София Танева: Нека „Гринуич“ съществува като нас 27 г., все ще вземе награда

Собственичката на пловдивската антикварна книжарница „София – Т“ София Танева отвърна на гневните коментари от страна на големите вериги заради наградата „Христо Г. Данов“. В петък (12 юни) в категорията „книгоразпространение“ статуетката получи именно Танева, в конкуренция с Книжен център „Гринуич“. Не закъсня и реакцията на собственика му – Йордан Антов, който, подкрепен от Стойо Вартоломеев („Хермес“) и Константин Йорданов („Сиела“), се възмути от решението на журито на кого да отиде отличието.

Потърсена за коментар, пред „Площад Славейков“ Танева заяви, че Книжен център „Гринуич“ дори не е бил кандидат за наградата. В документите, публикувани на сайта на Министерството на културата, центърът не е сред подадените кандидатури. След като обаче те били оповестени (два дни преди връчването на наградите, б.р.), се оказало, че и „Гринуич“ се състезава.

„Звъннах в Министерството на културата – обясни Танева. – Попитах ги на какво основание и откъде се появи „Гринуич“, отговориха ми: „Ами вие не сте ли чели регламента, в регламента има две такива точки – едната е, че членовете на комисията подписват декларации за необвързаност, а другата, че между двата тура член на комисията може да предложи кандидатура“. Ами това не е ли обвързаност, да предложиш кандидатура? Къде в света има конкурс, в който след като е изтекъл срокът за подаване на документи, член на комисията да те предложи?“

Според София Танева може би именно това, че е повдигнала въпроса и те не са успели по думите й да се „набутат“, е причината за „всички тези приказки“, включително и че дължи пари на столични издатели.

„Аз не виждам какво толкова сложно е да си подадеш документите, ако искаш да кандидатстваш. Защо трябва да търсиш по втория начин?“, коментира тя.

Танева напомни още и изказването на проф. Светлозар Игов от церемонията в Пловдив, че големите вериги книжарници са друг вид категория и трябва да се борят сред моловете.

„Една софийска издателка беше тук при мен и ми каза: „Твоята книжарница ми напомня оксфордските книжарници“. Тя е изцяло в дърво и в мрамор, в стила на Капана, намира се на две крачки от Джумаята“ – описа Танева. – Във връзка с кандидатстването на Пловдив за културна столица (през 2019 г. – бел. ред.) Капана се обособи като арт център с четири обекта за посещение и моята книжарница е един от тях. Тук непрекъснато, когато има мероприятия, идват групи, за да им показват книжарницата – тя е включена като един от обектите за разглеждане в Капана, така че това може би също е изиграло роля при решението.“

Танева заяви също, че от софиянци пловдивчани не могат да се вредят за наградите, а и никога книжарница от града под тепетата не е получавала „Христо Г. Данов“ за книгоразпространение. Тя не пропусна да напомни и че в класацията „Моята любима книжарница“, проведена онлайн преди няколко месеца, „София – Т“ е заемала 26-о място, малко зад „Хеликон“, докато „Сиела“ и „Хермес“ са били далеч назад – около 50-60-а позиция.

„Това в крайна сметка е един обект, който е типичен за мястото и който съществува вече 27 години. Нека „Гринуич“ 27 години да е на пазара, няма проблем, все ще вземе някога наградата. Нека 27 години я държи тази книжарница, както аз държа моята, пък тогава можем да си говорим. Може би той просто не е сигурен докога ще може да я държи на „Витошка“, визира Йордан Антов Танева. 

София Танева се изненада и от намека на собственика на „Хермес“, че има неуредени сметки в София и затова избягва да идва в столицата. По думите ѝ, тя не дължи пари никому, никога не е работила на консигнация с някое от издателствата, които днес я упрекват, а от 2000 г. се занимава почти изцяло само с антикварни книги.

„Аз не казвам дали този или онзи ми е симпатичен, говоря с факти – нека се подходи така, а не с празни приказки. Това е кампания, която не мога да си обясня. Вместо Стойо Вартоломеев да се радва, че в Пловдив има книжарница, която има награда… Аз да съм казала нещо за него, освен че не му харесвам книгите? Но аз съм му го казала и на него в очите.

Значи това са тримата души, с които аз договори никога не съм имала в задно време – обобщи Танева. – За „Сиела“ имам за момента от четири месеца, но нищо не ми пречи да си ги натоваря в кашони книгите и да си им ги върна, техните книги ги има във всяка книжарница – никой няма да дойде да ги търси при мен.“

За коментар потърсихме и редактора в „Жанет 45“ Манол Пейков. Пловдивското издателство спечели три статуетки на наградите „Христо Г. Данов“. Пейков обаче призна, че няма конкретен коментар, тъй като не познава София Танева и не е пазарувал в книжарницата ѝ.

„За мен, решението си е решение на журито – обясни издателят. – А решенията винаги могат да бъдат оспорвани. Те казаха съвсем открито, че големите книжарници трябва да се борят с моловете, а малките са по-достойни за наградата. За мен това не е много точно формулировка. Така са преценили, догодина ще преценят по друг начин и ще дадат наградата на някоя голяма книжарница сигурно.“

Друг от издателите с награда, Марин Бодаков (книгата „Когато искам да мълча” на Зорница Христова от неговото издателство „Точица“ спечели в категорията „издание за деца“) не пожела да коментира, тъй като не познава казуса в детайли.