Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Спасението. Защо сега?

Христо Мутафчиев ли е „убиецът“ на театъра? Не е честно

 - Спасението. Защо сега?

Във връзка с всичко публикувано през последните дни по повод „закриването“ на театри искам да споделя следното. Никога до сега не съм забелязала с такава омраза, завист, настървеност и масовост колеги да плюят колеги, „немечки“ – „мечки“, да се заклеймява Съюза на артистите и Министерство на културата.

Когато през 1997 г. закриваха провинциални театри, получихме прекратяване на договорите си по пощата. От вчера за днес. Тогава никой не го беше грижа за тези, които бяха изхвърлени на улицата. Нито МК, нито управата на САБ. Но и никой не се разбунтува срещу тях.

През есента на миналата година в МДТ „Константин Кисимов“ целият състав (с малки изключения) стачкува. Исканията ни бяха свързани основно с промяна на начина на работа, качество и отстраняването на тогавашния директор Христофор Йонов. Същият заедно с екипа си беше довел театъра до задължения от около 700 000 лв. Театърът беше в колапс. Беше невъзможно да се продължи. Благодарение на САБ и МК, Христофор Йонов беше отстранен от поста си на директор. Иначе досега дългът щеше да е към 1 млн. лв. и театърът щеше да се самозакрие. Никой не потърси отговорност от Йонов и мениджъра на театъра. Тогава точно оплюваният от някои Христо Мутафчиев помогна. Той преговаря с доставчика ни на газ за разсрочване на задълженията ни от 10 хил. лв. Така през зимата имахме възможност да репетираме и играем. Да тръгнем полека напред.

Той ли е „убиецът“ на театъра? За какво „закриване“ става дума в нашия случай? Не е честно! Всички, на които е помагал чрез Здравния фонд на Съюза и по всякакъв друг начин, го знаят. Освен ако смяната на модела не е основният страх. Именно за нея – промяната – стачкувахме. Тогава не един от колегите от музикалния отдел заявиха желание да членуват точно в САБ, защото видяха, че нещата могат да се променят. Сега останахме по-малко. Другите са за „спасението“. Всички през глава се втурнаха да спасяват българската култура и театър.

Иначе нещата в МДТ „Константин Кисимов“ стоят така:

– От 97 човека щат четирива актьори от НАТФИЗ, трима от Театрален колеж „Любен Гройс“ и два с различни професии;

– В драматичния отдел от около 7 години работи един режисьор – нещатен (с 2-3) изключения;

– Млади колеги, завършили НАТФИЗ, не идват. Те се интересуват от заглавия и режисьори;

– Трупата с досегашния си репертоар няма как да присъства на фестивали, театрални награди и т.н. Работи се за заплата и до пенсия.

Очевидно е, че всички реформи и методики досега са несъвършени, „убийствени“ (въпреки че има театри, които се справят). Как да се измисли справедливо финансиране за всички държавни театри? Всичките различни. Някои от тях в провинцията са наполовина самодейни. Всеки има право на труд с това, за което е учил. Млади колеги, завършили НАТФИЗ, си търсят ангажименти и са без работа. Тях кой ще защити?


Бел. ред. – авторката е актриса от МДТ „Константин Кисимов“ – Велико Търново.


Рубриката „Вашият коментар“ дава възможност на читателите на „Площад Славейков“ да станат и автори в сайта. Вие, нашите гости, често се изявявате във форума за коментари под статиите ни, но някои от текстовете заслужават отделна публикация. Затова ви каним сред нас! Очакваме вашите текстове, подписани с истинското ви име или с утвърдения ви в сайта псевдоним. Изпращайте своите материали, анализи, коментари или художествена литература, на имейл текстове на адрес mail@ploshtadslaveikov.com.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах