Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Снежина и Захари – аватарите на Явор Гърдев

Режисьорът повдигна завесата пред журналисти за своя „Квартет“, дни преди премиерата на 12 май в зала 1 на НДК

Снежина Петрова като маркиза дьо Мертьой се взира във Виконт дьо Валмон, Захари Бахаров. Снимки: Румен Добрев - Снежина и Захари – аватарите на Явор Гърдев

Снежина Петрова като маркиза дьо Мертьой се взира във Виконт дьо Валмон, Захари Бахаров. Снимки: Румен Добрев

България все още не е виждала зрелище като „Квартет“ на Явор Гърдев. Неколцина журналисти обаче получиха шанса да зърнат две сцени от представлението в демонстрация специално за тях в зала 1 на НДК няколко дни преди премиерата на 12 май. Двама актьори – Захари Бахаров и Снежина Петрова, влизат във всички персонажи на Хайнер Мюлер в тази пиеса. Телата им са облепени със сензори, защото изображенията им са аватари, които ще оживеят на огромния екран на сцената. За първи път у нас се смесват театър, кино и компютърни технологии, задвижвани от режисьора Явор Гърдев като същински диригент в продукцията.

„Квартет“ на Явор Гърдев обединява три вида подход към изкуството – освен чисто театралния, също и снимачен (да го наречем филмов, както се изрази самият режисьор), както и необичайната, особено за използване в реално време, технология „моушън капчър“.

В оркестрината на зала 1 НДК е издигната движеща се вертикално мащабна метална конструкция – сцената (с размери 4 на 4 метра), където се играе. Около нея са поставени 10 инфрачервени камери, както и две подвижни камери. Технологията позволява един актьор да играе няколко различни персонажи в 3D виртуална среда, проектирана зад сцената. Освен анимираната версия на някои от образите, в някои действия се прожектират и кадри, заснемани в момента от двете движещи се камери.

Всичко се случва и монтира в абсолютно реално време – няма нито една предварително заснета секунда, а солиден екип от компютърни специалисти моделира действието, ръководен от режисьора Явор Гърдев. Решението да се използва „моушън капчър“ позволява на персонажите да разменят ролите си, да играят срещуположния пол и лица на различна възраст, а след това да се връщат в своите кожи.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН
В някои от сцените се отваря кинопоглед към случващото се на театралната сцена.

В някои от сцените се отваря кинопоглед към случващото се на театралната сцена.

Зрителите на „Квартет“ гледат играта както на сцената, така и прожектирана на екрана зад тях – от различни ракурси (нещо, с което Явор Гърдев впечатли и в „Хамлет“).

В сцените с компютърните образи актьорите, облечени на сцената в специалните костюми със сензори, отчитани от инфрачервените камери, се проектират на екрана отзад – във виртуално генерираните им аватари, прилични на вкаменени фигури, лишени от почти всякакъв цвят.

Именно те са и част от ключа към вникването в текста на пиесата – в нейното начало една от героините предлага да се направи музей на вкаменените бивши любовници.

В показаната пред медиите част от спектакъла Снежина Петрова задвижваше компютърния образ на Валмон (в чиито дрехи по-рано бе влязъл Захари Бахаров), а Бахаров – аватара на Турвел (на живо – Петрова). Гласът й обаче остава същият.

Технологията „моушън капчър“ претворява Снежина Петрова във Виконт дьо Валмон.

Технологията „моушън капчър“ претворява Снежина Петрова във Виконт дьо Валмон отзад на екрана.

Тройният подход към случващото се пред зрителите не омаловажава стойността на текста на Мюлер, а го допълва (въпреки първоначалното любопитно обследване на компютърните аватари, каменната им същност и координацията в движенията им, случващи се междувременно и на сцената от актьорите в чудатите им „извънземни“ костюми“).

„В сюжета на Мюлер има и кодирано второ действие“, обясни режисьорът и призна, че когато е поставял пиесата през 90-те години (с един актьор за всеки персонаж, въпреки че Мюлер изрично разписва двама актьори), но тогава не я е разбирал напълно. „Освен по „Опасни връзки“, го има и сюжетът Тя и Той, което е най-голямото предизвикателство и за актьора, и за режисьора“, каза Гърдев и добави, че между двете сюжетни действия трябва да се намери правилният баланс – защото би било провал, ако едното вземе превес над другото.

„Говорим си за полисемантичен текст, рекапитулация на жизнения път“, описа пиесата Гърдев и даде пример – мъжките персонажи са всъщност един и същ човек през 10 години, а женските – три в различни възрасти.

Захари Бахаров и Снежина Петрова след демонстрацията на игра с технологията „моушън капчър“.

Костюмите на Захари Бахаров и Снежина Петрова са облепени със сензори, чийто сигнал се улавя от инфрачервените камери и се обработва от компютър.

„Прекарахме около един месец, в който не знаехме изобщо какво говорим, докато текстът започна лека-полека да придобива някакъв смисъл“, каза актьорът Захари Бахаров, а Снежина Петрова добави: „Все едно завърших цял семестър по теософия, философия и още нещо“.

И така – от оркестрината на зала 1 на НДК, доскоро монумент на остарелите практики у нас, днес изплува необикновен иновативен проект. А той може да се види засега само два пъти – на 12 и 17 май, за които билетите са почти изкупени. Спектакълът излиза на сцена отново чак наесен – отново на два пъти.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах