Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Границите на българщината

Носител на културата не са държавите, а хората в тях - като нас, българите, които сме запазили езика, традициите, идентичността си дори без държава, дори живеейки накрай света

Ниагарският водопад бе оцветен с цветовете на българското знаме през 2021 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Границите на българщината

Ниагарският водопад бе оцветен с цветовете на българското знаме през 2021 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

„И защо хората на другия край на света трябва да ги интересува това?“ Така читател на „Площад Славейков“ коментира новина за евтаназиран жираф в зоопарк в САЩ. Не мога да спра да мисля за този коментар.

Хората все още обожествяват границите, които сами са нарисували по Земята. При това границите, които отделят едни народи от други, са доста късно явление. Допреди век в рамките на една империя, без граници помежду си, са съществували различни народности с различни езици, традиции, вери. По-късно, с формирането на нациите, те извоюват правото си да се отделят в самостоятелни държави. И това е скорошен процес.

Само че 150-200 години по-късно границите отново започват да се размиват, благодарение на Голямата технологична революция, насред която живеем. Този термин ще се появи в учебниците по история в този или друг вид вероятно след още стотина години. Ние не осъзнаваме напълно какво се случва, как всъщност се променя човечеството, и това предизвиква страх, възраждане на национализма, битка за „запазване на традиционните ценности“. Нормална реакция срещу всяка промяна – естествен психологичен процес за личността и обществото. Мащабът на промяната обаче е толкова голям, че напомня начина, по който възрастен човек изглежда в очите на пеленаче. И това увеличава страха.

А първият ефект от революционизирането на комуникациите е изличаването на границите. Вече разполагаме с инструменти, които ни позволяват да разбираме къде по-ясно, къде по-мъгливо всички световни езици. Можем да наблюдаваме в реално време какво се случва във всяка точка на света, да го съизживяваме без дистанция. Можем да се учим и да учим другите на неща, които те и ние не знаем. Да попиваме култури, да сравняваме…

Разговарях с 22-годишната си дъщеря, представител на поколението Зет, по тази тема. И тя ме попита: „А какво ще стане с културата на отделните народи, ако границите изчезнат?“. Отговорих ù ясно – носител на културата не са държавите, а хората в тях. Ако човекът познава културата и историята си, той няма нужда от граници, за да я опази. Забравих да ù кажа, че това вече се е случвало и продължава да се случва и днес. Евреите не са имали собствена държава в продължение на столетия, но са запазили и традициите, и езика, и обичаите си. Ама защо да говоря за евреите – ние, българите, не сме имали собствена държава в продължение на столетия и сме запазили езика, традициите и обичаите си. Тоест, не държавата е техен пазител, ние сме, всеки от нас поотделно. Българите, заминали да живеят извън България, носят идентичността си, не я загубват, предават я на децата си. В свят с граници това става много по-трудно обаче. Оказва се, че ако не се придържаме към идеята за сепариране, ще можем да опазим красотата на традициите си много по-добре в глобалния свят.

Ако днес се изличат границите между всички държави, ще бъдем същите, каквито сме в уютната затвореност на България. Ще продължим да бъдем българи, защото това не зависи от границата, която ни отделя от останалите. Дори ще бъдем повече българи, защото ще внесем без проблеми културата си в световната, ще можем да я утвърдим. И тогава не само нас ще ни интересува смъртта на жирафа в САЩ, но и в САЩ ще ги интересува проблемът с катастрофите по пътищата към Черно море. Защото всичко е свързано.

Изкуственият интелект, чиито ефекти ще видим скоро, няма гражданство. Виртуалният свят не раздава паспорти. А всички сме в него. Шизофренично е това разделение – граждани на света в мрежата, национално ограничени във физическото си съществуване. Но все още сме слепи за този парадокс.

Проблемът обаче е, че страхът от порастване се проявява точно като при децата. Първото откъсване от мама е изпълнено с ужас – влизането в детската градина започва с плач. Самостоятелността и самодоказването са риск, опасност, несигурност. Далеч по-удобно е да си в границите, в които си бил досега. Много по-лесно е да се придържаш към идеята, че си част от затворена група, отколкото да отстояваш идентичността си по неагресивен начин в голяма общност.

Светът, разбира се, не е дорасъл до идеята да изтрие всички граници по себе си. Но и това време ще дойде, при това сравнително скоро. Дотогава ще трябва да сме се освободили от смешната заблуда, че ние, българите, сме най-великите, създатели на цивилизации, наследници на невиждани и нечувани герои. Ще трябва да се научим да се гордеем не с миналото, в което се самозатваряме, а със стремежа си да изградим бъдеще, в което допринасяме за добруването на целия свят.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Избрано

Утехата Вазов

Bookshop 728×90