Смях под тоталитарния похлупак

Около 150 карикатури от майстори на жанра като Илия Бешков и Александър Жендов ще бъдат подредени в изложба в Музея на социалистическото изкуство. Експозицията „От вестника до музея“ ще представи български карикатури от тоталитарния период. Откриването е на 2 ноември.

От Музея, филиал на Националната галерия, описват изложбата като опит за реконструкция на карикатурния жанр в условията на тоталитарната система на управление на политическия, обществен и културен живот в България между 1944 и 1989 г. Показани са сатирични изображения на Борис Ангелушев, Стоян Венев, Борис Димовски, Доньо Донев, Асен Грозев, Георги Анастасов, Цветан Цеков-Карандаш, Георги Чаушов, Стефан Десподов и др.

Илия Бешков, „Хитлер се „самоубива“, 1945 г.

В контекста на Студената война главният обект на сатира е Западният свят. Абсолютно забранени са темите за политиката на партията – хегемон. Все пак има позволение за критика към държавата, но тя се ограничава до най-ниските административни нива в лицето на чиновниците в сферата на обществените услуги. Негативни явления като бюрократизъм, лошо обслужване, неефективност и ниско качество на производството, формално отношение към работата са обичайните мишени за карикатуристите.

Борис Ангелушев, „Чл. 17: Забранява се на България да произвежда атомни оръжия“. Тюх брей, тъкмо бях нагласил калъпа!, 1946 г.

Голяма част от карикатурите са били адресирани до читателите на седмичника „Щурмовак“ и фронтовашкия лист „Часовой“ – специално издание за българската армия, сражаваща се с нацистите по фронтовете на Югославия, Унгария и Австрия. През 1946 г. излиза първият брой на седмичния хумористичен вестник „Стършел“. Това име става нарицателно и главна трибуна на българската карикатура.

Трудно е от днешна гледна точка да вникнем в смисъла на представените карикатури, да се настроим на тяхната честота, без да познаваме историята и същността на времето, в което са създадени, отбелязва кураторът на изложбата Николай Ущавалийски. И обратно – именно изкуството на карикатурата ни дава шанс да видим не толкова далечното минало, да усетим видимите и невидими разделителни линии между източния и западния свят.

„От вестника до музея“ може да бъде разгледана в Музея за социалистическо изкуство до 31 март 2024 г.

Борис Димовски, „Механизация”, към 1964 г.

Асен Грозев, „Извинете, оттам разбира ли се какво е нарисувано?“, 1966 г.

Велин Андреев, „Без думи“, 1981 г.

Теню Пиндарев, „Ама и внучето си го бива!“, 1964 г.