Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

„Смях се и се ужасявах, Берия е съвършено прекрасен!“

Реакции на руските зрители за забраната на комедията „Смъртта на Сталин“

В изпълнението на Джейсън Айзъкс маршал Жуков е дързък хубавец, окичен с ордени, който не се церемони с никого. - „Смях се и се ужасявах, Берия е съвършено прекрасен!“

В изпълнението на Джейсън Айзъкс маршал Жуков е дързък хубавец, окичен с ордени, който не се церемони с никого.

Министерство на културата на Русия отначало разреши, а след протести на „възмутени граждани“ забрани разпространението на британската комедия „Смъртта на Сталин“. Това говори достатъчно за свободата на изразяване в Русия – но от руската редакция на Би Би Си са потърсили за мнение и руски граждани, успели да видят филма.

Сатирата на Армандо Янучи привлече вниманието на обществения съвет към Министерството на културата на Русия още миналата година, преди членовете на съвета да са я гледали.

„Ако във филма има намеци за някаква любов между Йосиф Висарионович и Никита Сергеевич (Хрушчов), както се прави в западните филми, това навярно би било недопустимо“, допусна тогава в интервю пред Би Би Си председателят на съвета Павел Пожигайло.

Все пак филмът получи удостоверение за разпространение и премиерата му в Русия бе насрочена за 25 януари. Само че експертите от съвета към министерството обявиха, че не бива датата да съвпада със 75-ата годишнина от Сталинградската битка, която ще се отбележи на 2 февруари. А юристите от същото културно министерство директно поискаха забрана за филма.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Вижте още: „СМЪРТТА НА СТАЛИН“ Е ЕКСТРЕМИСТКИ ФИЛМ, СПОРЕД РУСКОТО МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА

В обръщението на юристите се включиха и дейци на изкуството, които също не харесали филма. Те наричат британско-френската комедия  „пасквил над историята“ и „храчка в лицето“ на всички загинали в Сталинградската битка.

„Всички руснаци, на които успяхме да покажем филма, в това число и руски журналисти, ни казаха, че са го харесали много и го оцениха високо. Те бяха единодушни за две неща: смешно е, но е и вярно. Сигурен съм, че ще можем да го покажем по кината“, каза пред Би Би Си Армандо Янучи.

Ето и мнения на още руснаци, които са успели да гледат „Смъртта на Сталин“.

Елизавета Сурганова, главен редактор на сайта „Кинопоиск“:

„Филмът ми хареса много, въпреки че към част от показаните събития се отнасям много сериозно – например към репресиите. Но, първо, според мен, не може да се забранява на изкуството да се смее над сложни теми. Зверската сериозност по тези въпроси по правило не води до нищо добро. Второ, от този филм не бива да се очаква историческа достоверност. В него събитията, случили се за няколко години, са събрани в няколко дни и ситуацията умишлено е доведена до пълен абсурд.

И да, действително има изкривени исторически символи – но има и достатъчно подсказки, че това не е нищо повече от театър, волна фантазия на историческа тема! Как може да се реагира сериозно на сцена, в която Хрушчов стига до асансьора, а там е закачена табелка с надпис „Out of order“ (от англ. – не работи)?

Реакцията на Министерството на културата беше неочаквана за мен, защото те вече бяха издали сертификат на филма. Това означава, че са го гледали. Да се надяваме, че решението все пак ще се окаже временно, и филмът скоро ще бъде върнат по екраните“.

Марк Кермод, кинокритик:

„Този филм е великолепна илюстрация на поговорката „всяка власт корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно“. От една страна, това е фарс, остроумна комедия, от друга страна – в основата ѝ е чувството за абсурден страх. Представете си концерт, който се излъчва по радиото, а Сталин се обажда лично на началника на радиостанцията и иска да му се изпрати запис от изпълнението. Началникът знае, че концертът не се записва, и се опитва да измисли абсурдно решение, но зрителите виждат, че го е обзела истинска паника – страх, че ще го приберат.

Трейлърът навярно дава леко невярна представа, че филмът е истерично смешна комедия, но всъщност – да, комедия е, но мрачна и дълбока. Шегите в нея напомнят за „Бразилия“ на Тери Гилиъм – зад смеха се крие истински ужас“.

Артемий Троицки, музикален критик:

„Аз бях от привилегированите руснаци, гледали „Смъртта на Сталин“. И това наистина е привилегия, защото филмът е прекрасен. Гледах го в Лондон, през октомври, в деня на премиерата му и ми направи силно впечатление, макар и не точно такова, каквото очаквах.

Очаквах чиста комедия в духа на „Монти Пайтън“, но това е доста сериозен филм, повдигащ сериозни въпроси, по време на който, честно казано, ми беше не само смешно, но много често страшно и отвратително. Защото за нас, руснаците, тези събития нямат някакво абстрактно значение, не са някаква умозрителна ситуация на борба за власт… а нож, забит в живо месо. Така стават нещата в Русия – така са ставали, така стават дори и в този момент.

Спомням си, че когато разказвах на моите сънародници за филма, те ми казаха: „О, скоро ще го пуснат и тук, така че ще го видим“. Бях много изненадан. Фактът, че по това време филмът е бил в плановете за разпространение в Русия, е абсолютно нелогичен. Просто не можех да си представя как в парадигмата на съвременната путинска държава този филм може да бъде показан публично у нас. Той нарушава огромно количество табута, които днес са живи в Русия. На първо място, тъй като героите на филма, цялата жалка глутница, която се гризе един-друг над тялото на също толкова жалкия Сталин, съвсем прилича на днешната руска битка между булдози, която се опитват да скрият: с всички тези сечини, медведеви, разбира се Путин, и т.н.

Спомням си, че предсказах – и дори имам текст по тази тема – че ще се изненадам, ако „Смъртта на Сталин“ излезе в Русия, защото е твърде далече от това, което е разрешено днес. Мисля, че този филм може да се сравни с някои други, но първия, който ми хрумва, е „Великият диктатор“ на  Чарли Чаплин – също комедия за тоталитарна диктатура. Сещам се и за някои филми на Саша Барон Коен – е той обича да се шегува с тоталитаризма. До известна степен това важи и за „Гадни копилета“ на Куентин Тарантино“.

Комедия край ковчега на Сталин

Виктор Матизен, кинокритик:

Няма с какво да сравняваме „Смъртта на Сталин“, защото такива филми у нас – по очевидни причини – не се правят: боят се да не обидят светлото ни минало. А филмът е прекрасен. Преди всичко с блестящия актьорски състав и забележителната посока, в която е поел Янучи… Ние сме сме свикнали да мислим за всички тези персонажи – Сталин, Хрушчов, Маленков, Жуков и така нататък – както ги виждаме в хрониките или в парадните им униформи във филми като „Освобождение“. Да ги видим в сатиричен вид е голяма рядкост.

Имаше един филм „Пировете на Валтасар“ на Юрий Кара – може би би там Сталин бе пародиран в някаква степен. Но сега Янучи е направил нещо невероятно. Той сякаш обръща реалните исторически персонажи с вътрешностите навън. Тоест показва ни ги отвътре. А външността просто не е показана, останала е извън кадъра. Това преобръщане е като в „Портретът на Дориан Грей“.

Героите се хапят като зверове. Това напълно съответства на описанието на Чърчил: схватка на булдози под килима, откъдето от време на време излита по някое разкъсано куче и всички разбират какво става.

Според мен този филм е направен блестящо. Смях се и се ужасявах, Берия е съвършено прекрасен – такъв още не бях виждал на екрана! Жуков е изключително добър. Впрочем той е най-симпатичният – брутален хубавец, целият в ордени, и не се церемони с никого.

Сцената, в която човекът, с когото са воювали заедно, били са съратници и са си викали „другарю“ –  а после го застрелват като куче на двора, поливат го с бензин и го изгарят… очевидно е, че в историята не се е случило така. Но тази сцена дотолкова съответства на същността на този режим, че просто се чудите: как е възможно?! Да се отстъпи толкова от събитията, че да могат да се видят отвън – и всичко да се преобърне – това е направено страхотно!

Но, разбира се, нашите лицемери не можеха да го понесат. Общественият съвет се състои от негодници. Няма какво да се говори с тях. Някакви сатрапи се осмеляват да забранят филм, при това отличен филм, без никакви законни основания.  Абсолютно никакви. Просто така им се е прищяло. Разбира си, там Никита Сергеевич Михалков е на първия ред, както и други персонажи от вида на Медински.

Защото ние възвеличаваме нашето минало, отново смятаме Сталин за ефективен мениджър, мъдър вожд и въобще забележителен човек. Как така ще позволим да бъде оскърбяван? Та той е светиня“.

Вижте още: СТАЛИН УМРЯ, ХА-ХА-ХА!

Максим Авдеев, фотожурналист:

„Аз не съм кинокритик и не съм готов да обсъждам художествената стойност на филма. За мен, като зрител, това е много добър филм с много внимание към детайлите и героите. Армандо Янучи е успял в най-важното: в комедията. Сред много шеги и закачки е показан страха от абсолютно безсмислените репресии. Защото терорът не е имал никакъв смисъл – било е кръв заради кръвта, твърдост заради страха.

Не е чудно, че филмът е забранен – всички „старши другари“ са изобразени като кръвожадни страхливи идиоти, заети само с борба за оцеляване, тоест за власт.

Режисьорът очевидно не претендира за изчерпателно описание на съветската реалност, но предлага прекрасна интерпретация на атмосферата в Централния комитет: страх, безсмислици, бягане… Всички „главни другари“ са един от друг по-лоши: кървави мошеници.

Трябваше чуждестранен режисьор да направи такъв филм – за да няма нищо свято за него. Няма нищо свято и не може да има в Сталин, Хрушчов, Маленков. Янучи няма лични емоции, това не е неговото минало, в него няма фалшиво благочестие към нищо.

Смисълът на добрата комедия е, че тя може да се надсмее над всичко: над лидера, над Централния комитет, над страха, над победата, над Жуков, над чекистите – няма теми, които трябва да бъдат защитени от сатирата“.

Антон Долин, критик:

„Тези, които инициираха или подкрепиха забраната на комедията „Смъртта на Сталин“ на държавно ниво, по този начин изповядваха гласно и недвусмислено: „Да, ние сме сталинисти“.

Нека да е ясно: сталинисти са тези, които считат Сталин за герой и модел, който трябва бъде следван (във всичките му прояви или само в някои, няма значение), и които смятат, че да се смеем над него е неприемливо.

Всички други съображения – за качеството на филма, основните мотиви за забраната му и нейните правни основания – са напълно несъществени и като цяло незначителни, тъй като са бягство от главната тема.

Това се случва за първи път. И не – не става въпрос за филма.“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах