Снежина и Захари – аватарите на Явор Гърдев

България все още не е виждала зрелище като „Квартет“ на Явор Гърдев. Неколцина журналисти обаче получиха шанса да зърнат две сцени от представлението в демонстрация специално за тях в зала 1 на НДК няколко дни преди премиерата на 12 май. Двама актьори – Захари Бахаров и Снежина Петрова, влизат във всички персонажи на Хайнер Мюлер в тази пиеса. Телата им са облепени със сензори, защото изображенията им са аватари, които ще оживеят на огромния екран на сцената. За първи път у нас се смесват театър, кино и компютърни технологии, задвижвани от режисьора Явор Гърдев като същински диригент в продукцията.

„Квартет“ на Явор Гърдев обединява три вида подход към изкуството – освен чисто театралния, също и снимачен (да го наречем филмов, както се изрази самият режисьор), както и необичайната, особено за използване в реално време, технология „моушън капчър“.

В оркестрината на зала 1 НДК е издигната движеща се вертикално мащабна метална конструкция – сцената (с размери 4 на 4 метра), където се играе. Около нея са поставени 10 инфрачервени камери, както и две подвижни камери. Технологията позволява един актьор да играе няколко различни персонажи в 3D виртуална среда, проектирана зад сцената. Освен анимираната версия на някои от образите, в някои действия се прожектират и кадри, заснемани в момента от двете движещи се камери.

Всичко се случва и монтира в абсолютно реално време – няма нито една предварително заснета секунда, а солиден екип от компютърни специалисти моделира действието, ръководен от режисьора Явор Гърдев. Решението да се използва „моушън капчър“ позволява на персонажите да разменят ролите си, да играят срещуположния пол и лица на различна възраст, а след това да се връщат в своите кожи.

В някои от сцените се отваря кинопоглед към случващото се на театралната сцена.

Зрителите на „Квартет“ гледат играта както на сцената, така и прожектирана на екрана зад тях – от различни ракурси (нещо, с което Явор Гърдев впечатли и в „Хамлет“).

В сцените с компютърните образи актьорите, облечени на сцената в специалните костюми със сензори, отчитани от инфрачервените камери, се проектират на екрана отзад – във виртуално генерираните им аватари, прилични на вкаменени фигури, лишени от почти всякакъв цвят.

Именно те са и част от ключа към вникването в текста на пиесата – в нейното начало една от героините предлага да се направи музей на вкаменените бивши любовници.

В показаната пред медиите част от спектакъла Снежина Петрова задвижваше компютърния образ на Валмон (в чиито дрехи по-рано бе влязъл Захари Бахаров), а Бахаров – аватара на Турвел (на живо – Петрова). Гласът й обаче остава същият.

Технологията „моушън капчър“ претворява Снежина Петрова във Виконт дьо Валмон отзад на екрана.

Тройният подход към случващото се пред зрителите не омаловажава стойността на текста на Мюлер, а го допълва (въпреки първоначалното любопитно обследване на компютърните аватари, каменната им същност и координацията в движенията им, случващи се междувременно и на сцената от актьорите в чудатите им „извънземни“ костюми“).

„В сюжета на Мюлер има и кодирано второ действие“, обясни режисьорът и призна, че когато е поставял пиесата през 90-те години (с един актьор за всеки персонаж, въпреки че Мюлер изрично разписва двама актьори), но тогава не я е разбирал напълно. „Освен по „Опасни връзки“, го има и сюжетът Тя и Той, което е най-голямото предизвикателство и за актьора, и за режисьора“, каза Гърдев и добави, че между двете сюжетни действия трябва да се намери правилният баланс – защото би било провал, ако едното вземе превес над другото.

„Говорим си за полисемантичен текст, рекапитулация на жизнения път“, описа пиесата Гърдев и даде пример – мъжките персонажи са всъщност един и същ човек през 10 години, а женските – три в различни възрасти.

Костюмите на Захари Бахаров и Снежина Петрова са облепени със сензори, чийто сигнал се улавя от инфрачервените камери и се обработва от компютър.

„Прекарахме около един месец, в който не знаехме изобщо какво говорим, докато текстът започна лека-полека да придобива някакъв смисъл“, каза актьорът Захари Бахаров, а Снежина Петрова добави: „Все едно завърших цял семестър по теософия, философия и още нещо“.

И така – от оркестрината на зала 1 на НДК, доскоро монумент на остарелите практики у нас, днес изплува необикновен иновативен проект. А той може да се види засега само два пъти – на 12 и 17 май, за които билетите са почти изкупени. Спектакълът излиза на сцена отново чак наесен – отново на два пъти.