Смъртта на Висоцки и погребението на илюзиите

Умира преди 40 г. по време на олимпиадата „Москва 80“. Властта не успява да скрие смъртта на поета - на изпращането му се стичат над 100 хил. души

Владимир Висоцки в София през 1975 г., когато гостува с трупата на „Таганка“ в Сатиричния театър. Снимка: Виктор Гилтяй - Смъртта на Висоцки и погребението на илюзиите

Владимир Висоцки в София през 1975 г., когато гостува с трупата на „Таганка“ в Сатиричния театър. Снимка: Виктор Гилтяй

Аз още нямам петдесет – четиресет и малко
дванадесет лета живях, от теб и Бог опазен.
Какво ще Му изпея знам, когато горе се представя.
И зная със какво пред Него да се оправдая.*

Като предчувствие за близката му смърт звучи едно от последните стихотворения на Владимир Висоцки. Поетът актьор си отива преди 40 години, през 1980 г., на днешния ден, 25 юли.

По онова време в Москва се провеждат Олимпийски игри. Съветските власти премълчават кончината му, за да не помрачават олимпийското настроение. Но въпреки старанията да скрият, че Висоцки е мъртъв, слухът се разпространява и в деня на погребението площадът пред театъра на „Таганка“ е препълнен с народ, хората се качвали дори по покривите, за да се простят със своя кумир.

Слуховете за смъртта на поета не били новост. И преди това се случвало да тръгне мълва, че Висоцки е мъртъв, че се е прострелял, че е прерязал вените си, че се е задавил с рибешка кост… Говорело се, че е арестуван и пребит, че е заминал в чужбина и е предал родината си.

Америка за България

Наистина поетът често попадал в болница – преживял е няколко автомобилни катастрофи, два пъти изпадал в клинична смърт. Веднъж, когато гостувал на Всеволод Абдулов, 30-годишният Висоцки припаднал и от гърлото му започнала да се стича кръв. Линейката, пристигнала час по-късно, отказала да го вземе – страхували се, че ще умре по пътя. Оживял.

Но на 25 юли 1980 г. се случва наистина – Висоцки е мъртъв. Точната причина за смъртта му така и не е установена. Роднините му отказват аутопсия. В медицинското заключение пише:

„Причина за смъртта – остра сърдечна недостатъчност“.

Все пак се говори, че тайната е в непремерена доза алкохол и наркотици, според други слухове се е самозадушил.

За проблемите на актьора с наркотиците говори и съпругата му Марина Влади в автобиографичната си повест „Владимир“. Близкият му приятел Валерий Янклович разказва, че е имал не един разговор с него на тази тема, но всеки път Висоцки отговарял:

„Не си бил на Запад. Там всички творци правят така. Това стимулира творчеството“.

Знаело се, че Висоцки имал и зависимост от алкохола. Многократно се опитвал да я преодолее, дори влизал в болница. И всеки път нещо го запращало отново във „възхитителната урва“.

Точно една година по-рано, на 25 юли 1979 г., Висоцки изпада в клинична смърт. Тогава успяват да го спасят. Установено е, че причина за състоянието му е приемането на лекарство, което спира сърдечната дейност.

На 18 юли 1980 г. Висоцки за последен път в живота си излиза на сцената на Театъра на „Таганка“ в една от най-известните си роли – Хамлет. На 23 юли състоянието му рязко се влошава. Подготвят се да го вкарат в болница за лечение, но уговарят дата след 2 дни – на 25 юли. Деня преди това поетът прекарва в почти безсъзнателно състояние, обикаля в несвяст дома си, стене от болка. По някое време казва на приятелите си: „Днес ще умра“. Вечерта, уморени от целодневното бдение край болния Висоцки, приятелите му, сред които и лекари, заспиват. Володя сякаш се успокоява и заспива също. През нощта доктор Федотов, който бди до него, се събужда, както сам казва, от зловеща тишина. Проверява състоянието на поета и открива, че сърцето му не бие, устните му са посинели, а зениците не реагират. Въпреки опитите да го реанимират, в 3 и половина през нощта Висоцки умира.

За смъртта му се появяват само два малки некролога във вестниците „Вечерна Москва“ и „Съветска Русия“ и малък надпис над прозорчето на касата на Театъра на „Таганка“: „Умря актьорът Владимир Висоцки“. Нито един от зрителите не връща билетите, купени за неговия спектакъл.

Два дни по-късно заради некролога за Висоцки е уволнен главният редактор на „Вечерна Москва“. Защото край театъра се събира огромна тълпа, която не се стопява няколко дни. Изпратени са всички възможни правоохранителни сили, които не са ангажирани с Олимпиадата, за да се избегнат сблъсъци. Но никой не си и помисля да влиза в конфликт с тях – тълпата е обзета от скръб.

Погребението е насрочено за 28 юли. Никой не е обявявал официално датата, но хората, готови дори за сблъсъци с милицията, идват сами. Според официалните данни на „Таганка“ в този ден се събират над 100 хил. души, а опашката до входа на театъра е по-дълга от 9 километра, спомнят си очевидци. Марина Влади казва тогава:

„Виждала съм как погребват принцове и крале, но никога не съм виждала нещо подобно“.

Първоначално предвиждали гробът на поета да бъде на Новодевиче гробище, където се погребват знаменитостите, но властите категорично отказват. Било решено вечният му дом да бъде на Ваганковското гробище в Москва. При това били изкопани два гроба – единият до входа, а другият – в най-отдалечения район, на недостъпно място. Твърди се, че Йосиф Кобзон настоявал поетът да получи най-добрия възможен гроб. Дори бил готов да плати голяма сума като подкуп на служителите на гробището. Те обаче отказали с думите „Ние го обичахме не по-малко от вас“. По-късно заради това „своеволие“ работниците от Ваганковското гробище били уволнени.

Казват, че в Русия именно погребенията на големите творци отбелязват края на епохалните илюзии. Всенародното изпращане на Висоцки в последния му път повтаря погребението на Есенин 55 години по-рано. Тогава сякаш са погребани илюзиите, родени от Октомврийската революция. С Висоцки си отиват илюзиите за скорошната победа на комунизма и социалното равенство. Десетилетие по-късно подобно погребение получава Сахаров и то поставя края на съветската епоха.


* Преводът е на Силвия Недкова за „Площад Славейков“.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3