад до расистката омраза към чернокож президент. Този фронт поражда гняв, призовава консервативните и десни избиратели да се обединят зад неумолимата сила на Тръмп. Десният фронт лансира през юли наратива на Кремъл, предричащ много разумна политика на Тръмп към Русия. Следва силно послание на развален английски: „@спрете_бежанците: Тръмп каза, че за него е чест, че Путин го е нарекъл абсолютен лидер, и изказа подкрепата си за руския президент… Ако не можем да работим с Русия, това не е добре, каза Тръмп. Според мен Русия трябва да е на наша страна, а не на противоположната, какво имате предвид? #usdaily #news #hotnews #newspaper #coffee #reading #local #cnn #foxnews #nbc #nytimes #morning #politics #usa #america #americannews #followme #trump #russia #putin“. Тази публикация е работа на „хаштаг играчите“ на агенцията, които правят и разпространяват коментари по горещи теми. Сред най-популярните етикети са #Trump2016 и #MAGA .

Левият фронт е получил разпореждане да помогне за сразяването на Хилари Клинтън, която Путин мрази от години. Тя обявява официално, че ще се кандидатира за Белия дом през април 2015 г. във видео в Ютюб. Нейният успех в преследването на президентството зависи от това дали за нея ще гласуват и умерените, и левите демократи – избирателите на Обама, младите избиратели и особено черните избиратели, много от които са мнителни към афинитета ѝ да набира средства от Уолстрийт и корпоративна Америка. Агенцията има план за това. Тя работи извънредно не само за да атакува Клинтън, но и да потисне избирателната активност, да насърчи изборен бойкот и да подпомогне маргиналната кандидатка Джил Стайн от Зелената партия. Стайн, доктор от Харвардския университет, не е като никой друг от предшестващите я кандидати за президент. Тя на практика е от листата на „Единна Русия“.

Стайн обявява кандидатурата си в ефира на американския канал на руската телевизия Ар Ти. Екипът на Путин очевидно харесва критиките ѝ срещу американската демокрация и външна политика. Тя заявява през юли 2015 г., че „помогнахме за извършването на преврат срещу избрано по демократичен път правителство“ в Украйна, „където ултранационалисти и бивши нацисти дойдоха на власт“. Това е точно повтаряне на позицията на Кремъл. Тя е почетен гост на Путин на излъчен по телевизията банкет по случай десетия рожден ден на Ар Ти. На една и съща маса седи впечатляващ контингент и раздава усмивки на камерите: Путин, Стайн, бивш началник от КГБ, главният пропагандатор на Путин и пенсионираният генерал-лейтенант Майкъл Флин, който се включва в кампанията на Тръмп шест седмици след банкета. Флин е луда глава, уволнен за неподчинение от поста директор на Разузнавателното управление към Министерството на отбраната на САЩ, известен с това, че използва анализаторите си в преследване на конспиративни теории. Ар Ти му плаща 45 000 евро за участието в проявата. Колегите му го предупреждават, че ако вземе пари от Кремъл, ще се компрометира фатално, но също така са на мнение, че на него не му пука. (Работата му като съветник по националната сигурност в Белия дом на Тръмп приключва след едва 27 дни, след като излъгва ФБР за контактите си с руснаците.)

Стайн казва, че предизборният ѝ щаб е платил пътуването до Москва, но Ар Ти ѝ се отплаща. Телевизията излъчва над 100 материала по американския си канал в подкрепа на кандидатурата ѝ за Белия дом, давайки гласност на позициите ѝ – „вот за Хилари Клинтън е вот за война“ – което отговаря на политическата линия на Агенцията за интернет изследвания. „Тя е руска пионка отвсякъде“, казва Клинтън три години след изборите – интригуващо и възпламенително обвинение. Фактът, че Стайн върви в крак с външните политики на Кремъл, минава почти незабелязан по онова време. Не се обръща внимание и на възможността тя да се окаже един от най-значимите маргинални кандидати в американската политическа история. В изборния ден тя получава 1 457 216 гласа. Агенцията казва на американците, че „Вот за Джил Стайн не е пропилян вот“ и се оказва права: гласовете за Стайн в Мичиган, Пенсилвания и Уисконсин – трите щата, определили победителя в Изборната колегия – са повече от разликата, с която Тръмп печели срещу Клинтън.

Черният фронт на агенцията по много показатели е най-големият.

„Няма нито една група американци, която да е била вземана под прицел от служителите на Агенцията за интернет изследвания така, както афроамериканците – разкрива през 2019 г. сенатската разузнавателна комисия. – Расовите и свързаните с тях въпроси са далеч най-предпочитаната мишена на кампанията за информационна война, целяща да раздели страната.“

Посланията на агенцията към общността на чернокожите на моменти лобира за Стайн, но в повечето случаи призовава за пълен бойкот на изборите. Опити за потискане на избирателната активност се правят в десетки градове, особено където убийствата на черни граждани от бели полицаи водят до съпроводени с насилие протести на движението „Животът на чернокожите има значение“. Черният фронт прави огромно усилие да държи афроамериканците далеч от урните с послания като „Нашите гласове не са от значение“, „Не гласувайте за Хилари Клинтън“ и „Не гласувайте въобще“. Създаденият от черния фронт профил в Инстаграм „Будните чернокожи“ твърди, че „прекомерното вдигане на шум и омразата към Тръмп подвеждат хората и карат черните да гласуват за Килъри. Не можем да избираме по-малката от две злини“.

„Блективист“, една от страниците на черния фронт във Фейсбук, генерира 11,2 милиона реакции. Деветдесет и шест процента от съдържанието в Ютюб е посветено на расовите въпроси. Най-скандалното видео припомня за фалшивите писма от Ку Клукс Клан до африкански и азиатски атлети на Олимпиадата в Лос Анджелис през 1984 година. Заглавието му е „ХИЛАРИ Е ПОЛУЧИЛА 20 000 ДОЛАРА ДАРЕНИЕ ОТ ККК ЗА КАМПАНИЯТА СИ“. Агенцията си набира хора от чернокожата общност с обяви за договори с афроамерикански проповедници от Черната баптистка църква за участници в политически митинги и фотографи, които да документират протестите. Чрез медиен мираж, страница във Фейсбук, наречена „Черното е от значение“, агенцията достига до писатели, активисти и адвокати в търсене на истински американци от плът и кръв, които да бъдат прикритие за руските активни мероприятия.

Десният фронт нанася пряк удар по американската психика със „Сърцето на Тексас“, страница във Фейсбук, в която се публикуват снимки на дългорог добитък, меми в подкрепа на правото за носене на оръжие и срещу имигрантите. Тя събира над четвърт милион последователи, 4,9 милиона споделяния и 5,4 милиона харесвания. Руснаците я използват, за да наливат масло в огъня на страха, обхванал склонните към конспиративно мислене тексасци. Пентагонът подклажда този страх. Той обявява, че зелени барети и тюлени ще участват в двумесечно учение за водене на неконвенционална война с кодово име „Джейд хелм 15“. То ще се проведе в седем щата от Тексас до Калифорния и ще започне на 15 юли 2015 година. Малко след това „Сърцето на Тексас“, наред с акаунтите на агенцията в Инстаграм, Туитър и Ютюб, започват да правят различни спекулации, включително, че „Джейд хелм“ е план за психологическа операция, която да даде възможност на китайците да окупират Тексас, схема на ООН за отнемане на оръжията на гражданите, операция на командоси за арестуване на консервативни републиканци преди неминуемото обявяване на военно положение от Обама или, както отбелязва анализаторка от Разузнавателното управление към Министерството на отбраната, „военен план за обявяване на военно положение и за разоръжаване на гражданите след апокалиптичен удар на метеорит, който е предвидено да падне в деня, в който „Джейд хелм 15“ приключи“. Идеята, че „Джейд хелм 15“ е нечестив заговор на Обама да отнеме оръжията на тексасците с десни убеждения или да превземе самия Тексас, е подсилена от губернатора републиканец на Тексас, който мобилизира щатската гвардия да следи действията на въоръжените сили, и от кандидата за президент от Републиканската партия Тед Круз, който се зарича да разпита служители на Пентагона, защото на правителството на Обама не може да му се има доверие. Агенцията за интернет изследвания влиза в главите на някои влиятелни политици и на милиони избиратели.

„В този момент си мисля, че руснаците са си казали: „Можем да избием рибата“, заявява по-късно генерал Майкъл Хейдън от военновъздушните сили, бивш директор на ЦРУ и АНС. И в този момент според мен са взели решението: „Ще изиграем изборния процес“.

Още четири месеца преди първите първични президентски избори АНС вижда през септември 2015 година отпечатъците на руската хакерска групировка „Коузи беър“. Киберкомандването във „Форт Мийд“, Мериленд, изпраща доклад до специален агент Ейдриън Хокинс в щабквартирата на ФБР във Вашингтон. Руснаците изпращат фишинг имейли на редица американски правителствени агенции, под-изпълнители и мозъчни тръстове. Всеки, който кликне върху тях, пуска руснаците в мрежата на съответната организация и те могат да тършуват из папки и документи. Те удрят Националния комитет на демократическата партия – същата организация, станала през 1972 г. мишена на лицата, които влизат с взлом в тогавашната ѝ централа в комплекса „Уотъргейт“ във Вашингтон. Хокинс прочита доклада, вдига телефона и се обажда в комитета на демократите.

Той иска да разговаря с началника на екипа по компютърната сигурност. Няма нито началник, нито екип, така че той е прехвърлен към бюрото за информация. Разговаря с млад служител на занимаваща се с информационни технологии фирма подизпълнител на име Йаред Тамини, който не схваща какво му казва Хокинс, нито е убеден, че разговаря с ФБР.

„Нямаше как да съм сигурен, че обаждането, което получих, не е шега“, пише Тамини във вътрешен документ.

Хокинс се обажда неколкократно и оставя съобщения. До края на октомври Тамини не отговаря.

„Не му връщах обажданията, защото нямаше какво да докладвам“, обяснява той.

През ноември Хокинс най-накрая се свързва с Тамини и му казва директно, че един от компютрите на комитета изпраща информация в Москва. Айти специалистът сега разбира каква е работата. Той съобщава на своите началници, че според ФБР е извършена кибератака от друга държава. Лидерите на комитета обаче не виждат тогава нищо тревожно. Изминават четири дълги месеца, преди да се сблъскат с реалността и да обмислят да извикат на помощ екип по киберсигурност.

През февруари 2016 г. руските разузнавателни служби са впрегнали цялата си енергия в президентските избори. Същия този месец Пол Манафорт предлага да бъде мениджър на кампанията на Тръмп. Двамата мъже се срещат за пръв път през 1982 г., когато Тръмп наема Манафорт като лобист, присъединявайки се към списък от клиенти, включващ генерал Мобуту, Рупърт Мърдок и Националната асоциация на притежателите на огнестрелни оръжия. През март Манафорт отива в имението на Тръмп „Мар-а-лаго“ във Флорида и предлага услугите си безплатно, което звучи добре на кандидата. Никой не го проучва, Тръмп не се занимава с такива подробности. Когато новината плъзва, главната експертка по Русия в Държавния департамент Виктория Нюланд подскача от отвращение.

„Манафорт! – казва си тя. – Той е подставено лице на Русия от 15 години.“

Кремъл разполага с висококачествен компромат срещу Манафорт. Занимаващият се с пране на пари лобист на Русия дължи милиони на Олег Дерипаска, милиардер и алуминиев магнат, който има за съюзници както руската мафия, така и руската държава. (В американски дипломатически телеграми се казва, че Дерипаска е „сред тези двама-трима олигарси, към които Путин редовно се обръща“.) Дългът на Манафорт идва от неуспешен план за купуване на телевизия в Украйна и Дерипаска го съди за сумата от 19 милиона долара. По-рано Манафорт си купува луксозен апартамент в „Тръмп тауър“ в Ню Йорк, след като подписва доходоносен договор за политически консултантски услуги с Дерипаска през 2005 година. Манафорт казва, че политическите му умения „ще допринесат много за правителството на Путин“. Той се хвали по онова време, че вече е прокарвал политики в полза на бившия и бъдещ президент на Украйна Виктор Янукович „на най-високо равнище в американското правителство – Белия дом, Капитолия и Държавния департамент“. Всичко на всичко Манафорт получава над 17 милиона долара от Янукович – 12,7 милиона под масата – и пере пари от години. Той е разследван от ФБР от близо две години във връзка с тези сделки, но бюрото все още не е събрало нужните доказателства, за да му бъде повдигнато обвинение. Изкачването му до най-висшия пост в предизборния щаб на Тръмп ще да е истинско удоволствие за Москва, особено когато Манафорт помага за отпадането на точка от политическата платформа на Републиканската партия – обещание за оказване на военна помощ на Украйна в борбата ѝ срещу руската окупация. Тази маневра е извършена по повелята на дългогодишния му бизнес сътрудник, агента на руското разузнаване Константин Килимник. Манафорт му дава вътрешна информация от щаба на Тръмп в опит да изкупи дълга си към Дерипаска.

Шпионите на Путин знаят повече неща от ФБР за корупционните схеми на Манафорт.

„Да разполагаш с компромат срещу враговете си е удоволствие – написва руската авторка и журналистка Юлия Латинина, когато Путин за пръв път идва на власт. – Да разполагаш с компромат срещу приятелите си е задължение.“

Руснаците искат полезный дурак – полезен идиот – в кампанията на Тръмп, някой, който ще върши тяхната работа, без да знае, че го прави. Те имат избор между няколко човека от малкия външнополитически екип на Тръмп, сбирщина от ексцентрици и екстремисти. На 26 април един новобранец в този екип, 28-годишният енергиен лобист Джордж Пападопулос закусва в хотел в Лондон с човек, когото познава отскоро, мистериозен мъж на име Джоузеф Мифсуд. Бивш шеф на кабинета на външния министър на Малта, Мифсуд е редовен участник в дискусионен клуб „Валдай“ – руска версия на елитните конференции в Давос и Аспен. Проявата е организирана ежегодно от Путин, към когото Мифсуд изпитва силни симпатии. Мифсуд се лепва като дъвка за Пападопулос, когато разбира, че работи за Тръмп. Това, както казват в Русия, не е съвпадение. Мифсуд е вербуван руски агент и се оглежда за таланти, ако трябва да се изразим на шпионски език. Той обработва Пападопулос, запознава го с жена, която представя като „племенницата на Путин“ (Путин няма племенница) и го свързва по имейл с мъж, който по думите му е високопоставен служител на руското външно министерство, най-вероятно разузнавач. Пападопулос, който няма опит в такива ситуации, се хваща на въдицата. Мифсуд споделя голяма тайна с него: руснаците имат компромат срещу Клинтън. Те разполагат с имейлите ѝ. Хиляди. Пападопулос е смаян и отива на работа, където опитва да уреди среща между Тръмп и Путин – задача, която е далеч отвъд възможностите му. След това, на 10 май, изкачвайки се по хлъзгавия стълб на международната интрига, Пападопулос се напива в скъп бар в Лондон и споделя тайната с дипломат, когото току-що е срещнал: Александър Даунър, австралийския върховен комисар в Обединеното кралство. Даунър не знае отначало какво да направи с тази информация. Но няколко месеца по-късно ЦРУ и ФБР научават за тази история.

На 26 май Тръмп получава номинацията на Републиканската партия за кандидат за президент. На следващия ден той нарича Путин силен лидер. Това е 28-ият път, в който Тръмп го възхвалява или предрича, че ще имат страхотни отношения с него. На 3 юни двама руснаци, които се сприятеляват с Тръмп на конкурса „Мис Вселена“ в Москва, се свързват със сина му Доналд Тръмп-младши. Казват му, че пратеници на руското правителство искат да предоставят уличаваща информация за Клинтън. „Ако е така, както казвате, това ми харесва“, казва по-младият Тръмп, „особено по-късно през лятото“. На 7 юни той урежда среща в „Тръмп тауър“ в Ню Йорк, където Манафорт и зетят на Тръмп, Джаред Къшнър, се срещат с руската делегация. ФБР документира 38 срещи и 272 контакта между отбор „Тръмп“ и отбор „Путин“. Тридесет и трима високопоставени представители на предизборния щаб знаят за тези контакти. Всички те, включително Тръмп, прикриват тези връзки, като лъжат и се преструват, когато ги питат следователи, журналисти и членове на Конгреса. Няма невинно обяснение за това потайно поведение. ФБР така и не намира отговор на въпроса защо всички те лъжат.

На 8 юни уебсайт на руското военно разузнаване, DCLeaks.com, администриран от интернет потребител с прякор „Гусифър 2.0“, започва да разпръсква откраднати документи на комитета на демократите като конфети върху политическата арена. Агенцията за интернет изследвания става свръхактивна. Тя отправя посланието: „Тръмп е единствената ни надежда за по-добро бъдеще!“. Руската атака е като многоглава хидра. Агенцията засилва пропагандната си кампания – #ТръмпЗаПрезидент, #ХилариЗаЗатвора, – подсилена от гигабайти информация, открадната от шпионите на Москва. Джон Подеста, председателят на предизборния щаб на Клинтън, клика върху фишинг съобщение и хакерите на Москва му открадват акаунта с над 50 хиляди имейла. Друг служител отваря линк към фалшива логин страница, което позволява на руснаците да проникнат в компютърната мрежа на Комитета на Демократическата партия за предизборни кампании за Конгреса, да инсталират зловреден софтуер и да преровят документи, търсейки по ключови думи като „Клинтън“ и „Тръмп“. Руснаците превръщат откраднатата информация в оръжия за политическа война. Те са готови и се прицелват. На 12 юни Джулиан Асандж, магьосникът от „Уикилийкс“, дава интервю за британската телевизия Ай Ти Ви. „Уикилийкс“ има много дълга година пред себе си“, казва той. „Имаме имейли, свързани с Хилари Клинтън, които предстои да бъдат публикувани.“

Националният комитет на Демократическата партия наема специалисти по киберсигурност от „Крауд страйк“, за да открият кой стои зад тази кражба. И получават отговор: „Коузи беър“ и „Фенси беър“. Но никой не знае, че Мечките захранват Агенцията за интернет изследвания и Асандж. Организацията „Уикилийкс“ е създадена през 2006 г. като радикална сила срещу потайността на правителството. Тези, които пазят тайни, се страхуват от нея и я ненавиждат, но не и тези, които разгласяват тези тайни. В един момент – със сигурност след като са му повдигнати обвинения в изнасилване и нарушава условията на пускането си под гаранция, като потърсва убежище в посолството на Еквадор в Лондон през 2012 г. – Асандж става инструмент на руското разузнаване. Малко след като отправя заплахата в ефира на британската телевизия, той е посетен в посолството от шефа на лондонското бюро на Ар Ти, който му дава флашка. На 14 юли руски хакери, използващи името Гусифър 2.0, му изпращат криптирани файлове, озаглавени „голям архив“ [380]. На 15 юли същият този Гусифър отправя публично заплаха: „Дадох на „Уикилийкс“ основната част от документите, хиляди файлове и имейли. Скоро ще бъдат публикувани“. На 22 юли Асандж туитва:

„Готови ли сте за Хилари? Започваме серията си днес с 20 хиляди имейла от ръководството на Националния комитет на Демократическата партия“.

Скоро агенти на руското разузнаване, представящи се за служители на комитета, започват да изпращат директни съобщения до американски репортери с пароли за защитени сайтове, в които са качени хакнатите документи.

Лидерите на комитета са писали язвителни неща за най-силния вътрешнопартиен съперник на Клинтън, сенатор Бърни Сандърс. Това поражда буря от възмущение сред неговите най-ревностни поддръжници четири дни по-късно, когато започва конгресът на Демократическата партия във Филаделфия. Благодарение на „Крауд страйк“ щабът на Клинтън вече знае, че е обект на умела и невидима атака от чужбина. Мениджърът на кампанията Роби Мук казва пред Си Ен Ен:

„Експерти ни казват, че агенти на руската държава са проникнали в компютърните системи на комитета, откраднали са тези имейли, а други експерти сега казват, че руснаците публикуват тези имейли с цел да помогнат на Доналд Тръмп“.

Тръмп осмива това твърдение в Туитър – „Новият виц в града е, че Русия стои зад изтичането на катастрофалните имейли на комитета, които никога не е трябвало да бъдат писани (глупаво), защото Путин ме харесва“.

Мнозина в масмедиите си мислят, че Мук опитва да им хвърли прах в очите с тази изненадващо странна история. Стотиците журналисти, отразяващи предизборната кампания, са изумени от съществуването на имейлите на Хилари, а не от факта, че руснаците са ги откраднали и публикували.

На 24 юли „Ню Йорк Таймс“ публикува далновидна статия от схватливите репортери Дейвид Сангър и Никол Пърлрот, започваща така:

„Необичаен въпрос грабва вниманието на киберспециалистите, експертите по Русия и лидерите на Демократическата партия във Филаделфия: Опитва ли Владимир В. Путин да се намеси в американските президентски избори?“.

Тръмп опитва да заглуши отзвука от статията. Той обявява на пресконференция, че „цялото това нещо с Русия“ е „абсурдно“.

„Нямам нищо общо с Русия“, повтаря той пет пъти. След това се обръща към Кремъл: „Русия, ако слушаш, надявам се да можеш да намериш 30-те хиляди имейла, които липсват“.

Русия слуша: пет часа по-късно нейните хакери атакуват домейна, използван от личния офис на Клинтън.

В Лондон австралийският пратеник Александър Даунър забелязва политическата гюрултия оттатък океана. Спомня си за Пападопулос, самохвалния и арогантен сътрудник на Тръмп, развълнуван от това, че руснаците имат компромат срещу Клинтън. Неговата история стига до американското посолство в Сейнт-Джеймския двор. Резидентката на ЦРУ в Лондон Джина Хаспъл изпраща сведения в централата на агенцията в Лангли, Вирджиния. Нейният началник, директорът на ЦРУ Джон Бренан, се убеждава, че отговорът на въпроса, зададен от репортерите на „Ню Йорк таймс“, е „да“. Неговият колега, директорът на ФБР Джеймс Коми, преценява ситуацията и проверява наличните доказателства, след като изпраща двама агенти да разговарят с Даунър. Сред експертите по киберсигурност има ясен консенсус – Мечките газят Клинтън. Британските и холандските служби за разузнаване споделят информация, показваща несъмнено, че Мечките играят по свирката на руските си господари. А ФБР прочита приковаващ вниманието доклад от британския ветеран шпионин Кристофър Стийл, който работи за частни детективи във Вашингтон, наети от щаба на Клинтън. Бюрото е обединявало преди сили със Стийл и знае, че той е много надежден информатор за Русия, областта на неговите експертни познания. Той показва доклада си на доверено лице, аташе по правните въпроси на ФБР в Рим, който го изпраща в централата. Докладът започва така:

„Руският режим отглежда, поддържа и подпомага Тръмп от най-малко пет години. Цел, подкрепяна от ПУТИН, е да бъдат насърчени разделенията в западния съюз…

Бивш високопоставен руски офицер от разузнаването, все още активен в Кремъл… твърди, че операцията ТРЪМП е подкрепяна и ръководена от руския президент Владимир ПУТИН. Нейната цел е да породи разногласия и раздор в самите Съединени щати, но и по-специално в трансатлантическия съюз, който е смятан за вреден за интересите на Русия…

Високопоставен руски финансов представител каза, че операцията трябва да бъде разглеждана като желание на ПУТИН да върне политиката на „великите сили“ от XIX в., кореняща се в интересите на страните, а не в основаващия се на идеали международен ред, установен след Втората световна война“.

На 30 юли Коми започва контраразузнавателно разследване с кодово название „Ураган от кръстосан огън“, вдъхновено от текста на песен на „Ролинг стоунс“. Работещите по случая агенти се сблъскват с въпроси без прецедент в историята. Дали кандидатиралият се за президент на САЩ републиканец е полезен идиот, който пропагандира неосъзнато за каузите на Путин? (Да, несъмнено. Изпълняващият длъжността директор и заместник директор на ЦРУ от 2010 до 2013 г. Майк Морел пише в статия за „Ню Йорк таймс“ седмица по-късно: „На езика на разузнаването бихме казали, че г-н Путин е вербувал г-н Тръмп като неосъзнат агент на Руската федерация“.) Но идиотщината и слабоумието не са федерални престъпления според юрисдикцията на ФБР. Агентите трябва да мислят за немислимото. Това изисква развинтване на въображението. Управляван ли е Тръмп от руснаците? Разполагат ли те с компромат срещу него? Дали не е агент за влияние? Терминът идва от самия КГБ и неговите нюанси са поместени в изданието от 2011 г. на американски наръчник за контраразузнаване:

„Агент от определено равнище, който използва поста си, за да влияе върху общественото мнение и вземането на решения, за да постигне резултати, които са в изгода на страната, за чието разузнаване работи“.

Един човек, който вероятно знае много добре как стоят нещата отвътре, не говори. Пол Манафорт е уволнен от поста мениджър на кампанията на Тръмп в средата на август, след като корупционните му сделки в Украйна и тайното му партньорство с кремълския олигарх Дерипаска са разобличени от „Ню Йорк Таймс“. След като са му повдигнати обвинения в заговор и измама, той излъгва ФБР за политическите си контакти със своята дружка Килимник, за когото се знае, че е агент на руското разузнаване. Съдийката, която го осъжда на седем години и половина затвор, се пита на глас дали той е излъгал за тези контакти, за да предпази само себе си, или също така и началниците си. Тя си отговаря сама на въпроса: не знаем. Обструкциите, които правят мъжете, свързани с вътрешния кръг на Путин – като Манафорт и изпадналия в немилост съветник по националната сигурност Майк Флин, – правят невъзможно намирането на отговор на ключови въпроси в този казус за контраразузнаването. Както заключава специалният прокурор Робърт Мълър, „тези лъжи съществено възпрепятстваха разследването на руската изборна намеса“ и оставят отворен въпроса дали американци са помогнали, или са подбудили атака срещу американската демокрация.

Приемникът на Манафорт начело на кампанията е главният идеолог на Тръмп, Стив Банън. Той е основател на прочут крайнодесен новинарски сайт. Веднъж сравнява себе си с хвърлящ бомби болшевик. „Аз съм ленинист“, казва Банън в разговор с неоконсервативен историк по време на коктейл. „Ленин е искал да унищожи държавата, това е и моята цел. Искам да съборя всичко.“ Банън оказва своето анархистично влияние върху Тръмп в Белия дом, докато в същото време полира острата си теория за американската изборна политика: „Демократите са без значение. Истинската опозиция са медиите. А начинът да се справим с тях е да залеем наоколо с лайна“.

Руснаците заливат наоколо с пожарникарски кран, докато борбата за президентския пост се разгаря с пълна сила. Но американската разузнавателна общност, все още погълната от борбата с тероризма след 15 дълги години, гледа подновяването на руските активни мероприятия, без да знае точно какво вижда. Тази липса на въображение не е само нейна грешка. Цялата американска политическа върхушка във и извън правителството стои като втрещена и гледа неразбиращо със зяпнали очи, както крава гледа преминаващ влак.

Никой от правителството на Обама не се мобилизира да спре атаката срещу изборите, след като тя е установена. Никой не е готов да спре дезинформацията да се разпространява със скоростта на светлината. Никой не разбира как руската машина за политическа война е впрегнала социалните мрежи, за да трансформира политиката на САЩ. Никой не помисля за подновяване на дейността на Работната група по активните мероприятия. Един вещ в технологиите член на този отбор мечта вероятно би видял нещата ясно: две трети от американците сега научават новините от интернет, а мнозинството от електората преминава слепешката през минното поле на лъжата. През есента на 2016 г. най-четените фалшиви новини във „Фейсбук“ събират повече споделяния, реакции и коментари от най-четените статии на 19-те най-големи онлайн издания [388]. Двете водещи фалшиви новини, разпространявани активно от Агенцията за интернет изследвания, са, че папа Франциск е подкрепил Доналд Тръмп за президент и че сайтът „Уикилийкс“ е потвърдил, че Хилари Клинтън продава оръжия на групировката „Ислямска държава“. Тези две лъжи достигат аудитория от 9 милиона души. Никой в Америка не си дава сметка за мащаба и влиянието на изфабрикуваните от агенцията истории.
Когато Тръмп се включва в борбата за Белия дом, неговите изказвания стават палимпсест от пропаганда. Той повтаря и ретуитва теми и конспиративни теории, родени от плодовитите умове на троловете на агенцията и от най-големите дълбини на интернет. Когато Иран екзекутира ядрен физик за шпионаж, Тръмп се обръща към своите 10,8 милиона последователи в „Туитър“: „Много хора казват, че иранците са убили учения, който е помогнал на САЩ, заради хакнатите имейли на Хилари Клинтън“ [389]. На бурен митинг във Флорида той заявява, че Обама, африканският мюсюлманин, представящ се за американец, е „основателят на ИДИЛ. Той е основателят. Той основа ИДИЛ“ .

„Бих казал, че съоснователка е Мошеничката Хилари Клинтън“, добавя той уверено.

Тръмп е майстор на стария вид пропаганда, при който се изгражда алтернативна действителност. Сега той практикува и пропаганда като на Путин, при която се унищожава самата действителност. Философът Джейсън Станли, автор на „Как работи пропагандата“, резюмира ученията на тази нова школа:

„Много е важно да се разбере следното: трансформирането на политиката в постистина, в надпревара на племенната принадлежност, е изричната цел на модерната пропаганда“.

Тази надпревара сега изглежда като изпълнена с насилие видеоигра, виртуален кървав спорт, в който твоята страна печели, когато ответната страна умре.

Тръмп, агенцията и „Уикилийкс“ отправят тежко обвинение в началото на август: Клинтън иска да открадне президентския пост. Темата и мемите, обвиняващи я в колосална измама, изригват в социалните мрежи и в целия спектър на интернет. Руски тролове бомбардират американците с идеята и с мисълта за фалшифицирани избори. Създадената от руската агенция „Фейсбук“ група „Да бъдеш патриот“ и нейният Туитър акаунт „Поход за Тръмп“ работят с поддръжници на републиканския кандидат за организирането на митинги във Флорида, Пенсилвания и Ню Йорк. Руснаците плащат на американци да построят клетка върху камион с плоско ремарке и да сложат в нея чучело с лика на Клинтън в затворническа униформа. На предизборните си прояви Тръмп подклажда страховете от измамен вот и тълпите полудяват. „Заключете я!“, скандират те, когато той спомене Мошеничката Хилари. Той казва, че ако Клинтън спечели – което изглежда съвсем вероятно по това време, – това ще бъде резултат от заговор за „фалшифициране на вота в изборните секции в много градове, които са корумпирани и където изборните измами са често срещани“. Тя, подобно на Обама, ще бъде нелегитимен президент, овластена от огромен, главозамайващ заговор.

Високопоставени представители на администрацията на Обама бавно осъзнават, че изборите действително могат да бъдат фалшифицирани, само че от руснаците. Всички заинтересовани знаят, че руснаците хакват вота и публикуват фалшиви резултати на изборите в Украйна през 2014 година. Всички се тревожат, че те могат да го направят пак в Съединените щати, като изманипулират остарялата електорална машина в страната, променят данните за регистрации, изтрият избиратели от изборните списъци, вкарат троянски коне в компютрите, изчисляващи резултатите. На теория те разполагат с възможността да направят всичко това, че дори и повече.

В началото на август пазителите на американската национална сигурност, в това число министърът на отбраната, държавният секретар и началниците на ЦРУ, ФБР и Министерството на вътрешната сигурност, започват със закъснение да провеждат серия от напрегнати срещи в Ситуационната зала на Белия дом. Директорът на националното разузнаване Джеймс Клапър, пенсиониран генерал-лейтенант от военновъздушните сили, е пръв сред равни на тези конклави. Ветеран с 55 години стаж в американските военни и разузнавателни служби, Клапър работи като директор на Разузнавателното управление към Министерството на отбраната по времето на Джордж Х. У. Буш и Клинтън и като заместник-министър на отбраната, отговарящ за разузнаването, по времето на Джордж У. Буш и Обама. От 2010 г. е директор на националното разузнаване – най-висшият пост в американската разузнавателна общност, осъществяващ надзор над ЦРУ, ФБР и АНС. Той е на 75 години, плешив като яйце, почти брилянтен и изключително сприхав.

„Всички предупредителни сигнали на таблото ми бяха светнали“, пише Клапър две години по-късно.

Министерството на вътрешната сигурност съобщава, че базата данни за регистрации на избирателите в Илинойс от седмици е под кибератака, а информация за 200 000 гласоподаватели е открадната. Следва Аризона, после Флорида. Изборните системи на поне 21 щата стават мишени. Шансът е малък, но страхът е реален: изборната нощ може да се превърне в хаос. Никой няма да знае кой е спечелил. Клапър напомня на колегите си, че руснаците няма нужда да полагат огромни усилия. Те вече имат зловреден софтуер – наречен „Енергична мечка“ от американските кибервоини, – заложен в ключови точки по цялата американска електропреносна мрежа. Използват го само осем месеца по-рано, за да спрат тока на стотици хиляди хора в Украйна посред зима. Могат, ако поискат, да дръпнат шалтера на американските градове, когато гражданите отидат да гласуват или когато секциите затворят, а страната ще стои в мрак и ще чака за резултати, които няма да дойдат. Какви са шансовете това да стане? Никой не знае.

Но руснаците са проникнали не само в американската електропреносна мрежа. Те имат пакостливи гномчета и в предизборния щаб на Тръмп. Към началото на август, пише Клапър, става ясно, че „руснаците и кампанията на Тръмп паралелно пробутват конспиративни теории срещу секретар Клинтън с три идентични теми: тя е корумпирана, не е добре физически и умствено и има връзки с ислямския екстремизъм“. Разследването на ФБР „Ураган от кръстосан огън“ започва да проследява някои от многобройните срещи между членове на отбор „Тръмп“ и отбор „Путин“, но далеч не всички. Срещата през юни в „Тръмп тауър“ – на която руска делегация, предвождана от бивш офицер от КГБ, обещава компромат срещу Клинтън на Манафорт, Къшнър и Доналд Тръмп-младши – все още е тайна. Сайтът „Уикилийкс“, захранван от неуморния кибершпионаж на руското разузнаване, е в пряк контакт с щаба на Тръмп и това също е тайна, макар и не за дълго.

По-тъжното е, че руснаците са проникнали в главите на американците, но никой не осъзнава колко дълбоко. Агенцията за национална сигурност и екипът на „Ураган от кръстосан огън“ имат съвсем бегъл поглед върху Агенцията за интернет изследвания, обект на много подробен материал през 2015 г. в „Ню Йорк таймс“. Все още нямат ясна представа какво прави тя. Едва сега започват да разбират следното – Кремъл е участник в кампанията.

След втората среща в Заседателната зала на 11 август, с одобрението на Обама, директорът на ЦРУ Джон Бренан започва да известява „Бандата на осемте“: лидерите на републиканците в Сената и Камарата на представителите, Мич Макконъл и Пол Райън; техните колеги демократи Хари Рийд и Нанси Пелоси; и ръководителите на комисиите по разузнаването към Конгреса, всички от които имат право да знаят някои големи държавни тайни. Бренан казва без заобикалки: руснаците опитват да подкопаят демократичния процес, да очернят Клинтън, да навредят на шансовете ѝ да бъде избрана за президент и да катапултират Тръмп в Белия дом. Остават 75 дни до изборите, когато Бренан позвънява на сенатор Райд на домашния му телефон в Лас Вегас на 25 август и му казва да отиде до най-близкия телефон със защитена връзка, в местната квартира на ФБР. Райд разбира цялото значение на това, което директорът на ЦРУ му казва, преспива и след това пише писмо на директора на ФБР Джеймс Коми.

„Перспективата враждебно настроено правителство активно да опитва да подкопае нашите свободни и честни избори е една от най-големите заплахи за демокрацията ни от Студената война – пише Райд. – Американският народ заслужава да разбере напълно фактите след щателно разследване, преди да гласува този ноември.“

Американците са лишени от тези факти.

Няколко дни по-късно, в началото на септември, ръководителите на службите за сигурност се срещат отново. Картината се поизяснява. Разчитайки на изключително рядък източник, вербуван руски агент, работещ по високите етажи на Кремъл, ЦРУ стига до заключението, че Путин ръководи атака срещу американската демокрация.

„Всички бяхме на мнение, че това може да бъде одобрено само на най-високо равнище в руското правителство“, пише Клапър. „Знаехме, че Путин е лично замесен.“

Тази информация ги изважда от равновесие. Как ще реагират? Кой ще каже на американския народ?

Работа на Обама е да реши. Заместник-съветникът по националната сигурност Бен Роудс няма необходимото равнище на достъп до секретна информация, за да участва в напрегнатото заседание в Ситуационната зала, но се досеща какво става и зачеква въпроса пред президента. По думите му Обама отговаря:

„Открили са слабото място в нашата демокрация“.

Президентът влиза в конфронтация с Путин на среща на върха в Ханчжоу, Китай, на 5 септември. Отправя му гневен поглед и му казва да престане или в противен случай ще му даде да разбере. Какво ще му даде да разбере, е въпрос на догадки, но Обама има много опции. Може да затвори всяко консулство в Америка. Те са бърлоги на шпиони. Може да наложи толкова строги санкции, че да накара руската икономика да изпищи. Има и няколко тайни оръжия. ЦРУ може да уреди да изтекат подробности за личното богатство на Путин, което според най-консервативните изчисления се равнява на 40 милиарда долара. АНС има способността чрез киберотряда си да замрази или да накара да се изпари значителна част от това богатство. За момента обаче Обама единствено свиква в Белия дом четиримата най-висши представители на Конгреса след завръщането си във Вашингтон. Целта му е да бъде направено изявление от името на двете партии, основаващо се на съобщената от Бренан информация, за да научи страната поне част от това, което те знаят.

Мич Макконъл отказва. Сенаторът е лидер на модерното консервативно движение в Америка. Неговото начало дава интелектуалецът Уилям Ф. Бъкли, който има безупречно развитие в образователен и кариерен план през 50-те – Йейл, „Череп и кости“ , ЦРУ – и представлява политическа коалиция, ориентирана по-вдясно от президента Айзенхауер. Бъкли казва, че е дълг на консерваторите да се изправят срещу историята и да извикат „спри“. Това е кредото на Макконъл. Той е онова същество с черната мантия с качулка и косата за правителството. Погубва законопроекти, подкрепяни от представители на двете партии, погубва изслушването на номиниран от Обама кандидат за Върховния съд, а сега погубва и шанса американските граждани да чуят, че тяхната демокрация е подложена на атака от Русия. Макконъл не се интересува какъв човек е Тръмп, как е избран и дали руснаците стоят зад него. Важното е да спечели.

В този момент Америка вече не е управлявана от две политически партии, а от две враждуващи племена и така руснаците вървят уверено по своя път към славата.

В продължение на месец между септември и октомври правителството на Обама опитва да изготви становище, което да позволи на електората да разбере какво се случва. Усилията са мъчителни. Трябва ли да назоват и да опозорят Путин? Не биха го направили. Бренан и Коми не желаят да известят руснаците за източниците и методите на американското разузнаване. Да кажат ли, че руснаците опитват да уредят избирането на Тръмп? Не могат. Обама е предпазлив и не иска да изглежда, че наклонява везните във вота в нечия полза. От прекалена предпазливост той изобщо не би си поставил името под изявлението. Никой не изглежда способен да намери правилните думи. Постоянно се изтъкват нови и нови аргументи, служителите на кабинета и началниците на разузнаването умуват в Ситуационната зала върху всяка част от текста до последната запетая. Накрая Клапър се обръща към министъра на вътрешната сигурност Джей Джонсън. „С Джей смятахме, че да кажем нещо не само е правилното нещо, но и че ако не разкриехме информацията, която имахме, щяхме да плащаме след време прескъпо.“

Те опитват да кажат истината, но не казват цялата истина. Вземат в свои ръце едно проектоизявление и следвайки инстинктите на президента и консенсуса сред своите колеги, премахват неговите най-остри точки. Изваждат имената на Путин и Тръмп. Думите „дезинформация“ и „руско разузнаване“ също не се появяват. Но всички са съгласни, че посланието е ясно и го смятат за въздействащо:

„Разузнавателната общност на САЩ е уверена, че руското правителство е ръководило неотдавнашното компрометиране на имейли на хора и институции, включително на политически организации в САЩ. Неотдавнашното разкриване на предполагаемо хакнати имейли на сайтове като „Ди Си Лийкс“ и „Уикилийкс“ и от онлайн потребителя Гусифър 2.0 отговаря по методите и мотивациите си на направлявани от Русия действия. Кражбите и разкритията целят намеса в изборния процес в САЩ… Ние смятаме, базирайки се на мащаба и на деликатността на тези действия, че единствено най-високопоставени представители на Русия може да са ги разрешили“.

Изявлението е насрочено за публикуване за петък, 7 октомври. Но първо идва огромен изблик на 6 октомври от страна на троловете на агенцията – по един туит на всеки пет секунди, общо близо 18 000, които достигат вероятно до 20 милиона души. Мнозинството от съобщенията идва от левия фронт на агенцията. Те целят да потиснат вота срещу Тръмп, да вбесят поддръжниците на Сандърс с обвинението, че Клинтън и Демократическата партия са измамили техния кандидат и че тя е откраднала президентската номинация с измама и коварство. Полезният товар, придаващ енергия на този взрив, е политически динамит – бомба от имейли, откраднати от Мечките и складирани от агенцията и „Уикилийкс“, – а туитовете са само малка част от нея. Тя ще изригне с пълна сила в петък.

Извънредните новини за руската атака от американската разузнавателна общност са съобщени в 15 ч. този ден. Това обаче остава водеща новина за по-малко от час. В 16:03 ч. първенството ѝ е отнето, когато в. „Вашингтон пост“ показва на света видеозаписа „Достъп до Холивуд“, в който Тръмп се хвали със сексуалните си посегателства срещу жени: „Когато си звезда, те ти дават да го направиш… Да ги хванеш за путката. Може да правиш каквото си поискаш“. (Няколко членове от топящата се републиканска върхушка го осъждат; неговият отговор е да доведе на следващия президентски дебат три жени, обвинили преди десетилетия Бил Клинтън в сексуален тормоз.) А половин час по-късно, в 16:32 ч., „Уикилийкс“ пише в Туитър: „ПУСКАНЕ: имейлите на Подеста“. Руснаците открадват тези документи от председателя на предизборния щаб на Клинтън през март. Те са пресявани и преценявани в продължение на шест месеца и стратегически са разгласени на части от този ден до края на октомври. Първите документи разкриват как Клинтън лобира за Уолстрийт, което надали печели симпатиите на бригадата на Сандърс. Клинтън не успява да реагира бързо тази вечер, нито на следващата.

Руснаците разбъркват милиони умове. Фактът, че са влезли в главите на американците, е неразбираем. И в този момент тяхната политическа война триумфира. Тяхната атака срещу американската демокрация не е част от националния дебат на следващия ден, през следващата седмица или месец. Политическият дискурс кристализира три седмици преди изборния ден, на третия и последен дебат между кандидатите за президент в Лас Вегас на 19 октомври, когато Тръмп се хвали, че Путин е казал хубави неща за него.

– Ами това е, защото той предпочита да има марионетка за президент на Съединените щати – казва Клинтън.

– Не марионетка – изломотва Тръмп. – Не марионетка. Ти си марионетката.

Руснаците са ги окачили на конци и сега ги карат да танцуват.

Твърде късно, далеч след като изборите са отминали, американското разузнаване започва да разбира как политико-военната кампания на Кремъл помага за избирането на посочения от Путин кандидат за президент на САЩ.

Неспособността да бъде предвиден подходът на нападателите, неспособността да бъдат предупредени американците в реално време, липсата на въображение, която позволява саботажът да бъде успешен, са отражение на сагата с 11 септември и ужасните ѝ последици. Никой не умира в голямата кампания по активни мероприятия през 2016 година. Но тя е славен триумф за Русия и печална рана за американската демокрация. Ние сме глупаците, щом го допуснахме.

Екипът на „Ураган от кръстосан огън“ най-сетне успява да се добере до Агенцията за интернет изследвания. Това става 10 месеца след като Тръмп печели Белия дом. След като проникват в сървърите и файловете ѝ, американските разследващи намират бележка, като писмо в бутилка, от руски войник на фронтовата линия на политическата война.

„На 9 ноември 2016 г. ни предстоеше безсънна нощ. И когато към 8 ч. дойде най-важният резултат от нашата работа, ние отворихме малка бутилка шампанско… отпихме по глътка и се погледнахме в очите… Казахме почти в унисон: „Направихме Америка велика“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах