„Софийски солисти“ около света за 60 години

Четири концерта през март, април и май ще отбележат 60-годишнината на камерния ансамбъл „Софийски солисти“. Първият от тях ще се проведе на 19 март от 19 ч. в Зала „България“ – на същата дата и място, когато през 1962 г. камерният състав дебютира пред публика.

В програмата влизат „Бранденбургски концерт“ на Йохан Себастиан Бах – произведение, считано за връх в бароковата музика; Концерт за пиано в ре минор, също от Бах; Камерен концерт за флейта, английски рог и струнни от Артур Анегер и Концерт за струнни на българския композитор Лазар Николов.

На пианото ще застане Виктория Василенко, солисти в концерта са още Явор Желев (флейта) и Слав Славчев (английски рог). На диригентския пулт застава маестро Пламен Джуров, дългогодишен главен диригент на състава.

Следващото юбилейно събитие на оркестъра е на 20 април, когато „Софийски солисти“ ще излязат на сцената в Централния военен клуб. За солисти са поканени сопраното Симона Кодева и валдхорнистът Виктор Теодосиев. Диригент е Георги Патриков.

На 8 май Солистите ще гостува в Зала „България“ под диригентската палка на Найден Тодоров. Ще си партнират с пианистката Надежда Цанова и тромпетиста Петър Македонски.

Цикълът празнични концерти ще завърши на 13 май, когато ще свирят с цигуларя Минчо Минчев в Зала „България“. Диригент е Емил Табаков.

Началото на „Софийски солисти“

Впечатляваща е историята на „Софийски солисти“ – оркестърът е създаден през ноември 1961 г. от 13 млади музиканти от оркестъра на Софийската опера. Водени от любовта си към камерната музика, те решават да направят малък струнен състав, с който да концертират. Следват пет месеца, посветени на репетиции и точно на 19 март 1962 г. новият състав дебютира пред публиката на Зала „България“.

Първоначално ансамбълът се нарича „Софийски камерен оркестър“. По образец на някои световни камерни оркестри музикантите оформят и своя модел – съставът е само от мъже и заради по-добрата сценична активност е трябвало да свирят прави (с изключение на ниския щрайх). Умишлено или не, днес в състава също няма жени. По време на създаването си в Европа има малко подобни струнни ансамбли, а в България това е първият, отбелязват от оркестъра.

За постоянен диригент на „Софийски камерен оркестър“ е назначен Васил Казанджиев, който ръководи състава от 1964 г. до 1978 г. В сценичните му изяви се включват и други диригенти – Константин Илиев и Добрин Петков. Следват първите големи успехи и признания на престижни международни сцени и фестивали, първите задгранични турнета и записи за известни грамофонни фирми.

След Казанджиев няколко концерта дирижира Марин Големинов. В периода 1979 – 1988 г. диригент на камерния ансамбъл е Емил Табаков, от 1988 г. – Пламен Джуров. За 60 години членове на ансамбъла са били само 56 български инструменталисти, участвали в над 3000 концерта на сцени в България и чужбина.

„Софийски солисти“ приемат за своя мисия изпълнението и популяризирането на съвременната българска музика. Вдъхновители са за създаването на десетки стойностни произведения от Любомир Пипков, Марин Големинов, Константин Илиев, Лазар Николов, Александър Райчев, Димитър Тъпков, Симеон Пиронков… На оркестъра посвещават творби и неговите трима диригенти, които са талантливи композитори – Васил Казанджиев, Емил Табаков и Пламен Джуров. Майсторският стил на музициране и богатите изразни възможности на ансамбъла в унисон с композиторските търсения през 60-те години на XX век имат благотворната роля за раждането на нова жанрова разновидност в българската симфонична музика – камерния симфонизъм.