Спешна помощ за медицинските сестри

Здравната грижа у нас е оставена на перваза на оцеляването

Бойка Анастасова на перваза на прозореца на Народното събрание, откъдето протестът на медицинските сестри може би ще бъде чут - искат по-добри условия на труд и адекватно възнаграждение. Снимка: Стопкадър от Нова тв - Спешна помощ за медицинските сестри

Бойка Анастасова на перваза на прозореца на Народното събрание, откъдето протестът на медицинските сестри може би ще бъде чут - искат по-добри условия на труд и адекватно възнаграждение. Снимка: Стопкадър от Нова тв

Една жена стои на перваза на прозорец в бившия Партиен дом, сега сграда на Народното събрание. Звучи като начало на роман, но не е. Това е крайната изява на протеста на медицинските сестри, които направиха палатков лагер пред Народното събрание на 1 март, а вчера, след няколкоминутна среща с представители на властта в парламента, отказаха да напуснат сградата, барикадираха се там и настояват да получат конкретен отговор на исканията си. Бойка Анастасова, „краен идеалист“ по думите на колежките ѝ, излезе на перваза на прозореца, за да бъде видяна и чута.

Само преди две-три поколения наричаха медицинските сестри „милосърдни сестри“ и това беше най-точното описание на тяхната професия. Лекарите са задължени да спазват дистанция, да подхождат професионално към болните, да работят с ум, а не с емоция, за да бъдат ефективни. А ролята на медицинските сестри по презумпция е да бъдат сърцето на лечението. Милосърдието е тяхното основно задължение. Но както обикновено се случва във варварски времена, добрите остават невидими.

Всички сме чували за Хипократовата клетва, често се позоваваме на нея, когато имаме претенции към лекарите, които я полагат. Знаете ли, че медицинските сестри също полагат клетва? Текстът ѝ е дело на жената, създала тази професия през 1860 г., след като помагала в лазарета по време на Кримската война – Флорънс Найтингейл. Клетвата на милосърдните сестри гласи следното:

„Тържествено обещавам пред Бога и в присъствието на това събрание да прекарам живота си в чистота и вярно да практикувам професията си. Ще отбягвам от всичко, което е злонамерено и гибелно и не ще взема, нито съзнателно ще раздам, някое вредно лекарство. Ще направя всичко, което зависи от мен, да поддържам и издигам състоянието на професията и ще държа в тайна всички поверени ми случки, както и всички семейни работи, дошли до моето съзнание, при практикуване на професията ми. Ще се трудя честно да помагам на лекаря в работата му и ще отдам себе си за благосъстоянието на онези, които са оставени на моята грижа“.

Неизбежно е днес, когато на палатки в студа протестират жените, положили тази клетва, да не видим – те са се заклели да отдадат себе си за „благосъстоянието на онези, оставени на грижата им“. Лично аз възприемам техния протест като живо изражение на клетвените им думи. Медицинските сестри в Народното събрание, пред него и на перваза на прозореца в момента отдават себе си заради нас, които сме оставени на тяхната грижа.

Все повече и все по-често се сблъскваме с истории за болезнени изживявания в болниците – недостиг на лекарска ефективност, слаба грижа за пациента, липса на елементарни условия за лечение. Страхът от лечение взима превес над надеждата, че ще бъдем излекувани – нещо абсурдно за европейска държава през XXI век.
Протестът на медицинските сестри оголи истинската същност на този проблем – здравната грижа е превърната в стока, при това евтина. Обясненията на властниците, които се опитват да омаловажат протеста, са още по-прозрачни. Те едновременно лъжат, че исканията на сестрите са решени и казват, че болниците са търговски дружества и държавата е безсилна. Обвиняват ги, че са политически мотивирани – обичайният страх на управляващи, които мерят всичко през призмата на популизма и алчността за власт.

А става дума за нещо толкова просто – професионалистите, които се грижат за живота на пациентите, искат техният собствен живот да е нормален, поне в живота да не са на ръба на оцеляването. Защото точно на това е символ онази жена, излязла на перваза. Това е нейното работно място ежедневно. Тя е на ръба между живота и смъртта не само в болницата, където в ръцете ѝ умират пациенти, където рискува да се зарази или нарани. Тя е на ръба и у дома, опитвайки се да изхрани семейството си с подаянията от Здравната каса.

Медицинските сестри са високообразовани и със специфични знания. Ако решат да емигрират, ще получат добри предложения дори от държави с ограничен прием на външни специалисти. В България има няколко специализирани училища за медсестри и акушерки. Всеки, завършил там, може спокойно да намери реализация извън страната за много по-високо заплащане от това, което им се дава тук. Но тези жени пред Народното събрание са избрали да останат в родината си.

Colibri april 2017

Казват, че петте затворени от снощи в НС протестиращи са били удряни, притискани и измъчвани. В телевизиите коментаторите на властта говорят за протеста им като за изява на хора с проблеми в разсъдъка. Правят се опити протестът да бъде омаловажен, прави се повече от възможното, за да не види народът, че Партийният дом отново гори – този път скрито, отвътре, тихо.

Не, протестът на медицинските сестри не е сложна политическа изява, нито платена агитка с плакати. Това е вик за помощ. Жената на перваза е лицето на отчаянието на медицинските сестри в България. И днес наистина са на ръба, на перваза на своето търпение.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg