Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Сняг, който почти започва да ме затопля

Снимки: Емил Л. Георгиев - Сняг, който почти започва да ме затопля

Снимки: Емил Л. Георгиев

Зимата се завърна може би за последен път преди дните да започнат по-видимо да се удължават. Понеделник или не, снегът навява мисли за Алпите и езерата, за други едни бели снегове по четирихилядниците. Може би това чувство ще се изрази най-добре така:

Там е старият благословен Запад, любима,
западната страна на сънища денем,
страна на планини и езера,
страна на хладни снегове, о, моя млада любима,
хладни като бялата ти длан под моята,
топли като лекото захапване на устната ти,
страна на Зимата и Пролетта,
страна на плът от мрамор,
сребриста повърхност като спокойно чело,
тих глас на едва произнесени истини,
красивото рамо на хълм, цял в цветя,
езерен град над замъглените твои очи.

Така заваля тук, така наваля и натрупа,
валят белите ти ръце, вали лицето ти,
раменете ти ме притискат към снега,
хладен като длан, светъл като поглед,
сняг, който почти започва да ме затопля.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах