Соня Рикел без подгъв

Нейните дрехи бяха като самата нея – чувствени, колкото и сексуални, остроумни и категорични за своята направа. Извади шевовете навън и остави сурови подгъви години преди японците. Носеха ги широка гама от манекени, чиито стомаси не са залепнали на гърба. Всичко това тя самата наричаше la démodé – немода. Тя, модната дизайнерка Соня Рикел, отишла си вчера, на 86.

Натали Рикел, дъщеря на Соня, мениджър и художествен директор на марката „Соня Рикел“ обяви в четвъртък лошата новина:

„Майка ми почина в пет часа тази сутрин в дома си Париж от болестта на Паркинсон.“

От 1998 г. Соня Рикел страдаше от Паркинсон. Тя обяви публично този факт едва през 2012-а.

Френският президент Оланд изказа съболезнованията си и я нарече „пионер“. За Рикел, чиито удобни дрехи се смятат за глътка свеж въздух на фона на строгите костюми, държавният глава сподели:

„Тя изобрети не просто стил, а цялостно поведение, начин на живот и съществуване, предложи свобода на движение.“

„Тъжен ден, но Соня Рикел оставя след себе си невероятно наследство“, каза Жан-Марк Лубие, председател и изпълнителен директор на First Heritage Brands, родителската компания на „Соня Рикел“. И добави, че тя е помогнала на жените и на обществото да еволюират.

Рикел е родена като Соня Флис в Париж през май 1930-а в семейството на румънец и рускиня. Започва кариерата си като декоратор през 1948-а. Първата ѝ самостоятелна рокля е направена за самата нея след брака ѝ със Сам Рикел, собстевник на парижки бутик.

Соня пробива на пазара в 1962 с т. нар. „бедняшки суичър“ с дълги ръкави и форма по тялото. Списание „Ел“ снима тийнейджърката попзвездата Франсоаз Арди с червено-розов раиран суичър на Рикел на корицата си през декември 1963-а. Бриджит Бардо също се снима в дрехи на Рикел. Сред феновете й е и Одри Хепбърн. Дизайнерката научи жените да бъдат ексцентрични, изкусителни, мистериозни и да създават собствен стил.

Колекция Пролет/Лято 2012 на Соня Рикел.

Първия си магазин за конфекция отваря на левия бряг на Сена през 1968-а. Модната ѝ империя включва мъжко облекло, детски дрехи, аксесоари и парфюми. През цялата си кариера тя създава нови техники като обратен шев и завършеци без кант, бродирани блузи и релефни повърхности.

Рикел е авторка на няколко романа и участва във филма „Прет-а-порте“ (1994), сатиричен поглед на Робърт Олтмън към модната индустрия.

В интервю от 2005-а тя казва, че в началото на кариерата си е била изпълнена със съмнения. Смятала е, че може да й се наложи да изостави тази работа. Пред „Нувел Обсерватьор“ заявява, че в първите десет години често се е отчайвала.

„Хората ще си кажат, че нищо не знам. Винаги съм смятала, че накрая ще бъда дискредитирана“, казва дизайнерката.

Колекция Есен/Зима 2012/13 на Соня Рикел.

Рикел заговаря публично за болестта си, едва когато симптомите стават очевидни. Освен дъщеря си Натали, Соня има и син, Жан-Филип. Все още не е публикувана информация за церемония в нейна памет.

Както Коко Шанел, така и Соня Рикиел навлиза в модата, за да се снабди с дрехи, които иначе не би могла да намери. Прави го без обучение и без много амбиция, но още през 1961 г. тя очарова редовните посетители на семейния бутик в Париж и, разбира се, скандализира мащехата си.

Десетилетия наред, сезон след сезон, тя прави само частични промени, леки вариации във формите, заложени в самото начало. Винаги с един раиран пуловер, винаги един с надпис. Външният вид е спокоен, но не „естествен“. Както самата Рикиел заявява:

„Онова, което се брои, е изтънчеността.“

Колекция Пролет/Лято 2012 на Соня Рикел. 

Колекция Пролет/Лято 2012 на Соня Рикел.

Колекция Пролет/Лято 2012 на Соня Рикел. 

Колекция Есен/Зима 2012/13 на Соня Рикел.

Колекция Есен/Зима 2012/13 на Соня Рикел.

Колекция Есен/Зима 2012/13 на Соня Рикел.

Колекция Есен/Зима 2012/13 на Соня Рикел, Париж, март 2012.