Социолози: По-корумпираните държави са по-религиозни

България е сред петте страни в света, които са станали по-религиозни в периода от 2007 до 2019 г., наред с Русия, Молдова, Индия и Нова Зеландия. В 43 от изследваните 49 държави има рязък отлив от религията. Това са установили социолозите Роналд Ингълхарт и Пипа Норис,  публикували дългогодишното си изследване в американското списание „Foreign Affairs”.

През първите години на XXI век изглежда, че религията е в подем. Крахът на комунизма и разпадът на Съветския съюз оставят след себе си идеологически вакуум, който е зает от православието в Източна Европа. В САЩ пък на власт идва Джордж Буш, виден евангелист, който не скрива набожността си. В същото време ислямът набира сила – по това време се случват и атентатите срещу Световния търговски център в Ню Йорк – и създава среда за засилване на християнския фундаментализъм в отговор.

По това време Ингълхарт и Норис провеждат многогодишното си изследване, започнало още през 1981 г. с въпросници в 49 държави, в които живее около 60% от световното население. В 33 от тези 49 страни хората стават все по-религиозни до 2007 г. Процесът е особено видим в бившите социалистически държави, в повечето от развиващите се страни и дори в държави с високо ниво на доходите. Парадоксът, който социолозите установяват, е, че развитието на технологиите до 2007 г. и високите постижения на науката не водят до изчезване на религията, независимо от прогнозите на много изследователи преди това.

От 2007-а до 2019 г. обаче процесът стремително се обръща. 43 от 49-те изследвани страни започват да стават все по-малко религиозни. При това тенденцията не е само за държавите с високо ниво на доходи, а за всички, с малки изключения. Все повече хора спират да приемат религията като извор на утеха в търсене на смисъла на живота. Дори САЩ, които винаги са били привеждани като доказателство, че дори икономически развитото общество може да бъде дълбоко религиозно, се присъединяват към тенденцията на отлив от религията.

Според Ингълхарт и Норис, причината е, че започва отказ от социално-половите и сексуалните норми, които в продължение на векове са налагани от основните световни религии. Интересното е, че вероотстъпничеството не води до нарушаване на социалното единство и не предизвиква цялостно подриване на обществения морал, противно на твърденията на религиозните философи. Изненадващ се оказва фактът, че в по-слабо религиозните страни корупцията и убийствата са по-малко, отколкото в по-религиозните. Повишава се общото ниво на безопасност, което намалява чувството за религиозност у хората.

Практически във всяка страна, в която доходите бележат растеж, религията отстъпва. По-малко религиозни стават дори държави от бившия социалистически лагер, които все още не са успели да преодолеят финансовите и социални различия със западния свят. Само в 5 страни от изследваните се засилва вярата в Господ и масата се движи в посока, обратна на световната тенденция – България, Русия, Молдова, Индия и Нова Зеландия.

Секуларизацията е тясно свързана с нивото на безопасност, което усещат хората в собствената си държава, твърдят Ингълхарт и Норис. Тя се наблюдава като развитие от средата на XIX век и това е категорична тенденция.

Няколко са основните фактори, които водят до отлив от вярата. От една страна е политиката. Хората са отблъснати от консервативните политици, които градят платформите си върху религията и търсят по-рядко упование в Бога и храма. Това е особено видимо в САЩ по време на управлението на Доналд Тръмп.

На второ място е поведението на самите църкви. Скандалите с педофилията в Католическата църква са довели до масов отказ от религиозна привързаност сред хора от всички поколения.

Но най-сериозният фактор за секуларизацията е смяната на нормите, регулиращи раждаемостта. Дълги векове обществата възлагали на жената задължението да осигури много деца, а разводите, абортите, хомосексуалността и контрацепцията не били поощрявани. Ингълхарт и Норис дори сравнили свещените писания на световните религии и установили съществена прилика в частта с възпроизводството. Религиите изрично поощряват раждането на много деца, защото това е било необходимо за оцеляването на човечеството във времена с висока детска смъртност и ниска продължителност на живота. През XX век детската смъртност силно намалява, а продължителността на живота се увеличава. Така религиозно-културните норми губят актуалност. Дълго църквата се съпротивлява на новите обществени нрави, но със смяната на поколенията моралните ценности търпят значителна промяна. Появяват се нови представи за нормалността на разводите, различната сексуалност и социално-полови роли, абортите стават законни.

Само едно сериозно изключение се забелязва в света в това отношение и това са мюсюлманските страни.
Векове наред религията сплотявала обществото, като снижавала нивата на престъпност и поощрявайки послушанието към закона. Всяка световна религия има свои версии на библейските заповеди „Не кради” и „Не убивай”. Но страховете на религиозните консерватори, че вероотстъпничеството ще доведе до социален безпорядък, ръст на корупцията и престъпността, не се оправдават.

От 1993 г. „Трансперънси интернешънъл” публикува данни за относителната корупция и честност на държавните чиновници и бизнеса в 180 страни в света. Според данните от Индекса на възприятие на корупцията, религиозните страни са много по-корумпирани от светските. Разликите се виждат лесно – в светските държави от Северна Европа и Скандинавието, където църквата няма популярност, корупция не се усеща, докато във високорелигиозни страни като Бангладеш, Гватемала, Ирак, Танзания и Зимбабве данните за корупция са едни от най-високите.

Подобни са съотношенията с битовата престъпност. В по-слабо религиозните страни тя е по-ниска от тези, в които религията е съществена част от живота, сочи изследването на Ингълхард и Норис. Според тях това идва от усещането за екзистенциална безопасност – колкото по-ниско е то, толкова по-високи са престъпността и религиозността.

Социолозите изказват опасения, че в ситуации, подобни на пандемията от Ковид, тенденцията за снижаване на религиозността може да се обърне.