Софийска филхармония МЕГАБОРД

София през очите на туристка: Сив град с комунистически паметници

Британка описва в „Сънди Таймс“ впечатленията си от тридневния си престой у нас

Центърът е проходим, но главният булевард e невзрачен със своите вериги кафенета, пише в пътеписа си за София Луси Такрей. Снимка: Благой Кирилов/БГНЕС - София през очите на туристка: Сив град с комунистически паметници

Центърът е проходим, но главният булевард e невзрачен със своите вериги кафенета, пише в пътеписа си за София Луси Такрей. Снимка: Благой Кирилов/БГНЕС

София е сив град с комунистически паметници и най-добрите джебчии, пише британката Луси Такрей в „Сънди Таймс“. В пътепис за изданието, публикуван на 21 април, авторката описва преживяванията си със стартъп компания за пътувания, която организира мистериозни пътешествия. Дестинацията се избира от служителите на компанията след попълнен въпросник с основни предпочитания и се разбира от пътешественика чак на летището. При отбелязване на „достъпна цена“, „цветна архитектура“ и „храна и напитки“ едно от уместните предложения е България.

Така Луси се озовава в София за тридневен престой, изцяло организиран от въпросната компания – полети, нощувки, наръчник със забележителности, ресторанти и заведения. Този начин на организиране на пътешествия ѝ е чужд, става ясно от текста ѝ, тя е от онези пътешественици, които предварително изготвят детайлен план с график на посещенията на забележителностите и почивките в заведения с проверени отзиви онлайн.

Това донякъде обяснява нейната предубеденост, когато става ясно, че полетът е до Летище София.

„Чувала съм малко за София в изминалите години, предимно от хипстъри, но наистина това е място, за което нищо не знам. Може би това е идеята“, отбелязва тя.

Чувството на безпокойство я обхваща още с кацането – безкрайната опашка на паспортен контрол едва пъпли, а шофьорът на таксито предупреждава:

„Внимавайте. Тук са най-добрите джебчии“.

Вина за негативното преживяване има и времето, навън е 2 градуса, вали сняг и „плътен слой облаци виси над града като одеяло над клетка за птици“. Настаняването е в „учудващо тих бизнес хотел на пет минути пеш от туристическия център, чийто лоби бар и ресторант изглеждат отдавна изоставени“.

Въпреки „хапещия вятър и упорития снеговалеж“, София предлага на туристката и позитивни преживявания като посещението в „Александър Невски“ и църквата „Света София“ със забележителния ѝ подземен некропол. Посещението до Женския пазар – една от препоръчаните дестинации от компанията, организирала пътуването, не минава много гладко и обещаните продавачи на улична храна не са на мястото си.

„Обикалям сред гигантски зелки, връзки копър и купчини чесън, докато студът не надделее“, пише Луси.

Когато най-сетне е намерила това, което търси в столичен ресторант с „рококо огледала и шарени дивани като от изисканата всекидневна на баба“, авторката разсъждава над несъвместимостта си със София:

„Освен времето, тук се прибавя и твърдото лице на комунистическата архитектура, изоставените сгради и безличния главен булевард с вериги кафенета“.

Настроението се сменя на следващия ден, когато Луси посещава Рилския манастир с частен гид в лицето на жена, представена само като Мария.

„Манастирът спира дъха, цветен с лъскави ивици и бонбонено розово, с етажи, пълни с фрески. След като ме завежда малко по-нависоко от манастира, за да видя пещерата, в която е живял обичания в България Свети Иван, Мария ме кани да се промуша през отвор в скалите, където, предполага се, всички мои грехове ще бъдат опростени. Ако се окаже вярно, ще си струва дори само самолетният билет, мисля си. Наслаждавам се и на пътуването към и на връщане от манастира и на неограничените възможности, които предлагат да питам за живота в България. Мария ми разказва за ограниченията в пътуването в комунистическите години и за парламентарните избори – гласовете се броят, докато си говорим.“

По-натам в полза на София пътеписът изтъква местата за хранене и напитки, проходимия център и евтините и интригуващи музеи като Националния археологически музей.

„Проверявайки ревютата за музея, откривам едно, което гласи: „Съвет: Музеите на София са най-доброто място да отидете до тоалетната и да се скриете от дъжда. Два лева и ще видите удивителни неща“. Остава ми само да се засмея над това уместно обобщение на пътуването ми.“

Грешката е на компанията, от която са ѝ описали София като „перфектното съвпадение“ според описаните от нея предпочитания.

„В най-добрия случай мога да кажа, че научих някои неща за себе си като пътешественик и за частите от този континент, които все още имам намерение да изследвам. Представям си онзи хипстър типаж с големите раници, може би ентусиаст за Източна Европа, на когото историята тук ще му се стори интересна и храната – достатъчно евтина, за да даде 10 от 10 точки.“

Но ако сама планираше пътешествието си, обобщава авторката накрая, би избрала друга компания за полета, друг хотел и друга дестинация за този период от годината за пътуване, което „не включва замръзване на улиците на сив град при минусови температури, докато гледам нагоре към комунистически паметници“.

ВАКЛУШ 1

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах