Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Смъртта не може да е толкова разбрана

„Свещената билка“, Ф. Г. Хагенбек

Фрида Кало, автопортрет - Смъртта не може да е толкова разбрана

Фрида Кало, автопортрет

Мистификация или не, тайният дневник на Фрида Кало става повод за книга, омайна и екстравагантна като нея самата. За „Свещена билка” мексиканският писател Ф. Г. Хагенбек печели престижната „Планета-Каса де Америка“ за 2009 година.

Sveshtenata bilka

Фрида е другото име на страданието и чувствеността, при нея те са неразделни. Темпераментът й е вулканичен, косите – обсидианови, а картините й са вместилище на болката. Като малка я бележи полиомиелитът, следва съдбоносният инцидент с автобуса, който потрошава тялото й. Диего Ривера, исполинското чудовище с жабешки очи, я довършва. Любовта му е по-летлива и от най-летливия газ.
Общата им страст е революцията, борбата за справедливост. Двамата без колебание стават членове на Мексиканската комунистическа партия. Но Диего е по-верен на добрата храна. Особено ако е сготвена от Фрида.

Детството на жената, превърнала се в мексиканска икона, е ограничено от бездушните порядки на едно лицемерно общество и от студа в семейството. Майка й Матилде е красива, но хладна и тесногръда жена. Баща й Гилиермо (бивш Вилхелм) е германец, който емигрира в Мексико преди двайсетата си година. Свободомислещ човек, атеист, но и неговата душа е суха. Фрида е удивителна смесица – „тевтонска студенина, съчетана с тщеславието на коренната аристокрация”.

Фикционалната биография на Хагенбек все пак проследява крайъгълните събития в живота на художничката и излага на показ непокорния й нрав, сеизмичната й сексуалност, упоритите й опити да има деца; щрихова развитието й като художник; стъпва на пръсти около ранната й смърт, когато е едва на 47 години.

Алхимията на рисуването и кулинарните свещенодейства са двете опори, които я крепят. В книгата са разголени и скандалните й връзки с личности като Джорджия О’Кийфи и Лев Троцки, по някое време се появяват Хемингуей и Марсел Дюшан, Анаис Нин и Салвадор Дали.

„Не рисувам сънища, нито кошмари, а моята собствена действителност”, твърди героинята на този уникален по своята композиция текст.

Сред личните вещи на Фрида Кало бил намерен малък черен бележник, подарък от нейната приятелка Тина, който представлявал сбор от готварски рецепти за Деня на мъртвите, 2 ноември. Съгласно традицията, на тази дата мъртвите слизали на земята и трябвало да бъдат посрещнати подобаващо, за да им е уютно в отвъдния свят… Мексиканците обичат да се задяват със смъртта, отбелязва авторът. Постоянно живеят с мисълта за последния час – приготвят хляб, декориран със захаросани кости и череп в центъра, кръгъл като цикъла на живота. Хем сладък, хем смъртоносен, също като съдбата на Фрида. Посвещението в бележника се врязва като лайтмотив в тялото на тази книга, а и в представата за „сапотекската кралица”:

Имай смелостта да живееш, защото да умре може всеки.

Рецептите за мексикански лакомства са благоуханните интерлюдии в „Свещена билка”, а описанията са толкова симпатични и сочни, че ти се иска веднага да наденеш престилката. Не липсва и хумор:

„Ама какво посоле правеха! Национализмът ни идва от царевицата, толкова мексиканско е това ястие – в него има червено, бяло и зелено”.

А иначе Кръстницата смърт знае: животът никога не ще бъде справедлив, та той е просто живот. Справедлива е само тя, Смъртта, защото не признава бедност и охолство, големци и неудачници. Тя и сега броди по света и отнася пламъка на всяка мъждукаща свещ.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах