Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Спете спокойно, деца?

Няма смисъл да продължаваме да пеем „комунизмът си отива, спете спокойно, деца...“ - нито комунизмът си отива, нито ние сме деца

Васко Кръпката на сцената на фестивала във великотърновското село Миндя. Снимка: „Миндя рокфест“ - Спете спокойно, деца?

Васко Кръпката на сцената на фестивала във великотърновското село Миндя. Снимка: „Миндя рокфест“

Преди около двадесетина години едно поколение имало нуждата да канализира недоволството си. Недоволството от държавата, в която живее, от цените на хляба, от любовната мъка, от скапаната си кола, от съседа си, от липсата на приятели и от наличието на лоши такива. Въобще, поколението било толкова недоволно, че част от него започнало да свири блус, а друга част – да го слуша.

За известен период от време това работело доста ефективно. Поляните били пълни, поколението – весело. Толкова весело, че направило свое поколение, което израснало по същите поляни. Новото поколение пораснало, огледало се и осъзнало, че това, от което предишното поколение недоволствало, не се е изменило кой знае колко много. Държавата все още била доста счупена, хлябът – скъп, любовната мъка – тежка, колата – скапана, съседът – простак, приятелите – в чужбина. Явно блусът не бил успял да си свърши работата. Не че новото поколение не го слушало, обичало и уважавало, но е трудно да водиш война срещу танкове, въоръжен с пръчка. Научило то каквото може от старото и създало ново оръжие – хип-хоп. Оръжие, което просто било по-ново, стреляло по-точно и имало нова платформа – интернет.

Старото поколение останало по поляните, продължавайки да недоволства по същия начин, а новото поколение го подминавало с разбиране и малко мъка. Мъка, че се борели срещу един и същ враг, но го наричали с различни имена.

Поводът да напиша горните редове е едно предстоящо събитие. Събитие, което по някаква причина ме ядоса. Събитие, което преди години, когато баща ми беше жив, щеше да ме разпали и превъзбуди, но което вече предизвиква само апатия. Става въпрос за десетия Миндя рокфест (24 и 25 август) – нещо като „Цвете за Гошо“, но на друго място и с по-малко изпълнители.

Всичко започна от приятел, който ми сподели сайта на събитието. Приятел от онова поколение, израснало по поляните, от което съм и аз и откъдето се заражда част от нашето приятелство. Той просто каза – „Милена и палатки“, накратко описвайки цялото събитие. Отворих сайта, видях плаката и бързо казах „не“. Не защото не харесвам Милена, Васко Кръпката и всичките блус банди около него. Даже обратното – израснал съм с тях, зад сцената, пред нея, на нея и дори под нея. Текстовете на песните им са били по-ценни от изучаваните стихове в училище и все още продължават да носят същата стойност. Но ми е писнало. Плочата е въртяна толкова много пъти, че се е изтъркала. А фестивалът е точно това. Два дни – нито една нова група. Нищо, което да те накара да си хванеш палатката и да прекараш 48 часа пред една сцена.

Помня едно „Цвете за Гошо“, на което аз не съм бил на повече от 10 годинки, когато на сцената излезе група „Нафталин“ с вокалистка на около 13-14 години на име Мона. Да, същата Мона от Революция Х Y Z, която бих искал да чуя отново да пее блус на живо, но се съмнявам да се случи отново. Публиката беше изумена от гласа ѝ, възрастта ѝ, чара ѝ. Аз преживях кратко влюбване, заради което може би съм запомнил събитието. Тогава поляната беше пълна с млади и стари. Сцената също. Не само млади. Не само стари.

Така че, скъпо старо поколение, новото поколение е готово. Блус ни се слуша. Блус ни се прави. Както и хип-хоп, така и фънк, джаз, пънк и какво ли още не. Но няма смисъл да пеем „комунизмът си отива, спете спокойно, деца…“, защото комунизмът не си отива, вече си има ново име и пак е на власт. Ние отдавна спряхме да бъдем деца – викнете някои от тия „деца“ да пеят по нощите на поляните, чуйте какво имаме да кажем и колко сме научили от вас. Вижте как се веселим. Вижте как си изкарваме хляба, обичаме се, поправяме колите си, усмихваме се на съседа си и приятелите ни са винаги с нас, макар и далеч. Не се плашете и мръщете, а кажете едно „евала“.

И когато решите да правите блус фестивал, потърсете ни – ние няма да откажем, а ще помогнем. Може би е наш ред да кажем „…спете спокойно, деца“?

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах