Спасител на робини от Ислямска държава

Къщата е под наблюдение от няколко дни. Вътре има седем жени, всички пленнички на Ислямска държава. Те са „човешката плячка“, която ислямистите са отмъкнали при набезите си в населяваните от язиди райони в северен Ирак. Фанатиците, отнели свободата на жените, са родени в Австралия.

Разузнавателният екип е част от мрежа от независими спасители, създадена от иракчанина от язидската общност Абу Шуджаа, чийто прякор се превежда като „Бащата на смелите“. До този момент нападенията на ИД срещу язидски деца, жени и мъже са били безнаказани, но той иска да промени статуквото.

Когато австралийците излизат вечерта от наблюдаваната къща, Абу Шуджаа дава дългоочаквания сигнал.

„Двама от мъжете ни влязоха вътре, а трима останаха на пост отвън. Бързо отведохме жените в безопасна къща в град Ракка в Сирия, където останаха през нощта. На следващия ден ги отведохме в Газиантеп в Турция“, разказва пред „Гардиън“ многодетният баща, който координирал операцията от друга къща в Ракка.

Той се е превърнал в герой за язидската общност. Абу Шуджаа управлява нелегална съпротивителна мрежа из цяла Сирия и части от Ирак, чиято цел е да спасява отвлечени от ИД язиди. Смята се, че ислямистите са взели хиляди жени и деца за заложници по време на кървавата си офанзива в района на планина Синджар. Джихадистите ги държат като наложници или сексробини, а момчетата, които могат да носят оръжие, са принуждавани да преминат военно обучение.

Абу Шиджаа позира с 16-годишно момиче, което ислямистите са държали като сексробиня.

Абу Шуджаа бил търговец в Синджар преди офанзивата на ИД и често преминавал сирийската граница по бизнес дела. Иракчанинът, чието истинско име е Осман Дини, не желае да уточни с какво точно се е занимавал, но казва, че то му е помогнало да развие нелегалната си мрежа.

Получил е прякора си Абу Шуджаа, още докато бил 18-годишен младеж. При управлението на Саддам Хюсеин той многократно пътувал нелегално в Сирия. Ако го хванели, това можело да му струва живота. Години по-късно, по молба на приятелите си, той кръстил малкия си син Шуджаа (Смел).

Абу Шуджаа често пуска в профила си във Фейсбук фотографии и клипове на някои от хората, които е спасил. На една от снимките, използвана с пропагандни цели от ИД, се вижда язидско момче, насочило пистолет към обектива.

Пропагандна снимка на ИД показва язидско детенце, „обучавано“ да държи оръжие.

На следващия кадър е показано същото дете в същите дрехи, вече спасено от Абу Шуджаа.

Същото момче, спасено от Абу Шиджаа.

Всяка една от освободителните групи се състои от три до седем човека, които оперират в няколко обезопасени къщи в окупираните от ИД територии в Сирия. Работата им е опасна и те рискуват живата си ежедневно. Преди осем месеца джихадистите залавят и обезглавяват двама от членовете на съпротивителното движение и набиват на колове главите им на едно кръстовище в Ракка.

„Трябва да действаме в пълна секретност или сме загубени. Светът не го е грижа за нас. Няма кой да ни защитава. Трябва сами да спасим народа си“, обяснява Абу Шуджаа.

Той и мрежата му от доброволци са извършили четири операции в контролирани от ИД територии в Сирия и Ирак. Дейността им обаче не е останала незабелязана от ислямистите. В едно заплашително аудио съобщение, изпратено до Абу Шуджаа, тунизийски джихадист в Сирия, дава воля на омразата си:

„Ти си покварен. Ти, враг на Бога… Ти ще бъдеш непрокопсаник в този свят и в отвъдния. Твоята участ е адът!“

Абу Шуджаа повдига рамене и пали цигара.

„Мащабите на язидската катастрофа са толкова огромни, че ме принудиха да действам“, изповядва се Абу Шуджаа и описва как ислямистите продават сексробините за 1000 долара или повече, в зависимост от тяхната възраст, красота, дали са девствени, или не.

„Все някой трябва да се опита да ги измъкне. Това не означава, че аз съм по-добър или по-смел от другите. Познавам хора в Сирия и имах мрежа от контакти там още преди да дойде ИД“, обяснява той.

Абу Шуджаа твърди, че неговата организация е освободила 200 язиди – цифра, която трудно може да бъде потвърдена. Спасените обаче го споменават в молитвите си.

През август миналата година бойци на ИД отвлекли 21-годишната Самира и 2-годишния й син. Съпругът й и 12 членове от неговото семейство все още се водят изчезнали. Когато я отвлекли, Самира била бременна и родила дъщеря си в плен. След като била държана в западен Ирак повече от два месеца, тя била преместена с автобус в Ракка, заедно с още около 30 млади жени и момичета. Там Самира била предадена на саудитски боец от ИД. Била принудена да приеме исляма (бел. ред. – язидите изповядват язидизъм – древна монотеистична религия, която е възникнала в Месопотамия и е близка до зороастризма), за да задоволи претенциите на новия си господар.

„През един априлски ден саудитецът каза: „Ще те върна на семейството ти, ако ми плати 70 милиона иракски динара (около 58 000 долара)“ – разказва Самира от новия си дом в иракски Кюрдистан. – Свързах го с баща ми и накрая се споразумяха за 20 милиона (почти 17 000 долара)“.

Ислямистът получил предварително 10 млн., но след това отказал да изпълни сделката. Тогава Хасан – отчаяният баща на Самира, потърсил помощ от Абу Шуджаа.

„Абу Шуджаа ми каза, ако дъщеря ми се обади отново, да го свържа с нея за около две минути и после ще я измъкне“, обяснява бащата.

Хасан успял да възобнови връзката с дъщеря си чрез социална медия. От кореспонденцията между двете страни се вижда как ислямистът го заплашва и му показва снимки на няколко разпънати на кръст мъже.

След като Абу Шуджаа най-сетне успява да говори със Самира, представяйки се за член на семейството й, операцията по спасяването й започва. През един горещ юнски ден, когато поробителят й бил навън, тя излиза от дома му с двете си деца, облечена в черна абая. Член на освободителната група на Абу Шуджаа спрял до нея с кола, вкарал я вътре и отпрашил. Заедно с още едно спасено семейство Самира и двете й деца били откарани на изток от контролираната от ИД територия.

„Постоянно ми повтаряха, че никога повече няма да видя семейството си – разказва през сълзи Самира. – Но Абу Шуджаа и хората му ме върнаха. Запознах се с Абу Шуджаа на иракската граница… Думите не ми стигат да опиша колко добра работа вършат“.

След като решил, че Самира най-вероятно се е върнала при семейството си в Ирак, бившият й господар пратил съобщение на баща й Хасан в средата на юни с молба да говори с нея. Така и не получил отговор.