Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Спасителите ги наказват, безразличните – не

Отровата на комунизма убива и днес, защото е отровила почвата на човещината

Жената, съпругът ѝ, детето им и служителката с кафето на регистратурата. Стопкадър от видеото - Спасителите ги наказват, безразличните – не

Жената, съпругът ѝ, детето им и служителката с кафето на регистратурата. Стопкадър от видеото

Поредната жертва на комунизма падна тази нощ – една млада жена умря в коридора на болницата във Враца, докато служителката на рецепцията разбъркваше кафето си.

Знам, че звучи насилено това твърдение, но категорично не е. Макар че уж комунизмът си тръгна „безвъзвратно“ преди 30 години, той отрови задълго, за поколения, почвата на човещината и социалната отговорност у нас.

Днес почитаме жертвите на репресиите, спомняме си със срам и омерзение убийците от „Народния съд“. Това е първият даден знак, първият изстрелян невидим куршум, с който започва ерата на пренебрежението към човешкия живот. Комунизмът, тази мъглява атмосфера, в която всички вдишвахме страх и безразличие, остави ужасяващо наследство. Под лозунги за равенство и братство, комунизмът и неговите адепти внушаваха безразличие към другите. Онези, които разстреляха цвета на нацията, оставиха гръмко послание:

„Животът няма значение, човекът е само пречка, спасявайте се поотделно“.

После уж отхвърлихме комунизма, стъпихме на „нов път“, както каза днес министър-председателят. Но отново стигнахме до същото място, до заложеното в социалните гени кърваво послание – „пази себе си, страхувай се от другите, не поемай отговорност“.

И не изпитвай вина. Не изпитвай вина.

Чудя се момичето от рецепцията в болницата, което разбърка една смърт в кафето си, дали ще заспи спокойно тази нощ? Дали ще си спомня понякога за тази жена, умряла пред очите на детето си, която можеше и да е жива, ако страхът и рутинната безотговорност не бяха взели превес над човещината.

Сега може да крещим, да обвиняваме, да сочим с пръст. Късно е. Винаги се сещаме постфактум. Не празнуваме спасения, а почитаме жертви. Взимаме си уроци, но паметта ни е като на аквариумна рибка. Забравяме, че най-горчивите ни исторически грешки са били заради безразличие и страх. Един единствен път сме спасили някого – българските евреи, и после бързо сме се постарали да заличим всички, които са участвали в спасението им.

С такава подсъзнателна памет защо момичето от рецепцията да се старае? Решението да прескочи правилата можеше да ѝ донесе проблеми. Да бъде смъмрена, наказана, уволнена… Спасителите ги наказват. Безразличните и безличните се отървават. Като „Народния съд“ през 1945 г., макар и в несравнимо по-малки мащаби.

Затова повтарям: поредната жертва на комунизма загина днес в една провинциална болница. И няма да е последната.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах