Спирала на червен светофар

Слагам си тази сутрин спирала на червен светофар и около мен чувам цял мъжки хор: „Ама, оуууу…, ко прайш у вас, маааа…“.

Сега ще споделя „ко прай“ едно момиче всяка сутрин: става рано, подрежда къщата, измива чиниите от снощния гуляй, прави кафе и закуска на някой, който си гледа новините и иска вестник веднага. Влиза в банята за половин час – шампоан, маска, оххх краката… После косата половин час – сешоар, маска, четка и издухване, малко преса да приглади и да изглежда секси небрежно… Сметнахте ли дотук? Олеле, ноктите…! Облича набързо нещо и излиза с филийка в ръката и торбата с боклука в другата. Захапала е ключовете за колата и някак се смъква надолу. Изсумтява „добър ден“ на съседката и клати глава пет минути заедно с нея съжалително (ключовете още са й в устата, не може да каже, че бърза).

Някак се качва в колата, бърза зловещо и на светофара вижда в огледалото едно бледо, изтерзано човече. Рови в бездънната торба да мацне малко спиралка, да й се отвори погледът, да прилича на човек, и чува: „Ама, оууууу…“

Жените с децата как ли успяват…?

А ако случайно се успи сутринта и не изпълни всичко дотук, другите кифли цъкат с език и си казват: „Хм, тази ква е чума, всъщност“.

Бел. ред. – Цветелина Белева е музикантка, първа флейта в оркестър „Симфониета“. Текстът й е статус от Фейсбук, публикуваме го с нейно разрешение.