Театър на перона

Новият сезон чака на перона. Куфарът му е ушит от възторзи и разочарования, но от отделението с джобовете надничат надежда и любопитство към следващия влак. Влюбените в сцената са в голямата чакалня. Тълпата е разнородна – едни са „чакащи артисти”, други – „посрещачи”, трети – невидими диспечери.

Композицията с нови заглавия и предизвикателства в афиша е достолепна. Сатирата ще живее под знака на 60-годишнината от създаването си, в Музикалния театър на 1 октоври ще честват с концерт големия тенор Арон Аронов, в „Сфумато” ще продължат да търсят нови форми и пътища в изкуството. А локомотивът на Народния театър? Там има нов машинист, пардон, директор – актьорът Мариус Донкин.

Сред „машинистите”, които най-напред ще извадят премиери, са режисьорите Здравко Митков в Сатиричния, Красимир Спасов в „Армията” и Николай Поляков в Театър „София”. В Чакалнята обаче винаги са готови да посрещнат новите спектакли от Сашо Морфов и Теди Москов.

Накратко, Театърът пътува…

Ето някои заглавия, които ще очаквам с надежда:

1. „Булевардът на залеза“, мюзикъл на Андрю Лойд Уебър по либретото на Дон Блек и Кристофър Хамптън
Държавен музикален и балетен център „Стефан Македонски”

През април великата Глен Клоуз изигра ролята на избледняващата холивудска звезда в продукция на лондонския театър „Колизеум”. Партньор на 69-годишната актриса беше Майкъл Ксавие.

Ако се случи, „Булевардът на залеза” ще е събитието на сезона! „Площад Славейков” научи, че ръководството на трупата е получило правата за реализация на мюзикъла на Андрю Лойд Уебър по либретото на Дон Блек и Кристофър Хамптън, вдъхновен от киношедьовъра на Били Уайлдър от 1950 г. Според нашите източници репетициите трябва да започнат през септември. В момента все още се чака пристигането на партитурите и разпределението на екипа.

Кой ще се захване с работата на мюзикъла също не обявено официално. Дали отново режисьор ще е проф. Светозар Донев, управлявал няколко мандата трупата и прокарал пътя на Уебър до бългаската сцена с постановките на „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, „Исус Христос Суперстар”, „Евита”, „Котките”? Или пък настоящата директорка Мариана Арсенова ще заложи на нова енергия и различен екип?

Досега „Булевардът на залеза“ не е поставян в България. Сюжетът му обаче е добре познат на публиката от филма на Били Уайлдър за неуспелия сценарист Джо Гилис и все по-избледняващата холивудска звезда Норма Дезмънд. Той мечтае да напише сценария на живота си, а тя – да се върне триумфално на екрана. Пътищата им се пресичат и актрисата въвлича мъжа във фантазиите си.

С това представление хибридът Държавен музикален и балетен център „Стефан Македонски”, получен от кръстоската между някогашната оперета и балет „Арабеск” в резултат на театралната реформа, има шанс да се върне в листата на най-важните сцени в София. Дори представлението да не е дотам сполучливо, със сигурност ще има публика през целия сезон заради любопиството. Стискаме палци обаче да е наистина добро – за да е пълна залата още много сезони.

Накратко, очаквам „Булевардът на залеза”, защото:

– е шедьовър на Уебър и ми е любопитно как ще го поставят в България;

– интересен ми е пътят на трупата, която през първия мандат на Вежди Рашидов като министър на културата се разбунтува срещу назначението на режисьора Борис Панкин след спечелен конкурс с концепцията за развитие на мюзикъла, а сега залага тъкмо на този жанр в битката си за зрители;

– и заради Чочо Попйорданов. Веднъж ми разказа как вървял по Булеварда на залеза в Ел Ей.

„С писателката Милена Фучеджиева и още едно момиче бягахме от един купон. И спираме на „Булеварда на залеза“. И тя вика: „Ето го, Мики“, „Кой Мики, бе?“, питам аз. Приближавам и ми се подкосяват краката – в едно малко заведение на „Сънсет булевард“ Мики Рурк. Помолих да му кажат: „Един европеец иска да се запознае с вас“. Той дойде с две бутилки вино. Висок колкото мен, прегръща ме, за да се снимаме, и усетих страшна сила у него. Ама страшна. А той по дънки, каубойска шапка и кожено яке на голо. Стисна ме така, че си казах: „Егати звярът”.

2. „Богът на касапите” от Ясмина Реза
Народен театър

Юлиан Вергов, Владимир Карамазов и Захари Бахаров в „Арт” от Ясмина Реза. Сега Вергов и Карамазов ще играят в друга пиеса на французойката, но без Бахаров.

Харесвам много пиесата „Арт” на Ясмина Реза и затова очакванията ми за всяко представление по неин текст са големи. Не успях да видя постановката на Пламен Марков по пиесата й „Божествата на касапите” в несъществуващия вече Модерен театър, но съм гледала и трите версии на „Арт”. Леон Даниел я постави преди години във Военния театър с Ивайло Христов, Мирослав Косев и Георги Новаков, след това Пламен Марков направи спектакъл с Атанас Атанасов, Владимир Пенев и Иван Петрушинов и неслучайно той е сред рекордьорите по дълголетие в афиша на Театър „Зад Канала“. Най-пресни са ми впечатленията от постановката в Сатирата на Антон Угринов с Трите мечки Юлиан Вергов, Захари Бахаров и Владимир Карамазов.

Сега, в „Богът на касапите”, каквото име е избрал Угринов за представлението в Народния, отново ще участват Вергов и Карамазов. Искам да ги видя в нещо ново, защото ми доскучаха веселяшките им рекламни клипчета, с които канят публиката си. Освен, ако не са смъкнали собствената си летва до тази на „Комиците”.

През 2008-а „Богът на касапите” носи награда „Лорънс Оливие” на авторката си, а през 2009 – „Тони”. Преди пет години Роман Полански засне по нея филма „Касапница”.

Герои в пиесата са две семейни двойки, вкарани в опит да проведат цивилизован диалог. Доколко обаче това е възможно? Синът на едните е избил няколко зъба на момчето на другите… Конфликтът е ожесточен, ескалира не само в отношенията между двете фамилии, но и вътре във всяко. В един момент половинките вадят скелетите от гардероба и започват семейни войни…

3. „Името” от Матийо Делапорт и Александр де ла Пателиер
Сатиричен театър

Михаил Билалов е преводач на пиесата „Името“ и главно действащо лице в спектакъла по нея.

Тук се доверявам на таланта на Михаил Билалов не само като актьор, но и като преводач. Тъкмо той работи над българския вариант на Le Prénom и го предоставя на директора на Сатирата проф. Здравко Митков, който пък го поставя. Премиерата ще е на 5 октомври.

Освен Билалов в камерното представление участва и друга голяма звезда – Николай Урумов. Любопитно ми е да видя толкова талант и присъствие на квадратен сантиметър! В спектакъла участват още Ани Вълчанова и Ирина Първанова-Раши.

Авторите са почти непознати в България. И двамата са на 46 години, работят в тандем от десетилетие и са сред топ имената на съвременната френска драматургия. През 2011-а – година след като излиза за първи път на сцена, „Името” получава номинации за наградата „Молиер” в шест категории, сред които Най-добра комедия и изпълнители във второстепенна мъжка и женска роля. През 2012 г. тандемът снима и филм.

4. „Анна Каренина” от Лев Толстой
Театър „София”

Мила Банчева е изборът на Николай Поляков за ролята на Анна Каренина в първата българска драматизация на романа на Толстой.

Всички щастливи постановки си приличат, но всяка нещастна е нещастна посвоему. Любопитно е в коя от двете графи ще попадне драматизацията на Николай Поляков по безсмъртния роман на Толстой. Досега никой у нас не е дръзвал да поставя литературния шедьовър и всеки опит заслужава подкрепа. Премиерата ще бъде през септември на фестивала „Сцена на кръстопът” в Пловдив, след това представлението влиза в столичния афиш.

В главната роля ще видим Мила Банчева, която за 9 години в състава на театър „София” израсна дотам да получи тази иконична роля.

75-годишният Поляков няма какво да губи – чувал е от „Осанна!” до „Разпни го!” заради противоречивата си роля в българския театър. За половин век като режисьор е създал над 100 представления, някои от които минават за постижения. Преди осемнайсет години обаче беше заклеймен като убиец на българския театър – той беше два пъти зам.-министър на културата – първо при Филип Димитров, след това при Иван Костов. По време на втория си мандат на бул. „Ал. Стамболийски” 17 – като заместник на министър Емма Москова той лансира философията за реформа в сценичните изкуства и направи първите съкращения. В резултат Поляков беше низвергнат от гилдията. Определян за по-черен от дявола, дълго време никой директор на столичен театър (с изключение на Рашко Младенов в Сатирата) не го покани да поставя. Оттогава обаче изтече доста вода и Поляков отново е на ход – този път посяга към театъра и душата през ръкавиците на Анна Каренина.

5. Моноспектакъл на Мая Новоселска
Театър „199“

Когато е на сцена, за Мая Новоселска единствената граница е небето.

Джаз и опит зад летене между вселени в изкуството ще има в новия моноспектакъл на Мая Новоселска. Нужни ли са повече подробности за това още неназовано представление?
Отиваме за билети. Защото на сцената е Мая!

Къде ще ни отведе и с кого още ще ни срещне Театъра през новия сезон? Със сигурност ще спре на станция „Чехов” – в Младежкия театър. Там актьорът Стефан Мавродиев се захваща с режисурата на „Иванов” – първата пиеса, която Антон Павлович вижда поставена на сцена. В главната роля ще видим Малин Кръстев. Тази пиеса е и голямото завръщане на столична сцена на доайена в българския театър Борис Луканов, удостоен преди няколко месеца с награда „Аскеер” за цялостния си принос в сценичното изкуство.

В афиша на София отново ще влезе пиеса на Христо Бойчев. Най-поставяният български драматург в чужбина ще разбере дали е пророк в собствената си страна покрай спектакъла „Болница накрай света”. Той вдига завеса на 30 септември и 1 октомври в Малък градски театър „Зад канала” под режисурата на босненеца Дино Мустафич.

Задават се истории за коварство и любов, войни и предателства – прастари сюжети, датиращи на сцената от хилядолетия. Но и днес потъваме сред тях с надеждата, че Театъра променя Човека и дава криле на душата му.