Поетесата Сафо е на такава почит в Античния свят, че Римската империя създава нейни статуи векове след смъртта ѝ. Работата ѝ е била организирана в девет тома с поезия в прочутата Александрийска библиотека, но днес не знаем почти нищо за живота ѝ, освен че е живяла на гръцкия остров Лесбос и е пишела любовна лирика към жени, пише сайтът „Арс Техника“.
Сафо е известна и в съвременността, въпреки че от поезията ѝ са оцелели само няколко фрагмента. Един от тях, наречен „Вече залезе луната“, е писан в средата на VI в. пр. Хр. и е посветен на отсъстваща любовница. Заради някои намеци в стихотворението учените отдавна спорят кога е написано. Сега, благодарение на компютърен софтуер, използван за симулация на нощно небе в планетариумите, изследователите са го установили.
„Вече залезе луната“ все още извиква при прочит силни образи на самотата. Предлагаме ви превода на български език на Доротея Табакова:
Вече залезе луната.
И Малката мечка след нея.
Среднощ е; текат часовете,
а аз съм сама във леглото.
(Бел. ред. – Преводът на български е свободен в частта за „Малката мечка“. В оригинала на старогръцки Сафо говори за Плеядите.)

Оригиналният старогръцки текст
Онова, което толкова е измъчвало учените около тези стихове, е високо специфичната препратка към небесни обекти. Плеядите са звезден куп, известен и като Седемте сестри заради своите седем най-ярки звезди. Разположени в съзвездието Бик и известни на Античния свят, Плеядите трябва да са били бързо разпознаваеми от читателите на Сафо. Въпросът е по кое време на годината луната и Плеядите са залязвали посреднощ?
За да си отговорят, група физици и астрономи са използвали софтуерния пакет Starry Night, с който астрономите очертават позицията на небесните тела през времето. Като експеримент, те предположили, че стиховете са написани през 570 г. пр. Хр. – годината, в която Сафо умира. Предвид че не се знае кога тя е родена, а датата на смъртта ѝ е сравнително точно установена, това е добра отправна точка. Учените предположили също, че Сафо е пишела в Митилини, най-големият град на Лесбос.
Описвайки работата си в „Журнал за астрономическа история и наследство“, изследователите пишат:
„Преди се смяташе, че стихотворението е написано в края на зимата/началото на пролетта, времеви отрязък, който не е необичаен за поезия с любовен характер. Целта на нашия труд е да ревизира това по-ранно откритие, като използва съвременен софтуер“.
Оказало се, че хуманитаристите, направили оригиналното предположение, не са били на грешен път. Чрез настройване на софтуера да покаже звездна нощ през 570 г. пр. Хр. над Митилини, изследователите открили, че стиховете трябва да са писани между 25 януари и 31 март. Физикът Манфред Кунц от Университета в Арлингтън, Тексас, автор на изследването, обяснява, че периодът отразява неточната природа на запис на времето в Античния свят. В свое съобщение той уточнява:
„Въпросът със синхронизацията на времето е сложен, тъй като по това време не са разполагали с точни механични часовници като нас, навярно само с водни часовници. По тази причина ние идентифицирахме най-късната дата, на която Плеядите са били видими за Сафо от това място – останалите дати показват това в различно време в частите на вечерта.“
Разбира се, никой научен анализ в света не може да ни покаже дали Сафо описва точно каквото е видяла – или прибягва до образа на небето, от което се скриват най-красивите небесни обекти, просто за драматичен ефект…
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение