Психологът Карл Густав Юнг, преживял доста силно земетресение, разказва как му се е струвало, че се намира на гърба на гигантско чудовище, което разтърсва козината си… През последните дни „чудовището“ в земните недра напомни за себе си – няколко земетресения стреснаха жителите на Балканите, но светът впери поглед най-вече в двукратното изригване на подводния вулкан Хунга-Тонга-Хунга-Хаапай край бреговете на тихоокеанското кралство Тонга. Облакът дим и прах се е издигнал на 17 км височина, а цунамито, предизвикано от изригването, е достигнало дори до бреговете на Япония.
Обичайно изригванията на вулкани са свързани със земетръсна активност, което е повод да се припомнят исторически факти за природните катаклизми, често променяли историята на човечеството. Но на първо място е важно да се подчертае, че различният интензитет на земетресенията предизвиква различен ефект. Има две скали за измерване на земетресенията – по Рихтер и по Меркали. Тази на Рихтер показва енергията на земетресението, а тази на Меркали – ефекта върху хората. Обикновено в медийните съобщения се споменава скалата на Рихтер, която отчита магнитуда. При 12-степенната скала става ясно как то се отразява на околната среда и на хората.
Ето как изглежда скалата на Меркали, която отразява основно субективни усещания и зависи от стабилността на инфрактруктурата:
1 степен – не се усеща, отчита го само сеизмичната апаратура;
2 степен – много слаби трусове, отчита ги апаратурата, усещат го евентуално хора, намиращи се в пълен покой на високи етажи близо до епицентъра и особено чувствителни домашни животни;
3 степен – слабо, усеща се в някои сгради като ефект от преминаващ наблизо тежкотоварен камион;
4 степен – умерено. Разпознава се по лекото дрънчене и разклащане на предмети, посуда и прозорци. Скърцат врати. Вътре в сградите го усещат повечето хора;
5 степен – силно. Усеща се от мнозина под открито небе, в сграда – от всички. Зданията се тресат, мебелите се разместват. Махалата на стенните часовници спират. Появяват се цепнатини в мазилката. Спящите се събуждат. Вратите хлопат. Клатят се и тънките клони на дърветата дори при пълно безветрие;
6 степен – доста силно. Усеща се от всички. Картини падат от стените, рони се мазилката в стаите;
7 степен – много силно. Появяват се пукнатини в стените на каменни къщи. Антисеизмичните и дървените здания остават невредими;
8 степен – разрушително. Появяват се разломи по склоновете на хълмовете и в суха почва. Паметниците се отместват от постаментите си или падат. Има повреди по всички здания;
9 степен – опустошително. Разрушават се дори каменни къщи. Старите дървени здания се изкривяват;
10 степен – унищожително. Пукнатините в почвата стигат до един метър ширина. Свлачища започват навсякъде. Каменните постройки се сриват. Изкривяват се железопътните релси;
11 степен – катастрофа. Широки разломи в повърхностните земни слоеве. Многобройни свлачища. Зданията не оцеляват;
12 степен – силна катастрофа. Възникват нови водопади, отклоняват се теченията на реките. Нито едно построено от човека съоръжение не оцелява.
Най-страшни са онези земетресения, при които загиват много хора. Няколко от тях са запечатани в паметта на човечеството.
Великото китайско земетресение се е случило в провинция Шенси на 23 януари 1556 г. То е отнело живота на приблизително 830 хил. души – повече от всяко друго земетресение в историята на човечеството. Някои райони в Шенси изцяло обезлюдяват, в други загива 60% от населението. Причината била, че повечето хора живеели в льосови пещери, които се срутили още при първите тласъци на земята или били потопени под кални потоци. По-късно фрагменти от сринатите пагоди са намерени на 2 м под земята.
Земетресението в Ямайка през 1692 г. потапя изцяло град Порт Роял, известен дотогава като „Съкровищницата на Западна Индия“ и като „едно от най-безнравствените места на света“. Две хиляди души загиват вследствие на това земетресение, а още 3 хиляди – от травми и от плъзналите болести. Преди земетресението в града са живели около 6,5 хиляди жители в около 2 хиляди здания – основно едноетажни тухлени постройки без основа, издигнати върху пясъка. Когато земетресението разтърсва града, къщите просто „си тръгват“ и заедно с жителите си се „стичат“ в морето. Повече от 20 плавателни съда в залива са обърнати от земните тласъци, а фрегатата „Лебед“ заради възникналото цунами се оказва върху покривите на къщите. При основния трус се образуват вълни от пясък, които всмуквали хора, а след края на земетресението пясъкът се втвърдява заедно с телата им.
Великото лисабонско земетресение се е случило на 1 ноември 1755 г. То разрушава Лисабон и е едно от най-разрушителните и смъртоносни земетресения в историята, което погубва повече от 100 хиляди души за 6 минути. След разтърсването на земята започват пожар и цунами, което нанася много щети. От 275 хиляди души, населяващи града, загиват повече от 90 хиляди. Още 10 хиляди намират смъртта си на средиземноморското крайбрежие на Мароко. 85 процента от зданията са разрушени, включително изключителни дворци и библиотеки, най-доброто от характерната португалска архитектура от ХVІ век. Зданията, пощадени от земетресението, станали жертва на огъня.
Най-силното земетресение от всички регистрирани някога, се случва на 15 август 1950 г. в Асам, Индия. Загиват 1000 души. Мощта на земетресението била толкова голяма, че предизвикала объркване при изчисленията на сеизмолозите. Американските учени решават, че земетресението е в Япония, а японските – че е в Америка. Никой обаче не успява да разбере колко точно е интензитетът и магнитудът на земетресението. В продължение на 5 дни катастрофални тласъци разтърсват земята, отварят цепнатини, затварят ги отново, изпращат в небето фонтани от гореща пара, поглъщат цели села. Местните хора се опитват да се спасят, качвайки се по дърветата. Според вестникарските съобщения, една жена дори ражда на клона на едно дърво. Свидетелите на земетресението сравняват шума на наближаващия трус с нахлуването на стадо слонове или като грохота на експресен влак, влизащ в тунел. Причината жертвите да са толкова малко, е във факта, че земетресението се е случило в сравнително безлюдна местност.
Великото земетресение Канто се случва през 1923 г. в Япония. Наричат го още Токийско или Йокохамско земетресение, защото напълно разрушава Токио и Йокохама. Земетресението убива няколкостотин хиляди души и причинява значителни материални щети. Това е най-разрушителното земетресение в цялата история на Япония. То обхваща площ от около 56 хиляди кв. км. Епицентърът му е в югоизточната част на провинция Канто. Практически са унищожени Токио, Йокохама, Йокосука и още осем по-малки града. От около милион сгради в Токио напълно са сринати повече от 300 хиляди. Официалният брой на загиналите е 174 хиляди, а 542 хиляди се смятат за безследно изчезнали. Без покрив остават повече от милион души. Общо пострадалите са над 4 милиона.
Земетресението в Месина, Сицилия, през 1908 г. убива 83 хиляди души и превръща града в руини. Първият трус е в 5,20 сутринта на 28 декември. Спящите хора са заварени неподготвени и много от тях загиват под останките на собствените си домове. Регистрирани са два тласъка – предварителен, слаб, продължил около 20 секунди, и основен, който продължава без прекъсване 30 секунди. Изпратените на помощ кораби успяват да пристигнат чак след два дни, защото – по разкази на моряци – земетресението променя бреговата линия до неузнаваемост.

Земетресението на 28 декември 1908 г. в Месина и последвалото цунами отнемат 200 000 живота в Сицилия и Калабрия. Снимка: Лука Комерио/Уикипедия
Ашхабадското земетресение, случило се в нощта на 5 срещу 6 октомври 1948 г. в Ашхабад, Туркмения, е едно от най-силните в историята. То разрушава между 90 и 98 процента от всички съоръжения. Според различни оценки загиват между една втора и две трети от населението на града – някъде между 60 и 110 хиляди души. В съветския печат от онова време съобщенията за разрушителната трагедия са оскъдни, пише само „земетресението е причинило човешки жертви“.
Земетресението в Тяншан от 1976 г. се смята за най-голямата природна катастрофа на ХХ век. По официални данни от китайските власти жертвите са около 240 хиляди, но някои независими експерти твърдят, че са почти 800 хиляди. Епицентърът на разрушителното земетресение е бил на дълбочина 22 километра. Силата му е била толкова голяма, че е предизвикало разрушения и в Пекин на 140 километра от епицентъра. 5,3 милиона домове са били разрушени или повредени до степен да не може да се живее в тях.
Подводното земетресение в Индийския океан от 26 декември 2004 г. става причина за цунами, признато за най-смъртоносното стихийно бедствие в съвременната история. Това е второто или третото най-силно земетресение в историята. Височината на вълните достига 15 метра. Цунамито причинява огромни разрушения и взима човешки жертви дори в Порт Елизабет в Република Южна Африка, на 6900 км от епицентъра. Загиват общо между 225 и 300 хиляди души.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение