ЛАУРЕАТИТЕ с Максим Цеков и Джулиан Тревелиян

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Софийска филхармония най-сетне с директор: Найден Тодоров

Шестнадесет години след Емил Табаков отново диригент оглавява елитния оркестър

Софийската филхармония има нов директор - диригентът Найден Тодоров - след около 3 години без титуляр на поста. - Софийска филхармония най-сетне с директор: Найден Тодоров

Софийската филхармония има нов директор - диригентът Найден Тодоров - след около 3 години без титуляр на поста.

Найден Тодоров е победителят в конкурса за директор на Софийска филхармония. Новината, която в музикалните среди бе известна още в петък, миналата седмица – след събеседването на кандидатите с комисията в Министерството на културата, днес бе обявена и официално в сайта на ведомството. Направиха го малко преди предаването на властта от Вежди Рашидов на Рашко Младенов.

Диригентът спечели мястото след близо 3 години без титуляр на поста. Елитният оркестър бе менажиран от временни ръководители, което се превърна в стил на управлението на Вежди Рашидов. Но на самия финал на втория си мандат в Министерството на културата Рашидов все пак излъчи победител чрез конкурс – и то личност с практика в администрацията на голяма музикална институция.

Шестнадесет години след Емил Табаков отново диригент излиза начело на Филхармонията. Найден Тодоров идва с опит като директор и главен диригент на Русенската опера – при това опитът му е във време на криза, което не е за подценяване при трудните условия за оцеляване в сценичните изкуства, наложени с т. нар. Реформа. Музикалните и драматични институти се финансират от държавата чрез субсидия, базирана на 1 спечелен лев. Субсидията е обвързана с печалбата – а това в класиката никак не е лесно. В последно време дори богатите страни в Европа свиха бюджетите на най-авторитетните си оперни и симфонични институции. А у нас – дори да не бъде вербализирана, над симфоничните и оперни състави винаги продължава да виси заплахата от закриване. Затова Найден Тодоров се впусна в търсене на нова публика – с експерименти (дори на ръба на добрия вкус), с които рискуваше да загуби и репутацията си, и консервативната публика на операта, но да гарантира работата на колегите си.

Найден Тодоров е отворен към колаборации на класиката с други музикални жанрове, в резултат през 2009 г. станахме свидетели на паметен концерт – Джон Лорд с оркестъра на Пловдивската опера (тогава бе Оперно-филхармонично дружество), с Тодоров на диригентския пулт. Но той е отворен и към откровени разговори за управлението в културата – Найден Тодоров е сред малцината представители на изкуството у нас, които не си мълчат, а изразяват публично отношението си към важните казуси в обществения дебат. Логично, през 2015-а година той стана „Личност на годината“ в „Площад Славейков“ с критичните си позиции към властта – едни от най-четени през годината в нашата медия. Сред най-интересните му изказвания бе настояването му за създаването на културна стратегия, публикувана в „Площад Славейков“ като „Въпросник за държавници с намерение да ремонтират културата“. Оттогава културата все още си стои „неремонтирана“ – но пък с появата на нов лидер в Министерството на културата може да очакваме опити за промяна. Найден Тодоров определено ще намери съмишленик в лицето на служебния министър на културата Рашко Младенов, завършил столичното Музикално училище.

Предлагаме ви част от „Въпросника“ на Найден Тодоров, който все още е в сила:

1. Предвижда ли се през следващите 20 години държавата България да има взаимодействие с културата у нас? Ако отговорът е „не“, въпросите ми спират дотук. Ако е „да“, продължаваме нататък;

2. Какви са вижданията на държавата за разпространението на културата у нас – централизиране (фокусиране на всички усилия в столицата) или подпомагане на различните региони, според техните традиции и необходимости;

3. Какви са намеренията на държавата относно държавните културни институти?

вариант 1: няма да има държавни културни институти
вариант 2: държавни културни институти в столицата, друга форма извън нея
вариант 3: държавни културни институти в столицата и провинцията

4. Каква е визията за развитието на културата у нас – пазарно ориентиране (държавно субсидиране според нивото на възвращаемост на средствата) или субсидиране с цел изграждане/запазване на културна ценностна система у населението;

5. Какви са основните принципи на контрол спрямо държавните културни институти и каква е степента на автономност. Какво, колко и как се контролира…


Вижте още: ВЪПРОСНИК ЗА ДЪРЖАВНИЦИ С НАМЕРЕНИЕ ДА РЕМОНТИРАТ КУЛТУРАТА

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg