Това може и да не е моето християнство, защото смирението и угасването за външния мир никак не са ми присъщи. Но в изблик на патос ще си позволя да кажа, че моето съществува, само за да съзерцава неговото. Не дори да го „защитава“ – това не само би било нахално, но и от какво да защитиш малките герои на Деян Енев, които дори не се налага да си припомнят думите за другата буза, защото живеят чрез тях? Вече нищо не може да им навреди. Те са неуязвими в своята кротост.
Още с „Народ от исихасти“ Деян Енев създаваше един може би малко пожелателен образ на това какви сме. Или поне – какви хора незабелязано сияят между нас, по-шумните и по-външно живеещите. Понеже се намирам по-скоро далеч от героите на Енев, четейки се запитах: това е реалност или само идея? После реших, че няма значение, ако ще съм просто читател. Ако обаче ще съм и християнин, нещата стоят малко по-другояче. И още нямам отговор за себе си дали светът на Енев съществува, или само трябва да съществува. Вероятно за да разбера, ще трябва сам да интернализирам повечето си преживявания и да ида на спокойно поклонничество по малките манастири около София. А още не съм готов за това…
Веднъж чух приятел да казва, че за да си истински, трябва да си обикновен. Даже не просто обикновен, а „такъв… обикновен“. Това може и да дойде прекалено безсолно за някого. Вярно е – свикнали сме с иронията, със съпротивата, с големи емоции (особено с гнева), а всичко това у Енев сякаш го няма и ако сме изгубили усета за тихите и злачни места вътре в себе си, няма да успеем да оценим разказите му.
Да си поемем дъх. Нека в една спокойна неделя (да кажем по еневски: след черква) почетем още малко. Още няколко странички. Това са разкази или от друго време, или от време, за което просто не знаем (знаем, но забравяме), че тече паралелно с нашето. Тези деца и стари хора с малки думи и големи сърца, описвани с тихата обич, превърнала се в отчетлив стил на Деян Енев, не са просто някаква сантиментална измислица. Усещате ли опита ми да говоря с отрицателни твърдения? Да говоря апофатично. Да не говоря: защото, пишейки за тези разкази и техните герои, рискувам с утвърдително казване, с активно говорене да изрека неща, които просто са вулгарни и неверни. Светът на Енев е много интимен. Нежен свят. Не зная дали е крехък (подозирам, че в него има много скрити сили) и всъщност не мисля, че е свят на полутоновете (напротив, там всичко е ясно и ярко), но е свят на вглъбяването и на детайлите: ошав; боб; трохи; пейка; Мария на пейката. Коя Мария? Прочетете разказа. Поразсъждавайте над Мария. По-късно може да ви се прииска да си препрочетете и стихотворението Eddi’s Service, „Литургията на Еди“ от Ръдиард Киплинг. Беше момент на изненадано удоволствие да осъзная, че то звучи някак по еневски.
Но това не е и свят на измислена, прекомерна деликатност. „Тук всичко е и истинско, и здраво. Да го разкажа? Думите забравих.“ Това са думите на стар китайски поет, но биха били идеална анотация за книгата „Християнски разкази“.
Доста от текстовете вече сме чели. В „Християнски разкази“ ще намерим и познати неща. Така че книгата ни показва Деян Енев във времето – поне от дванайсет години насам. За нови читатели това ще бъде добро начало на познанството с тихия глас на писателя.
„Християнски разкази“ е издание на Фондация „Комунитас“.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение