Смъртта на едно дърво

Прибирам се към дома си. Топла вечер е, не спокойна, просто топла.

Живея в София, близо до Халите, винаги съм се чувствала сигурно тук. Отскоро в съседство до нашата кооперация има разкопки. Археолози се трудят старателно и методично – и от четвъртия етаж виждам част от миналото на нашия град.

Радвам се – ето! Притеснявам се:

„Ако и под нас има необикновени старини, сигурно ще се наложи да съборят сградата“.

Приближавам и първо чувам непривичен шум, после сетивата ми разбират. Мирише на прясно отрязана дървесина, мирише на смърт. Няколко отрязани клона бързо ми подсказват какво се случва. Тичам по стълбите, влетявам в дома си и се опитвам да заснема това, което остава от детството ми, от младостта ми, от мен – зеленото дърво.

Вече го няма. Но до късно вечерта се чуват подвикванията „Дай нагоре!“, „Дай надолу!“ и ужасният шум от убиването на клоните.

Дънерът и досега не се предава (сигурно работниците са капнали).

Надявам се, че корените ще оцелеят!

Рубриката „Читателите на Площада“ дава възможност на читателите на „Площад Славейков“ да станат и автори в сайта. Вие, нашите гости, често коментирате под статиите ни във Фейсбук, но някои от текстовете заслужават отделна публикация. Затова ви каним сред нас! Очакваме вашите текстове, подписани с истинското ви име. Изпращайте своите материали, анализи, коментари или художествена литература на имейл mail@ploshtadslaveikov.com.