Сняг, който почти започва да ме затопля

Зимата се завърна може би за последен път преди дните да започнат по-видимо да се удължават. Понеделник или не, снегът навява мисли за Алпите и езерата, за други едни бели снегове по четирихилядниците. Може би това чувство ще се изрази най-добре така:

Там е старият благословен Запад, любима,
западната страна на сънища денем,
страна на планини и езера,
страна на хладни снегове, о, моя млада любима,
хладни като бялата ти длан под моята,
топли като лекото захапване на устната ти,
страна на Зимата и Пролетта,
страна на плът от мрамор,
сребриста повърхност като спокойно чело,
тих глас на едва произнесени истини,
красивото рамо на хълм, цял в цветя,
езерен град над замъглените твои очи.

Така заваля тук, така наваля и натрупа,
валят белите ти ръце, вали лицето ти,
раменете ти ме притискат към снега,
хладен като длан, светъл като поглед,
сняг, който почти започва да ме затопля.