Списък на застрашеното (от Б. Д.) културно наследство

Запознати сме отлично с мегаломанските стремежи на десетилетния директор на Националния исторически музей към превръщането на културни старини в модерни новини. Обичайно обаче той споделяше въжделенията си да „реставрира“ (разбирай – надстрои) тази или онази археологична забележителност една по една. Сега Божидар Димитров, в навечерието на събеседването на обявения най-сетне нов конкурс за директор (където, разбира се, също е кандидат), изпрати цял списък „на някои крепости и сгради, нуждаещи се от реставрация“.

В послание до медиите Димитров припомня отпуснатите наскоро от държавата 800 хиляди лева за реставрацията на Голямата базилика в Плиска (която и в момента продължава да бъде обезобразявана*). Директорът на НИМ сочи като сходна практика реставрирането например на Партенона в Атина и Колизея в Рим. Пропуска навярно все пак, че ако зависеше от него, липсващата част на прочутия античен театър щеше отдавна да е „възстановена“.

Историкът коментира, че сега Европейският съюз е отпуснал по програма „Региони в растеж“ 90 милиона евро за реставрация на древни паметници. Загрижен за старините (разбирай – бъднините), той споделя, че не бива да се допусне разпиляване на тези средства, защото „досега – при реставрирани над 30 крепости, са допуснати и провали“, „от различно естество“.

Разбира се, Голямата базилика или Ларгото не попадат сред провалите, дадени са други примери (Преслав, крепостите в Мездра, Траянови врата и др.). Там наистина има какво да се желае… но е друг въпросът дали трябва да се делегира правото на ремонт точно на Божидар Димитров.

„Затова от висотата на годините си и главно на натрупаните познания и опит, ще си позволя по-надолу да публикувам списък на крепости и сгради, които смятам за особено значими в нашата история – пише ползу роду директорът на НИМ. – До тях има добри пътища и дори има осъществени частични реставрации. Този списък вече го правя няколко пъти, понякога сам, понякога с проф. Николай Овчаров. Давам го на поискалите го министерства. И дотук.

Сега (надявам се) с помощта на българските медии ще го направя достояние на цялата българска общественост. За да не се разпиляват обществени пари. Ако някоя община или бизнесмен имат средства да възстановят нещо извън този списък (например около родното му място), да заповядат.“

Предлагаме ви и целия списък, към който посяга Божидар Димитров. Названието „Списък на застрашеното културно наследство“, разбира се, е на редакцията на „Площад Славейков“.

Плиска

А. Вътрешен град

Б. Голямата базилика.

Преслав

А. Кръглата църква

Б. Патриаршеска базилика

В. Крепостни стени на Вътрешния град.

Велико Търново

А. Царският дворец на Царевец

Б. Дворец на Асеневци на Трапезица

В. Крепостна стена на Трапезица

Г. Три църкви със стенописи.

Несебър

А. Крепостна стена по провлака

Б. Крепостна стена на входа на пристанището.

Созопол

А. Крепостна стена по ръба на целия полуостров

Б. Църква „Св.Апостоли”

В. Църква „Св.Николай Чудотворец”.

Червенка (Черноморец)

А. Крепостна стена

Акра (Черноморец)

А. Крепост.

Атия (Бургаско)

А. Крепост.

Урдовиза (Китен)

А. Крепост.

Ахтопол

А. Крепост.

Калиакра

А. Три крепостни стени

Б. Две средновековни църкви.

Провадия

А. Крепостна стена.

Шумен

А. Крепостна стена

Б. Феодален замък

В. Трикорабна базилика.

Силистра

А. Българска Патриаршия

Б. Крепостна стена около нея.

Русе

(крепостна стена покрай Дунав)

Червен

А. Крепостна стена

Б. Средновековна църква.

Русокастро

А. Крепостна стена

Б. Феодален замък (най-големият у нас).

Маркели

А. Крепост

Б. Средновековна базилика.

Маточина

А. Крепостна стена

Б. Феодален замък, запазен на височина 18 м.

Мезек

А. Крепост.

Лютица (Ивайловградско)

А. Крепостна стена.

Б. Архиепископска църква.

Белоградец (с.Гугутка)

А. Крепостна стена

Б. Феодален замък, запазен до третия етаж

В. Средновековна църква.

Вишеград (Кърджалийско)

А. Крепостна стена.

Устра (Кърджалийско)

А. Крепостна стена

Б. Феодален замък.

Моняк (до Кърджали)

А. Крепостна стена.

Асенова крепост

А. Крепостна стена.

Пловдив

А. Крепостна стена на Небет тепе.

Хисар

А. Крепостна стена

Б. Бани.

Траянови врата

А. Довършване на реставрираните крепостни стени до зъбер.

Перник

А. Замяна на пластмасовата реставрация с каменна.

Сгради

Римската баня във Варна (запазена на височина 22 м).

Манастир на цар Борис Кръстител в „Караагач Теке” във Варна

Манастир „Св. Животоприемен източник“ в Голямо Буково (Парорийския манастир)

∗ Бел. ред.: В първоначално публикувания текст фигурираше твърдение, че за реставрацията на Плиска се използва итонг. В право на отговор, изпратено до „Площад Славейков“, Божидар Димитров заяви, че при реставрацията на Плиска такъв не е използван (нито при реставрацията на други крепости у нас).