Хартмут Роза и човекът в състояние на ускорено всекидневие

Животът днес тече все по-бързо, а ускорявайки го, имаме чувството, че все повече губим контрол над него – при това в комбинация с някакво разпокъсване на опита ни. Имаме ли партньор за цял живот? Или той някак неусетно е заменен с партньори за определени периоди от живота? А професия за цял живот? Идеята за нея като че ли отдавна е отпаднала пред варианта за поредица от местоработи. Успяваме ли да се отдаваме на спокойно и задълбочаващо се в себе си мислене, труд…? Вместо тях като че ли отвсякъде изскачат принудите на „крайния срок”. А дали, ако още повече засилим темпото, ако заживеем двойно по-бързо, не бихме могли да реализираме двойно повече възможности и така неусетно да се сдобием със своего рода „заместител на вечността” тук, във всекидневието?

Това са част от въпросите, които поражда работата на един германски учен, който още на четиридесет години – ранна възраст за сериозното социологическо мислене – бе изстрелян сред съзвездието на големите световни имена с книгата си „Ускоряване“. Тя най-после е преведена на български език, а нейният автор, професор по социология и философия от Университета „Фридрих Шилер” в Йена Хартмут Роза, пристига в София на 17 септември за среща със столичната публика в „Гьоте институт“. Визитата поставя бляскаво начало на новия сезон в родната хуманитаристика, домакините от Издателска къща „Критика и Хуманизъм“ и „Гьоте институт“ канят всички нас да чуем в детайли Теорията за ускоряването на социалното време от самия й автор.

„Ние не можем индивидуално да решим проблема – да спрем постоянното динамизиране, като се обърнем например към йога, медитация или нещо друго от този род – казва Хартмут Роза. – Никаква политическа или икономическа реформа не биха могли да спрат логиката на ускоряването. Вместо това се нуждаем от съгласувано социално преобразуване, което да засегне поне три сфери:

1. Да отидем към някакъв вид икономическа демокрация,

2. Към демократична система, която може да стабилизира себе си без безкраен растеж,

3. Към културно предефиниране на благосъстоянието, като изместим фокуса от растежа към резонанса…”