„София филм фест“ тръгва с Кристо „по вода“

Както обикновено, месец март се очертава доста добър за кинолюбителите, може би дори повече от обикновено. Не (толкова) заради задаващите се премиери на „Капитан Марвел“, трилъра „US“ на Джордан Пийл и новите филми с Том Ханкс, Кейт Бланшет и Камен Донев, колкото заради 23-ото издание на „София филм фест“ (СФФ), което изглежда дори по-интересно от обикновено. Разбира се, главната причина са филмите, които иначе не бихме видели на голям екран, а доста от тях дори и на малък. Тази година има немалко такива.

По стар обичай СФФ започва с предварителна програма (до 7 март в Дома на киното), а тя ще бъде открита на 27 февруари – и ето как става интересно още преди началото – с документалния филм за писателя Георги Марков „Чувство за непоносимост“ на Боя Харизанова, по сценарий на Дочо Боджаков.

Официалното откриване е на 7 март с българския пълнометражен филм „Да ходиш по вода“. С него Андрей Паунов разказва за друг голям български творец, избрал да работи извън родината си – Кристо, и проследява реализирането на един от най-мащабните арт проекти, създавани някога – инсталацията „Плаващите кейове“ в италианското езеро Изео. Самият Паунов не се появи на пресконференцията, защото в момента снима дебютния си игрален филм „Януари“ по Радичков, което си е чудесен повод за отсъствие.

Вижте още: ФИЛМЪТ, ПОРЪЧАН ОТ КРИСТО: ПОРТРЕТ НА ЧУДЕСНАТА ЛУДОСТ

Пълнометражното документално кино е сред най-силните страни на софийския международен кинофестивал през 2019-та. Освен „Чувство за непоносимост“ и „Да ходиш по вода“, тук изпъкват още две заглавия. Едно от тях е „Тайният живот на Вера“ („The Magic Life Of V.“ ), копродукция на Дания, Финландия, България, на Тонислав Христов, пристигнал на пресконференцията от Сънданс, където филмът му бе номиниран за Наградата на голямото жури. В началото на февруари му предстои представяне на „Берлинале“. Филмът (сниман 6 години) проследява много личната история на млада жена, травмирана от трудно детство с баща алкохолик, която търси начин да се пребори със семейните си проблеми и донякъде успява чрез ролеви игри.

„Филмът беше приет много добре в Сънданс, 80% го харесаха, но както обикновено едни 20% не разбраха за какво става дума“, сподели Тонислав Христов.

Кадър от „Тайният живот на Вера“

Второто българско заглавие – „Дворците на народа“, с участие на Германия и Румъния, е на Борис Мисирков и Георги Богданов. Продуцентката му Мартичка Божилова го нарече „грандиозен епос, посветен на петте най-представителни сгради на комунизма“. Сниман е в пет държави (и също 6 години), а сградите са Дворецът на Чаушеску в Букурещ, Московският държавен университет, Домът на федерациите в Белград, вече несъществуващият Дворец на републиката в Берлин и Националният дворец на културата в София, който е сред основните партньори на СФФ.

„Визуално богат и много философски разказ за наследството на комунизма и за какво то може да ни служи днес“, обобщи Мартичка Божилова.

Плакат на „Дворците на народа“

Накратко бяха представени и два нови български игрални филма, които ще участват в конкурсната програма. „Снимка с Юки“ (копродукция с Япония) е базиран на разказ от издадения първо на английски в САЩ сборник на Мирослав Пенков „На изток от Запада“.

„На мен като сценарист ми беше интересно какво се случва след края на този разказ. И оттам започва филмът“, лаконичен бе Димитър Стоянович, съсценарист заедно с режисьора Лъчезар Аврамов.

В главните роли на „Снимка с Юки“ са Руши Видинлиев и японската актриса от корейски произход Сугино. Участват още Димитър Маринов („Зелената книга“), Весела Бабинова, Рашко Младенов, както и легендата на българския бокс Серафим Тодоров. Филмът е финансиран от Националния филмов център.

Сугино и Руши Видинлиев в „Снимка с Юки“

„Прасето“ на Драго Шолев разказва историята на един тринайсетгодишен младеж с прякор Прасето, подложен на всекидневен тормоз от съучениците си. Филмът няма държавна финансова подкрепа – продуциран е изцяло с частни средства.

„Прасето“, както надявам се, си личи, е провокативно заглавие и фокусира вниманието върху агресията, и по-специално агресията в училищата – каза Шолев, за когото това е трети филм, но неговата премиера ще изпревари тази на втория. – Но тъй като никой още не го е гледал и мога да спекулирам, както си искам, по-добре да не говорим повече сега.“

Думите на Шолев „финансирането на „Прасето“ е една много тъжна история и аз няма как да благодаря на Националния филмов център“ предизвикаха смях в залата и аплодисменти. Но режисьорът изрази благодарност за личното съдействие на Жана Караиванова и на „Бояна филм студио“.

trailer PIG from Drago Sholev on Vimeo.

За чуждите филми и гости на фестивала, носители на най-престижни златни палми, лъвове и рози, номинации и отличия, за останалите участници в международния и балканския конкурс, за програмите „Киното днес – големите майстори“ и „Големите награди“ ще разкажем в близките дни.